Решение № 11359 от 31.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11351/2019 г.

Решение № 11359 от 31.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11351/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез упълномощен юрисконсулт, срещу решение № 190 от 10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 317/2018 г. по описа на Административен съд – П.. Излага доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не е налице надлежно предявен иск за присъждане на обезщетение за вреди, произтекли от незаконосъобразно действие или бездействие. Исковата молба е основана на медийно отразяване на проведената в дома й акция, за което МВР не носи пряка отговорност. Сочи, че липсват всички елементи от сложния фактически състав, обосноваващ ангажиране на отговорността му. Няма твърдения за направени отрицателни коментари и квалификации спрямо ищцата, нито за някакви други действия извършени от служители на МВР, с които на Йорданова да са й пряко причинени описаните вреди. Развива съображения, че искът за обезщетение за неимуществени вреди от медийно отразяване на случая е неоснователен и недоказан. Съдът е тълкувал и приложил едностранно материалния закон, като не е обсъдил в цялост приложените и приети по делото доказателства. Не е установена по безпорен начин причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на служители на МВР. Иска се отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Й., чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – П. се е развило по предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК иск от М. Й., против МВР за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата от 7000 лв., изразяващи се в предоставяне (чрез публикация на интернет страницата на МВР) на видеоматериал, в който нейния баща В. Й. е сниман гол (само по слипове), поради което чрез средствата за масова информация е станал обществено достояние, в т. ч. и на нейните приятели и съученици, и в резултат на излъчването му ищцата е изпитала притеснения, срам и неудобство, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на извършване на неправомерните действия - 09.09.2010 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение административният съд е уважил иска като основателен и доказан, като наред с това е осъдил МВР да заплати на ищцата и направените в първоинстанционното производство разноски. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че сутринта на 09.09.2010 г., в дома на Йорданова (тогава 16-годишна) от [населено място], е проведена съвместна операция, в която участвали служители от ГД "БОП" - част от структурата на МВР. По време на операцията, бащата на ищцата В. Й. бил изведен на улицата пред къщата, без дрехи (само по слип), с ръце на гърба и поставени белезници. В това положение той бил фотографиран, като освен това бил изготвен и видеозапис. И. за проведената акция, заедно с направените снимки и видеоматериал била публикувана от дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" на интернет страницата на МВР - гр. С.. Оттам тя станала обществено достояние, в т. ч. и за медиите. Изготвеният репортаж е бил обществено достъпен и разпространен чрез средствата за масово осведомяване - печатни издания, телевизии. Виждайки ги Йорданова изпитала силни притеснения, срам, неудобство, които от своя страна довели до влошаване на психичното й здраве. Съдът е приел за доказани твърдените неимуществени вреди, кредитирайки свидетелските показания събрани в хода на производството. От правна страна административният съд е приел, че са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, като при определяне на размера на обезщетението съдът е отчел характера и степента на причинените вреди и отражението им върху личността на ищцата. Приел е, че публикуването и разпространяването на информацията, накърняваща достойнството на бащата, а оттам и на ищцата и цялото й семейство, по начин, даващ възможност на неограничен брой лица да се запознаят с нея, да я възприемат, интерпретират и ползват по свое му, е довело до отправяне на негативни коментари, подмятания, забележки и обидни квалификации, които са станали достояние на ищцата. Възприемайки ги тя е изпитвала унижение, неудобство и срам, а това е довело до промяна в начина на живот, поведението и най-вече в психичното здраве за дълъг период от време. С тези мотиви съдът е присъдил обезщетение в пълния претендиран размер от 7000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на МВР, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква при отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищцата, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск спрямо ответника МВР за причинени неимуществени вреди, изразени в притеснение, срам и унижение, произтичащи от публикуването и разпространението на информацията за действието на служители от ГД "БОП" спрямо баща й на 09.09.2010 г. при изпълнение на задачи, свързани с разрешено, по искане на Софийска градска прокуратура извършване на процесуално следствено действие - претърсване на жилището му. Извършеното от администрацията на МВР публикуване на кадрите, видеоматериала и коментара към тях на страницата на институцията ангажира отговорността му за последващото им използване и тиражирането им в медийното пространство. Незаконосъобразността на тези действия е установена в хода на делото от представените писмени доказателства, събраните гласни такива и представен от касатора МВР видеоматериал. Публикуването на кадрите заснети от служители на ГД "БОП" на сайта на пресцентъра на МВР са заснети в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ. По този начин е накърнено и конституционното право закрепено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на неприкосновеност и ненамеса в личния живот, а публикуването на материала е направено по начин позволяващ идентифицирането на лицата, присъствали при извършване на процесуално-следственото действие. Правилен и обоснован е и извода на съда, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на МВР. От незаконосъобразните действия, свързани с публикуването и разпространението на информацията чрез сайта на МВР, същата е станала обществено достояние. Поради характера си, тя е станала причина за негативни коментари, подмятания, хапливи забележки и обидни квалификации не само към личността на бащата на ищцата, към което тя не е могла да остане равнодушна, но и към нея самата. Размерът на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди е правилно и справедливо определен, при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчитайки вида, характера, интензитета, периода от време, през който Йорданова е търпяла негативните последици от незаконосъобразните действия. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение