Решение № 2571 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2019 г.

Решение № 2571 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д., подадена чрез адв. Д. Б. от САК, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 251/15.02.2019 г. по адм. дело № 3214/2018 г. на Административен съд- В., с което е отхвърлен предявеният от него иск против Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи – В. (ОД на МВР– В.) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 420 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 913/2016 г. по описа на Районния съд- В. (РС– В.). В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на съда, с които е прието, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Намира, че е налице валиден договор за правна защита и съдействие, като сумата от 420 лева действително е заплатена в брой при неговото подписване. Моли за отмяна на обжалваното решение на АС В. с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Ответникът ОД МВР В. не ангажира, становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение на АС- В. за правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение АС- В. е отхвърлил иска предявен от Д. Д., срещу Областна дирекция на МВР гр. В. с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 420 лв. и мораторна лихва в размер на 109. 89 лв., считано от влизане на решение 724/11.04.2016 г., по НАХД № 913/2016 г. на РС В. в сила до предявяване на исковата претенция пред съда. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че видно от представените доказателства с Решение 724/11.04.2016 г. по НАХД № 913/2016 г. по описа на ВРС за 2016 г., е отменено НП № 445 а-62/4.02.2016 г. на РУ А. при ОД на МВР В., като това решение е влязло в законна сила. Решаващият съд е установил, че въззивната жалба по нахд № 913/2016 г. е подписана от адв. Д. Б.. От протокола от публично съдебно заседание, проведено на 30.03.2016 г. по НАХД № 913/2016 г. е констатирал, че адв. Д. Б. е представлявала жалбоподателя, като по въззивното дело са представени пълномощно и договор за правна помощ. Съдът е посочил, че приложените пълномощни и договори за правна помощ не са от кочан на адвокатска колегия и не удостоверяват безспорно извършено плащане. Според него не се обосновавал извод за действително извършване на разхода за заплащане на адвокатското възнаграждение и респ. настъпване на вреда за ищеца. Счел е, че от доказателствата по делото не може да се приеме, че е налице първата предпоставка– ищецът да е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. Поради тези съображения е намерил, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът е бил отхвърлен. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на обжалваното решение следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Според тълкувателния акт, се налага заключение, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. По АНД № 913/2016 г., по описа на Районен съд - В. е представен Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2016 г., с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 420 лева. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Процесният договор за правна защита и съдействие е двустранен възмезден и се потвърждава неговата валидност, действие и последици. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС В.. Договорът е представен своевременно– по съответното дело по обжалване на НП– пред РС, където лицето е надлежно представляван от процесуален защитник, който е осъществил процесуално представителство. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Пред РС, е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делото е за осъществена по него правна защита. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 420 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След, като е приел обратното адм. съд е постановил неправилно решение. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Областната дирекция на МВР В. да заплати на Д. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 420 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 445 а-62/4.02.2016 г. на РУ А. при ОД на МВР В.. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 430 лева, от които 10 лева заплатени държавни такси и 420 лева адвокатски хонорар. В касационното производство разноски не са претендирани и съответно не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд