Решение № 14374 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2017 г.

Решение № 14374 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Енчева, от [населено място], против решение № 1485 от 16.08.2017 г. по адм. дело № 924/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 271600008/12.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, изцяло потвърден с решение № 45/23.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при Централно управление на НАП, с който за 2015 г. са установени задължения: за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на 2284. 25 лева и лихви 161. 22 лева; за здравноосигурителни вноски в размер на 1068. 24 лева и лихви 73. 90 лева; за осигурителни вноски за фонд ДЗПО в размер на 700. 69 лева и лихви 49. 45 лева, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено. Претендират се направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Д. Митева изразява становище за неоснователност на касационната жалба Поддържа, че сумите са дължими от жалбоподателката. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер, общо сумата от 1067, 28 лева.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Д. Енчева срещу ревизионен акт № 271600008/12.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, изцяло потвърден с решение № 45/23.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при Централно управление на НАП, с който за 2015 г. са установени задължения: за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на 2284. 25 лева и лихви 161. 22 лева; за здравноосигурителни вноски в размер на 1068. 24 лева и лихви 73. 90 лева; за осигурителни вноски за фонд ДЗПО в размер на 700. 69 лева и лихви 49. 45 лева. За да постанови това решение съдът е приел, че определеният в ревизионния акт окончателен осигурителен доход на жалбоподателката за 2015 г. е съобразен с чл. 2, ал. 4 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Решение за правилно. Спорът е свързан с приложението на материалния закон относно начина за определяне на окончателния осигурителен доход, въз основа на който се изчисляват задълженията за осигурителни вноски за фонд ДОО, за фонд "Пенсии" и за здравно осигуряване. От фактическа страна е безспорно установено, че през 2015 г. Енчева има отработени 73 работни дни и 179 работни дни е получавала обезщетение за бременност и раждане на дете от общо 252 работни дни през 2015 г. Жалбоподателката е била осигурена за общо заболяване и майчинство през 2015 г. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО /ДВ бр. 99 от 2009 г. в сила от 1.01.2000 г. /, ревизиращият екип е установил задължение за осигурителни вноски за ДОО в размер на 2 284. 25 лева върху годишния осигурителен доход за 2015 г., представляващи осигурителни вноски за фонд "Пенсии" /16. 3 %/ върху разликата между окончателния осигурителен доход /23 030. 54 лева/ и осигурителния доход, върху който са внесени от жалбоподателката авансово осигурителни вноски /9016. 75 лева/. Окончателният годишен осигурителен доход за 2015 г. относно осигурителните вноски за здравно осигуряване, определен в ревизионния акт, е 25 953. 17 лева. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО /ДВ бр. 99 от 2009 г. /, органите по приходите са установили задължение в размер на 1068. 24 лева, представляващо здравно-осигурителни вноски от 8% върху разликата между окончателния осигурителен доход /25 953. 17 лева/ и осигурителния доход, върху който са внесени авансово здравно-осигурителни вноски /12600. 21 лева/, т. е. 8 % върху сумата от 13 352. 96 лева /25 953. 17 лева - 12 600. 21 лева/. Ревизиращите органи са взели предвид получените от Енчева суми през 2015 г., които формират годишния осигурителен доход на физическото лице и сбора им са разделили на броя на отработените дни - 73 за цялата година. След това получената подневна сума са умножили по броя на отработените дни през всеки от месеците на 2015 г., като по този начин са получили окончателния месечен осигурителен доход. За месеците, в които реално получения осигурителен доход надхвърля 2 600 лева, ревизиращите са определили окончателния месечен осигурителен доход за сумата от 2 600 лева. В обжалвания ревизионен акт от определения окончателен осигурителен доход за 2015 г. в размер на 23 030. 54 лева е приспаднат осигурителния доход, върху който жалбоподателката е внесла авансово осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд /9 016. 75 лева/ и върху разликата в размер на 14 013. 79 лева са установени задължения за осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 700. 69 лева, представляващи 5 % от 14 013. 79 лева. Окончателния размер на осигурителния доход за определяне на вноските във фонд ДОО и фонд ДЗПО е 23 030. 54 лева и за вноските във фонд ЗО е 25 953. 17 лева. Общо дължимите осигурителни вноски за ДОО в размер на 3 753. 96 лева се определя от сбора на авансово внесените осигурителни вноски от 1 469. 71 лева и осигурителните вноски при годишно изравняване на осигурителния доход в размер на 2 284. 25 лева. Определената лихва за забава за периода от 4.05.2016 г. до 19.12.2016 г. е в размер на 145. 99 лева. Общо дължимите осигурителни вноски за ЗО са 1 961. 58 лева и е определят от сбора на авансово внесените здравно-осигурителни вноски от 893. 34 лева и здравно-осигурителните вноски при годишно изравняване на осигурителния доход от 1 068. 24 лева. Определената лихва за забава за периода 4.05.2016 г. - 19.12.2016 г. е в размер на 68. 27 лева. Ревизията е установила, че невнесените осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. са 700. 69 лева, а лихвите за забава за периода 4.05.2016 г. - 19.12.2016 г. са в размер на 44. 78 лева. На основание чл. 4, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/Наредбата/, ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване извършват дейност, за която подлежат на осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата, годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Административният съд е направил правилен извод, че в ревизионният акт е приложена цитираната процедура и определеният в ревизионния акт окончателен осигурителен доход на жалбоподателката за 2015 г. е съобразен с цитираните правни норми. Неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Методиката, по която Енчева прилага за определяне на месечния осигурителен доход, в случая не е съобразена с цитираните по-горе норми. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, но само за касационната инстанция. Същото следва да бъде определено в размер на 533, 64/петстотин тридесет и три и 0, 64/лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Административен съд Варна е присъдил на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. Поради изложеното претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на разноски за първата инстанция е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение