Решение № 11534 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ес Пи Дивелопментс ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в град София, [адрес], представлявано от управителя Х. Аяни, чрез адвокат Б. Петров, срещу решение 111 от 28.01.2021 г., постановено по административно дело 1552/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения (АУЗД) СВ 82730-1/26.06.2020 г., издаден от главен експерт в дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас - в частта, в която на жалбоподателя са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО), потвърден в тази част с решение 70-00-4877/1 от 20.07.2020 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно в мотивите си е приел, че с АУЗД не са установени задулжения за два компонента от услугата депо и чистота. В АУЗД липсват мотиви за издаването му и съд необосновано е приел, че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено процесуално нарушение. Иска отмяна на решението и претендира разноски по делото. Ответникът директорът на Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД СВ 82730-1/26.06.2020 г., издаден от главен експерт в дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас - в частта, в която на жалбоподателя са определени задължения за ТБО, потвърден в тази част с решение 70-00-4877/1 от 20.07.2020 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУЗД в оспорената част, съдът е стигнал до извод, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с фактическото ползване на имота. Според съда е безспорно, че в самото населено място е налице такава услуга. Съдът е приел, че таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. От приетите, без оспорване, доказателства в последното съдебно заседание съдът е направил извод, че през 2018 2019 г. на територията на град Бургас - част от която е и промишлена зона Север, е било извършвано редовно почистване на териториите за обществено ползване - както със съответните машини и съоръжения, така и ръчно, а положената работа е била надлежно отчитана от изпълнителите, в изпълнение на договорите, сключени с общината. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че в случая са изпълнени двете кумулативно дадени предпоставки: принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, поради което е стигнал до извода, че АУЗД е законосъобразно. За неоснователно е прието възражението на дружеството, че определянето на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на база отчетната стойност на имота противоречи на чл. 15 от Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 година. Решението е правилно. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е стигнал до правилен извод, че акта в оспорената му част е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Административният съд правилно е приел, че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено процесуално нарушение, когато по-горният орган го е потвърдил, излагайки подробни мотиви за това. Съдът правилно е приел, че с АУЗД са установени задължения единствено за услугата по поддръжка на териториите за обществено ползване. Съдът правилно е посочил, че при балансова стойност на имота от 1 440 102 лева и 3,5 %о размер на таксата (само за цитирания компонент), размерът на годишната ТБО е именно 5 040.36 лева (1 440 102:1000 х 3,5 = 5 040,357). Поради изложеното, оплакванията на касатора, че съдът неправилно в мотивите си е приел, че с АУЗД не са установени задължения за останалите два компонента от услугата са неоснователни. Обосновано съдът е приел дължимост от страна на касатора на ТБО по отношение на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, която не е обвързана с фактическото ползване на процесния имот. Пред съда са представени извлечения от решение ОбС 08-00-6849 по протокол 36 от заседание на ОбС - Бургас, проведено на 19.12.2017 г. и решение ОбС 08-00-8105 по протокол 52 от заседание на ОбС - Бургас, проведено на 18.12.2018 г., с които са одобрени план сметки за дейността по събиране, извозване, обезвреждане в депа и други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване за 2018 - 2019 г., включително, заповеди 3025/30.10.2017 г. и 3117/31.10.2018 г. на кмета на общината, с които промишлена зона Север в град Бургас е включена в районите, в които е организирано поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване през 2018 - 2019 г., включително (лист 82 - 83); договори от 2009 г., 2015 г. и от 2019 г., сключени между Община Бургас с дружествата, извършвали дейностите по поддържането на чистотата в град Бургас и на територията на общината - консорциум Титан - Бургас и Нелсен чистота ЕООД; множество протоколи от 2018 - 2019 г. от изпълнителите по цитираните договори, в които са отчетени (по вид, място, дата и обем на работата) конкретни дейности по поддържането на териториите за обществено ползване - метене ръчно, тесане на улици и тротоари, оборка разделители и тангиращи зелени ивици, метене автометачка, почистване на улици с пароструйка, почистване шахти ръчно, миене с маркуч, ръчно метене на тротоари, регулирани улични платна, алеи, спирки, надлези, подлези, площади и др., почистване на пейки, миене с пароструйка и т.н (лист 115- 216). Настоящият състав намира, че с АУДЗ правилно са установени задължения за ТБО за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като са изпълнени и двете кумулативно дадени предпоставки принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. От доказателствата по делото е установено, че за процесните периоди 2018 г. и за 2019 г. цената на услугата за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване за имота на касатора е била изчислена като промил от 3,5% ( три цяло и пет на хиляда) върху отчетната стойност на имота, която е 1 440 102 лв., в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 3, т. 2 от НАРЕДБАТА за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услуги на територията на Община Бургас. В чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ /в приложимата редакция/ са установени два способа за установяване размера на дължимата такса - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите видно от текста на закона не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената последователност. Тази норма не противоречи на принципа замърсителят плаща, заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Този извод се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на Община Бургас разноски в размер на 873 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение