Решение № 8409 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6/2011 г.

Решение № 8409 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зърнобаза Шабла" АД, гр. София, с ново наименование "БМ Трейдинг -2000", гр. София, срещу решение № 116/9.06.2010 г. по адм. дело № 457/2007 г. на Варненски окръжен съд (ВОС), гражданско отделение, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1-23 -302/16.06.2003 г. на данъчен орган при ТДД - Добрич, в частта, потвърдена с решение № 891/24.09.2003 г. на директора на РДД - Варна, с която му са определени данъчни задължения по ЗКПО за 2000 г., както следва: данък върху печалбата в размер на 25 442,98 лв. и данък за общините в размер на 10 776,37 лв. и съответните лихви върху тях. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, като изтъква и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на ДРА с всички законни последици или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено след като с решение № 9271/8.10.2007 г. по адм. дело № 5785/2007 г. на първа колегия, петчленен състав е отменено влязлото в сила решение № 219 от 27.02.2006 г., постановено от Окръжния съд - Варна, по адм. дело № 1851 от 2003 г., потвърдено с решение № 1015 от 30.01.2007 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение, по адм. дело № 4063 от 2006 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС. Петчленният състав на ВАС е дал задължителни за ВОС указания за установяване действителността на извършения разход за търговско представителство с оглед новопредставените пред него писмени доказателства. За да постанови обжалваното в настоящето производство съдебно решение ВОС е приел за установено, че с ДРА законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 6 ЗКПО (отм.) със сумата 1273 лв. - разходи по фактури, осчетоводени като текущ разход, представляващи разходи за ремонт на ДМА, които увеличават стойността му. Съдът е посочил, че не кредитира заключението на вещото лице относно това, че извършените ремонтни дейности не увеличават стойността на актива, тъй като същото не е посочило въз основа на кои документи е формирало заключението си. ВОС е приел за законосъобразно и извършеното с ДРА увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2000 г. със сумата 17 045,40 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) - разходи за изплатена рента за наета селскостопанска земя от физически лица за 1999 г., тъй като са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Вместо да се дебатира сметка 611 "Разходи за основана дейност", която се кредитира със себестойността на произведената продукция, каквато през 2000 г. не е произведена, поради което е следвало да бъде увеличено салдото на сметка 303 "Продукция" със същата сума, разходът е осчетоводен по дебита на сметка 609. Съдът е посочил, че правилно е увеличен финансовия резултат за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) със сумата 37 879,19 лв. - разходи по фактури, към които няма фискални бонове и сумата 49 800 лв. - разходи по фактура, издадена от "Роман Фердинанд" АГ, Будапеща, по която няма реално извършена услуга. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за основателна относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 6 ЗКПО (отм.) със сумата 1273 лв., тъй като при анализа на всички налични доказателства за характера на извършените ремонтни работи на административната сграда единственият обоснован извод е, че те не увеличават стойността на актива - тоест липсва кумулативно необходима предпоставка за законосъобразното увеличение на финансовия резултат на основание цитирания законов текст. Вещото лице е анализирало съдържанието на фактурите за теракот, подов контур, превоз бетон и т. н., единичната стойност на всеки от разходите и количествата им и е дало заключение, изискващо специални познания, което няма основателна причина да не бъде кредитирано - а именно, че се касае за подмяна на теракот и на два елемента от подовото отопление - единия на стойност 15.83 лв., другият - 17, 50 лв., 3 бр. терморелета за 11,25 лв. всяко в две стаи на административната сграда, които не отговарят на изискванията на т. 16 НСС 4 (действащ към 2000 г.) и правилно са осчетоводени като текущи разходи. В действуващата към 2000 г. редакция на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) липсва хипотезата осчетоводен в нарушение на счетоводното законодателство, което осчетоводяване води до намаляване на финансовия резултата. Към този период на това основание е могло да се увеличава финансовия резултат единствено за документална необоснованост. Тази хипотеза е допълнена в ДВ, бр. 105/2000 г. и в сила от 01.2001 г. и няма обратно действие за календарната 2000 г., поради което решението се явява незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА и относно увеличения финансовия резултат а 2000 г. със сумата 17 045, 40 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) - разходи за изплатена рента за наета селскостопанска земя. Незаконосъобразно и необосновано е решението и в частта му, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) със сумата 49 800 лв. - разходи по фактура, издадена от "Роман Фердинанд" АГ, Будапеща, по която съдът е приел, че няма реално извършена услуга. Настоящият съдебен състав намира, че при анализ на представените по делото доказателства и съобразяване на задължителните указания на ВАС в отменителното решение, следва да се приеме, че заплатената и надлежно осчетоводена сума по инвойс фактура на немското дружество с представителство в Будапеща е срещу реално получени, описани във фактурата услуги - а именно възстановяване на сумите, заплатени от "Роман Фердинанд" АГ за телефонни и комуникационни услуги, наем за офис, наем на брокерско място, комисионна за брокера и т. н., направени от името и за сметка на българско дружество въз основа на сключения между тях договор за търговско представителство, приложен по делото и разменената търговска кореспонденция между чуждестранното дружество и българското, кореспонденцията на представителя с брокера, който е бил нает от него и нает от него спедитор за превоз на продаденото от българското дружество зърно, писмените обяснения на управителя на българското дружество, депозирани по време на ревизията относно необходимостта малките износители на зърно да бъдат представлявани на Лондонската и Будапещенската борса, за да могат да сключват сделки за продажба на зърно. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед описаните от немското дружество в писмо от 2007 г. обективни пречки да предостави копия от заплатените от него суми на Унгарската телекомуникационна компания през 2000 г., борсов журнал на брокера, заплатени такси на Будапещенската борса, наличните доказателства следва да се приемат за достатъчни за доказване, че заплатените услуги са реално осъществени. Решението в тези му части е необосновано и материалноправно незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменят спорните части от ДР като незаконосъобразни. Жалбата е неоснователна в частта и относно увеличението на финансовия резултат за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с разходи по фактури, които не са придружени от фискален бон. С изменението на ЗКПО (отм.) и с въведената нова ал. 3 на чл. 5 (ДВ, бр. 111 от 1999 г.), в сила от 1.01.2000 г., вече са задължени всички данъчни субекти да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път. От този момент законодателят въвежда задължение за всички данъчни субекти да регистрират и отчитат извършените продажби чрез издаване на касова бележка, каквото законово задължение същите не са имали до този момент, която норма след 1.01. 2000 г. кореспондира и с разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО, свързваща признаването на разхода по фактурите с изискването те да са придружени с фискален бон. Според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 4/1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, съгласно който лицата по чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредбата са длъжни да издават фискална бележка за всяка извършена от тях продажба, за която заплащането не се извършва по банков път, независимо от документирането с първичен счетоводен документ. Продажбата на услуги (транспортни услуги) по смисъла на Наредбата, извършвани с превозно средство попада съгласно чл. 3 вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата в категорията услуги, за които е задължително издаването на фискален бон през 2000 г. Решението в тази си част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид съотношението между отменена и отхвърлена част от жалбата срещу ДРА решението следва да се отмени и в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер над 350 лева до присъденото от 1292,75 лв. Доколкото касаторът не е направил изрично искане в настоящето производство за присъждане на разноски, не следва да му се присъждат такива. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,