Решение № 609 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13234/2008 г.

Решение № 609 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13234/2008 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208-228 от АПК, във връзка с чл. 38 от Закона за висшето образование, образувано по жалба на ректора на Технически университет София срещу решение № 735 от 26.06.2008 г. по адм. д. № 1455/2008 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед № 463/14.02.2008 г., издадена от зам. ректора по учебната част на Технически университет София за отписване на Даниел Красимиров Георгиев от с. Церово, община Своге, от редовно обучение като студент, образователно- квалификационна степен "магистър", поради напускане, на основание чл. 112 от Правилника за устройство и дейността на ТУ София. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с доводи, че съдът неправилно е конституирал като ответник зам. ректора по учебната дейност, не е взел предвид липсата на правен интерес и неправилно е приел, че решението на Академичния съвет по т. 6.5 от протокол № 12/28.11.2007 г. действа занапред и не урежда случая при който Даниел Георгиев е записан за студент първи курс. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК. Жалбата е подадена от административния орган, издал оспорения акт, спрямо който решението има сила, независимо, че не е конституиран като страна в съдебното производство. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да отмени заповед № 463/14.02.2008 г., съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 2 от ЗВО, възпроизведена в чл. 112 от Правилника за устройство и дейността на ТУ София - напускане на студента, каквато воля Даниел Георгиев не е изразил, а е сключил договор за обучение на 7.11.2007 г. и е заплатил изцяло предвидената такса в договора. Приел е, че оспореният акт не може да бъде обоснован с приемането на решение на Академичния съвет на ТУ София по протокол № 12/28.11.2007 г. за промени относно условията за допускане до обучение за придобиване на образователно- квалификационна степен "магистър", който акт има действие занапред и не може да намери приложение в правоотношенията между вече записаните студенти и висшето училище. Решението е недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежна страна, което се установява и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК. С оспорената заповед, издадена от името на ректора на Технически университет София, на основание чл. 112 от Правилника за устройство и дейността на ТУ София, от университета е отписан Даниел Красимиров Георгиев, поради напускане, редовно обучение ОКС магистър - приравнителен, платено обучение, приет 2007/2008 г., I ви курс, при един заверен семестър, поради напускане. В чл. 112 от Правилника за устройство и дейността на ТУ София, на което правно основание е издадена заповедта, е възпроизведена разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВО, съгласно която, студент, докторант или специализант се отписва при : 1. успешно завършване курса на обучение, 2. напускане или преместване. Неотговарянето на условия за записване в съответната образователно-квалификационна степен не е предвидено в закона като основание за отписване на приетите студенти. Оспорената пред административния съд заповед е издадена от ректора на Технически университет София, като административен орган, подписана е със запетая от зам. ректора по учебната част Румен Пранчов. Като ответник по делото пред административния съд е следвало да се конституира ректора, като издател на акта, от чието име е издадена оспорената заповед. Друг е въпросът дали фактически подписалия заповедта зам. ректор има правна възможност да издава актове по чл. 32, ал. т. 1 от ЗВО, от компетентността на ректора. Съгласно чл. 32 ал. 1 т. 4 от Закона за висшето образование, ректорът решава окончателно всички въпроси свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. По преписката е представена заповед № 35/19.01.2005 г. на ректора на университета за разпределение на управленски функции между зам. ректорите и гл. секретар. Тази заповед е за разпределение на управленски функции, а не упълномощава зам. ректора да издава актове по чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, нито делегира права на зам. ректора да издава актове от компетентността на ректора. Законът не предвижда възможност за упълномощаване на зам. ректора да издава актове по чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО или за делегиране на права за издаване на такива актове, с оглед на което следва да се прецени валидността на издадената заповед. Като не е конституирал надлежния административен орган, от чието име е издадена оспорената заповед, ректорът на ТУ София, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до недопустимост на решението, поради което обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение