Решение № 11800 от 8.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10249/2018 г.

Решение № 11800 от 8.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10249/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Разград срещу решение № 54 от 27 юни 2018 г., постановено по адм. дело № 84 от 2018 г., по описа на Административен съд Разград, в частта му, с която е отхвърлен протестът на прокурор от Окръжна прокуратура – Разград срещу разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7, б. "е" и б. "ж" от Наредба № 16 за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община – Завет. В касационния протест се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Моли се за отмяна на оспорения съдебен акт, в обжалваната му част, като вместо него съдът постанови друго по същество на спора, с което да отмени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 7, б. "е" и б. "ж" от Наредба № 16 за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община – Завет. Ответникът – Общински съвет – Завет не изразява становище в открито съдебно заседание. В депозирания от него писмен отговор, чрез председателя му Е. Исмаил, изразява становище за неоснователност на касационния протест и моли да се остави в сила решението, в обжалваната му част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, в обжалваната му част, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационния протест доводи, приема за установено следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен по следните съображения: С решението си Административен съд Разград, в оспорената му част, е отхвърлил протеста на прокурор от Окръжна прокуратура – Разград срещу разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7, б. "е" и б. "ж" от Наредба № 16 за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община – Завет, приета с решение № 90 от протокол № 13 от 27 ноември 2012 г., на осн. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 40, ал. 1 и ал. 5 от ЗЗЖ от Общински съвет Завет. Приел, че посочената разпоредби от подзаконовия нормативен акт е в съответствие с материалния закон – чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ, поради което е достигнал до извода, че не е налице основанието на чл. 146, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 196 от АПК, водещо до отмяната й и е отхвърлил оспорването, в тази му част. Решението, в обжалваната му част, е неправилно. Незаконосъобразни са изводите на първостепенния съд, в отхвърлителната му част, за правилно приложение на материалния закон с оглед изискването на ЗМДТ, досежно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7, б. "е" и б. "ж" от Наредба № 16 за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община – Завет, приета от местния общински съвет. С текста на същата е прието, че задължения на собствениците на домашни кучета по тяхната регистрация от заплащане на "такса за притежавано куче" се освобождават собствениците на: ловни кучета в следните две оспорени хипотези, обективирани като буква "е": удостоверени от собственика с представяне копие на заверен ловен билет и буква "ж": кучета с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране. Не се дължи такса за годината, в която е поставен микрочипът. Цитираният текст от оспорения пред инстанцията по същество подзаконов нормативен акт противоречат на актове от по-висока степен, тъй като с оглед чл. 116, ал. 2 от ЗМДТ от такса се освобождават собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от ЗВД, а именно: кучета на лица с увреждания; служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка; кучета, използвани за опитни цели; кучета, използвани от Българския червен кръст; кастрирани кучета и кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъдки обект. Тази законова норма категорично е въведена в обществен интерес и подлежи на стриктно тълкуване, тъй като с нея се въвежда изключение от задължението за заплащане на годишния размер и начина на внасяне на таксата за регистрация от страна на собствениците на домашни кучета (по арг. на чл. 116, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 175, ал. 1 от ЗВД. Следователно след като с правилото на чл. 116, ал. 2 от ЗМДТ, във връзка с чл. 175, ал. 2 от ЗВД е прието, че се дължи процесната такса, то е недопустимо да се разширява или съответно да се разширява приложното поле на законовата разпоредба чрез дописването на подзаконов нормативен акт. Ето защо, атакуваното решение, в оспорената му част, е неправилно, поради обстоятелството, че тези категории кучета не са включени като изключение от ЗМДТ, по отношение на които не се дължи заплащане на такси към общинския бюджет. Също така в мотивите, предложени от кмета на Община Завет относно приемане на Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община завет (л. 17 от първоинстанционното дело), не са изложени доводи кое налага приемането на разглежданата разпоредба от подзаконовия нормативен акт, за това и съдът не може да извърши преценка за нейната основателност. От гореизложеното следва изводът, че касационният протест, с който се оспорва решението на административния съд, в отхвърлителната му част, е основателен и обоснован. Налице е отменителното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради което съдебният акт, в посочената му част следва да се отмени и вместо него настоящата съдебна инстанция да постанови друг, с който да отмени като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7, б. "е" и б. "ж" от Наредба № 16 за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община – Завет, приета с решение № 90 от протокол № 13 от 27 ноември 2012 г. от Общински съвет Завет. С оглед изхода на спора разноски за разглеждания съдебен спор не следва да се присъждат. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,