Решение № 58 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 623/2010 г.

Решение № 58 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 623/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. В. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 286 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 12/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав, в частта, с която е оставено в сила решение от 12.10.2009 г. по гр. д. № 3286/2005 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, девети състав за отхвърляне на предявения срещу ЗК [фирма] иск по чл. 407 (отм.) ТЗ за разликата над 25 000 лв. до 42 000 лева. С определение № 810 от 23.12.2010 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон - чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искането за отмяната му и уважаване изцяло на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски по делото. Ответникът по касация - ЗК [фирма], чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и по съображения в писмен отговор моли да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ГПК, приема следното: С постановеното въззивно решение, Апелативен съд - С., зачитайки задължителната сила на влязлата в сила присъда срещу деликвента И. П. М. и преценявайки наличието на валиден договор между него и ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност", както и приетите по делото заключения на автотехническата експертиза, медицинските експертизи и събраните писмени и гласни доказателствени средства, е счел за доказан по основание предявеният иск по чл. 407 (отм.) ТЗ. Решаващият състав е преценил, че с оглед справедливото репариране на всички болки и страдания на ищцата/сега касатор/ от многобройните и тежки увреждания, след приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед допуснато нарушение на чл. 102, ал. 3 ЗДвП/ неимуществените вреди се съизмеряват с общата сума от 25 000 лв. С оглед на тези изводи са присъдени още 5 000 лв. над определеното от първата инстанция обезщетение, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В осъдителната част решението е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2, предл. 2 ГПК. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. В частта, в която решаващият състав се е произнесъл по надлежно релевираното от застрахователното дружество защитно възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на ПТП, приемайки 1/5 съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на черепно-мозъчната травма, е налице необоснованост на фактическите изводи, довела до незаконосъобразни правни изводи. С нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата, с което тя обективно да е създала предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между нейни действия или бездействия и вредоносния резултат. При евентуално наличие на обективно съпричиняване от страна на пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намаляването на дължимото обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г., която не е съобразена от решаващия съд. Установеното по делото обстоятелство, че ищцата, която се е возила на мотоциклет, без да носи предпазна каска, само по себе си не може да обоснове извод за предпоставяне или обективно създаване на възможност за настъпване на черепномозъчна травма. В тази връзка следва да се има предвид и установеният по безспорен начин механизъм на увреждането и липсата на каквито и да било данни за наличие на причинна връзка между поведението на ищцата и характера на изключително тежкия вредоносен резултат. По изложените съображения, настоящият състав приема, че възражението на ответника за обективен принос на пострадалата е изцяло неоснователно. Това обуславя неправилността на извода за намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди за черепномозъчната травма на ищцата и незаконосъобразно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Като неоснователни следва да се преценят доводите на жалбоподателката във връзка с размера на обезщетенията за неимуществени вреди: 9 000 лв. за травматичните увреждания на лява предмишница и 20 000 лв. за черепномозъчната травма. При прилагане на законоустановеният принцип на справедливост, въззивният съд е зачел всички установени в процеса обстоятелства, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, при спазване на задължителни указания по приложение на материалния закон, в раздел II, т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Предвид изложеното, въззивното решение като неправилно в частта, в която е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се отмени, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК. Съобразно правомощията на касационната инстанция и тъй като в случая не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови решение по същество, като на ищцата се присъдят още 4 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от увреждането до окончателното изплащане. При този изход на делото ответникът по касация следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение