Решение № 1221 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2014 г.
ВАСVIII отделение04.02.2015 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 13.01.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2771 по описа за 2013 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на "МИЛИОРЕ ДИЗАЙН" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 101, вх. Б, ет. 7, ап. 7, представлявано от управителя Мирослава Трендафилова Михайлова, още 200 лв. разноски за първоинстанционното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1221 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 73 от 13.01.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2771 по описа за 2013 г., в частта му, с която по жалба на "МИЛИОРЕ ДИЗАЙН" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 101, вх. Б, ет. 7, ап. 7, представлявано от управителя Мирослава Трендафилова Михайлова, е отменен Ревизионен акт/РА/ № 161206258/13.05.2013 г., потвърден с Решение № 776/1.08.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - Пловдив, относно отказан данъчен кредит в размер на 4 850,39 лв. и за прилежащите към него лихви за данъчни периоди м. 09 и 10.2012 г. по две фактури с издател "Лизингова къща София лизинг" ЕАД с предмет наем на автомобил "Пежо партнер"и такса за регистрация. Съдебното решение е оспорено от ревизираното дружество в частта му за разноските, с мотиви, че доказателства за разноски за адвокатски хонорар са били представени, но неоснователно не са взети предвид. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" се твърди, че съдебното решение в оспорената част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Неправилно е приложена за случая разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, след като наетият от ревизираното лице по процесните фактури за наем автомобил е лек. Необосновано съдът приел, че процесният автомобил е предназначен за превоз на товари само въз основа на свидетелството за регистрация на автомобила, без да вземе предвид Комбинираната номенклатура на Европейския съюз на стоки, в Обяснителните бележки към която има ясни критерии за класиране на автомобилите като леки или товарни. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "МИЛИОРЕ ДИЗАЙН" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" и за частична основателност на касационната жалба на дружеството в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Спорът пред административния съд е бил относно правото на данъчен кредит, с получател ревизираното лице, по две фактури с предмет наем на автомобил и такса за регистрация, издадени от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД. Ревизираното дружество извършва търговия с ел. уреди, санитария за баня и строителни материали - фаянс, теракот и други, и изготвяне на индивидуални проекти за визуализация на вътрешен интериор. Дейността се осъществява в нает търговски обект - шоурум в гр. Пловдив, ул. "Янко Съкъзов" № 37. Не е било спорно и е доказано пред АС, че автомобил "Пежо Партнер" се отдава за ползване на РЛ срещу лизингово възнаграждение, съгласно договор за лизинг от 28.09.2012 г. и е заведен в счетоводството на фирмата като дълготраен материален актив. Съгласно представения регистрационен талон на автомобила, същият е записан като товарен с брой места 4+1, включително водача и е категория N 1. В ревизионното производство е извършен оглед на автомобила и е констатирано, че в него има по-малко от 5 места без мястото на водача, както и че няма трайно вградено техническо оборудване за целите на извършваната дейност от лицето. Ревизиращият екип е констатирал, че в талона на автомобила е записано, че същия е категория "N 1". Ревизиращите органи приели, че процесният автомобил е лек и формално е регистриран като товарен, както и че не е използван за извършване на услуги или предназначен за препродажба. Прието е, че автомобилът отговаря на характеристиките на тарифна позиция 8703, съгласно Комбинираната номенклатура на стоките в ЕС и следователно е "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 4 850, 39 лв. по фактурите, издадени от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че не е спорно/видно от констатациите на РА/, че процесният автомобил се използва за независимата икономическа дейност на ревизираното лице, като и че той съответства на предмета на дейност на дружеството и характера на превозваните товари и техния обем. Изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не може да се приложи, предвид удостоверителното значение на представеното свидетелство за регистрация, издадено от производителя и сочещо, че автомобилът е хомологиран с категория N 1 и е регистриран като товарен. Неправилно органите по приходите се позовават на Комбинираната номенклатура на стоките в ЕС, поради което и незаконосъобразно са отказали правото на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид изхода на делото, съдът е приел, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените и надлежно претендирани деловодни разноски, в общ размер на 300 лв., от които държавна такса - 50 лв., възнаграждение за вещо лице - 250 лв., а за заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. липсват доказателства. По жалбата на Директора на Д "ОДОП". Жалбата е неоснователна. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя". С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник nр L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160/ е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) На 12 декември 2012 г. е приет Регламент (ЕС) No 1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета . Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31-38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Съгласно чл. 2 от него, в допълнение на определенията, установени в Директива 2007/46/ЕО и Регламент /ЕО/ 661/2009 г., за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1/тип превозно средство са превозните средства, спадащи към група, която е определена в част Б от Приложение II към Директива 2007/46/ЕО. В приложение II от Директивата, б. А "Дефиниране на категории превозни средства", категорията N е определена като моторни превозни средства най-малко с четири колела, проектирани и конструирани за превозване на товари, а подкатегорията N 1 е специфицирана в зависимост от масата на превозното средство - ненадвишаваща 3,5 тона. Въпросните разпоредби не са в противоречие и на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Обосновано, при установените факти, първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил е лек. Случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата-легално определение на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС-"автомобил, предназначен за превоз на товари". Регистрацията на автомобила като такъв от категория N 1 е потвърдена и с приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза. При това, съдът обосновано е приел, че е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като става дума за автомобил, предназначен за превоз на товари. По делото не е било спорно, че става дума за дълготраен материален актив на ревизираното лице, който е използван в независимата икономическа дейност на лицето. Изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не е имало основание за отказ на данъчен кредит. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решението му по дело С-118/11, съгласно което, когато става дума за автомобил, който е ДМА, ако данъчнозадълженото лице придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС (т. 63). При тази регламентация в правото на ЕС относно начина на определяне и одобрение типа МПС не следва да се прилагат Регламент 2658/87 на Съвета за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, както и Регламент № 638/04, на които ревизиращите органи са се позовали, доколкото същите се прилагат при митническото оформяне на внос или износ на стоки. По жалбата на ревизираното лице. Жалбата е против решението в частта за разноските, като се твърди, че съдът неоснователно не присъдил разноски 500 лв. адв. хонорар за процесуално представителство пред АС. Жалбата е частично основателна, защото пред АС е представена фактура за плащане в брой на 200 лв. разноски на посоченото основание, които следва да се присъдят на дружеството, предвид изхода на спора. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение