Решение № 2087 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2020 г.

Решение № 2087 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Осман, гр. Хасково срещу решение № 375 от 20.07.2020 г. по адм. дело № 935/2019 г. по описа на Административен съд Хасково в частта, с което е изменен Ревизионен акт № Р-16002618005216-091-001 от 15.04.2019 г., поправен с Ревизионен акт № П-16002619075793-003-001 от 30.04.2019 г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, изменен и потвърден с решение № 402 от 1.07.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно съответните задължения по ЗДДФЛ и по КСО, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013 г. главница 730. 89 лв. и лихва 367. 98 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. главница 760. 89 лв. и лихва 305. 77 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. главница 1119. 85 лв. и лихва 336 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. главница 692. 06 лв. и лихва 137. 46 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. главница 1171. 15 лв. и лихва 113. 87 лв.; вноски за ДОО за 2013 г. главница 195. 43 лв. и лихва 98. 39 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. главница 875. 06 лв. и лихва 399. 05 лв.; вноски за ДОО за 2015 г. главница 1287. 88 лв. и лихва 434 лв.; вноски за ДОО за 2016 г. главница 795. 09 лв. и лихва 205. 43 лв.; вноски за ДОО за 2017 г. главница 1471. 94 лв. и лихва 199. 56 лв.; вноски за Здравно осигуряване за 2013 г. главница 122. 15 лв. и лихва 61. 05 лв.; вноски за Здравно осигуряване за 2014 г. главница 546. 91 лв. и лихва 153. 64 лв.; вноски за Здравно осигуряване за 2015 г. главница 616. 58 лв. и лихва 199. 65 лв.; вноски за Здравно осигуряване за 2016 г. главница 295. 84 лв. и лихва 128. 42 лв.; вноски за Здравно осигуряване за 2017 г. главница 632. 05 лв. и лихва 115. 35 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2013 г. главница 76. 34 лв. и лихва 38. 14 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. главница 341. 81 лв. и лихва 155. 89 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. главница 503. 08 лв. и лихва 169. 52 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. главница 310. 09 лв. и лихва 80. 25 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. главница 533. 31 лв. и лихва 72. 11 лв., както и в частта на допълнително установени задължения за ДДС в размер на 51 999, 02 лв., с прилежащите лихви в размер на 16 197, 44 лв. Решението е обжалвано и в частта, в която М. Осман е осъден да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 3381, 46 лева. В отменителната част решението не е обжалвано и същото е влязло в сила. Касаторът излага доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд не е разгледал задълбочено всички доказателства по делото. Изразява становище, че полученият диск от "Еконт Експрес" ООД, в който са описани доставките, не е подписан с електронен подпис от лицата, които са го изпратили. Допълва, че по делото липсват оригиналните товарителници, доказващи с положен от лицето подпис наличието на приемането на сумите. В обобщение касаторът поддържа, че от съвкупната преценка на доказателствата не може да се направи категоричен извод, че физическото лице е укрило приходи/доходи, реализирайки неотчетени продажби през ревизираните периоди, което означава, че липсват предпоставките по чл. 122 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Иска отмяната на решението ведно с отмяна на РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът –директорът на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна поради следните съображения: В хода на ревизията е констатирано е, че за ревизираните периоди 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г., М. Осман няма регистрация като едноличен търговец /същата е прекратена считано от 1.01.2012 г. /, но производството е възложено, поради това, че са установени обстоятелства за наличие на несъответствие в декларирания от лицето данък по чл. 50 от ЗДДФЛ и изпратена по служебен път информация от куриерско дружество "Еконт Експрес" ООД. През процесния период М. Осман е изпращал стоки /дрехи/ до клиенти с наложен платеж и пощенски пратки чрез "Еконт Експрес", като от продажбата на стоките лицето е получило следните суми: през 2013 г. 55 851 лв., в това число получени суми от наложен платеж ЗЗ 479 лв. и от пощенски записи 22 372 лв.; През 2014 г. 60 182 лв., в това число получени суми от наложен платеж 44 945 лв. и от пощенски записи 15 237 лв.; През 2015 г. 95 374 лв., в това число получени суми от наложен платеж 72 790 лв. и от пощенски записи 22 584 лв. През 2016 г. 57 758 лв., в това число получени суми от наложен платеж 54 571 лв. и от пощенски записи 3187 лв. и за периода 1.01.2017 г. – 31.10.2017 г. 100 972 лв., в това число получени суми от наложен платеж 90 412 лв. и от пощенски запис 10 560 лв. От представените снимки на документи, показващи изплащането в брой на сумите от наложен платеж и от пощенски записи, представени от "Еконт Експрес" е констатирано, че сумите са получавани от проверяваното лице. При ревизията е извършен анализ на събраната информация по време на извършване на присъединената проверка относно предоставена от "Еконт Експрес" ООД информация за лицето М. Осман както и изисканата от ревизиращия екип с искане за предоставяне на информация от трети лица № Р-16002618005216-041-004/24.01.2019 г., а именно от "Еконт Експрес" ООД информация за извършените куриерски услуги на ревизираното лице по което са представени документи с писмо вх. № ВХР – 535/7.02.2019 г. От предоставената от "Еконт Експрес" ООД информация, е установено, че в базата данни на дружеството съществува клиентски картон на М. Осман. Информацията е предоставена на магнитен носител - CD диск с екселски файлове наименувани под формата на таблица съдържащ и SR-48990-30.05.2018-ZIP файл-снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж-папка РКО и парични преводи-папка post_dc. / от лист 237 до л. 246 по делото /. Съгласно посоченото в РД за съответните години са установени данни за изплатени на М. Осман чрез посочен телефон номер наложен платеж за доставени стоки - дрехи на клиенти на територията на страната. След извършено филтриране на колона "услуга" - CD и колона "количество на услуги" - всички стойности без "0", от страна на ревизиращия екип е съставена нова таблица по години, от която се установява, че за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2017 г. М. Осман е получил приходи от търговска дейност в размер на 366 201. 00 лв., основно от пратки – дрехи. Получените приходи по месеци и години са представени в табличен вид в ревизионния доклад. При проверката, също така е установено, че Осман е едноличен собственик на капитала на "Мегатекс 21" ЕООД, а съпругата му е едноличен собственик на капитала на "Беникс – 1" ЕООД, като двете дружества са с основна дейност производство на друго облекло и допълнения за облекло. За периода 2014 г. -2016 г. "Мегатекс 21" ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с които е декларирало, че не е извършвало дейност, а за 2017 г. няма подадена ГДД. Установено е също, че "Беникс – 1" ЕООД ползва обект на неделен пазар в гр. Димитровград. Посочено е, че дейността на двете дружества и дейността на задълженото лице са свързани – дружествата произвеждат облекла. В хода на проверката са извършени насрещни проверки на 6 лица, получавали стоки / дрехи / от М. Осман, като 4 от тях потвърждават, че са получили стоки от него, за което не са издавани никакви документи за продажба. От извършените проверки на трети лица и на куриерската фирма в хода на ревизията е направен извод, че ревизираното лице само е кореспондирало с куриерската фирма и е получавало сумите, описани като наложен платеж и че вписаните номера на товарителниците са с изпращач М. Осман, поради което се приема, че той е и получателят на сумите. В хода на ревизията са предприети действия за събиране на доказателства относно разходите, които лицето е направило във връзка с тази дейност, включително стойността на закупената стока. От страна на ревизираното лице е представено писмено обяснение, че "стоките, предмет на продажба чрез "Еконт Експрес" ООД са закупувани на пазара в гр. Димитровград и печалбата, която ревизираното лице е реализирало е около 15%-16% от стойността на закупените стоки". Според ревизиращите органи в писменото обяснение се твърди, че част от получените наложени платежи за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. за продажби на дрехи, които са изпращани чрез "Еконт Експрес" ООД са закупувани и продавани от името на фирма "Мегатекс 21" ЕООД, но липсват документи, които да отразяват предадена стока на М. Осман, както и такива, които да доказват предоставени парични средства от М. Осман на дружеството, които да са обвързани с определени продажби. Освен това, тези обяснения се разминавали с твърдяното по време на предходната проверка, където са представени договори с 4 физически лица, чиято стока лицето твърди, че е продавало като посредник. Същевременно Осман е декларирал, че "Мегатекс 21" ЕООД е прекъснало дейност, считано от 1.01.2014 г. При така установените факти органите по приходите са достигнали до извод, че М. Осман е извършвал търговски сделки по занятие, чрез услуги на куриерска фирма на територията на страната, тъй като продажбите на стоки не са единични и не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно, през продължителен период от време и с цел реализиране на приходи (доходи), при което лицето е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Предвид което облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Посочено е, че на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите му от стопанска дейност следва да се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т. е. смятат се за доходи от стопанска дейност на едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. С оглед приетото данъчната основа за доходи от дейността като ЕТ за ревизираните години е определена като разликата между установените от ревизията укрити приходи за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. съответно в размер на 55 377. 00 лв., 59 766. 00 лв., 95 386. 00 лв., 56 928. 00 лв. и 98 712. 00 лв., получените от ревизираното лице суми от наложен платеж, изплатени в брой и установените от ревизията съответстващи разходи, формирани на база декларираната от ревизираното лице и приета от ревизията надценка за 2013 г. – 17. 6 %, 2014 г. - 16, 28 %, 2015 г. - 14. 6 5%, 2016 г. – 16, 28 % и 2017 г. – 14. 94 %., съответно в размер на 45 602 лв., 50 036, 10 лв., 81 411. 95 лв., 47 660. 12 лв. и 83 964. 43 лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. По този начин и на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък, ведно с прилежащите лихви. Въз основа на приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, е приложен особения процесуален ред по ДОПК за определяне на осигурителния доход за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и съответно са определени дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО и лихвите за просрочие към тях на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК. По отношение на задълженията по ЗДДС е констатирано, че М. Осман не е регистрирано по ЗДДС лице. Ревизиращите са установили, че лицето е извършило множество продажби на стоки – дрехи, доставяни чрез куриерска фирма "Еконт Експрес" ООД и продажбата та такива стоки е регулярна и основна дейност на лицето, както и че към 30.11.2013 г. е достигнат оборот от 53 279, 00 лева, то към лицето е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.12.2013 г., но не го е сторило. Изследвайки облагаемия оборот по месеци, приходните органи са определили периодите, в които М. Осман е следвало да начислява ДДС при извършване на облагаеми доставки. За тези периоди / 29.12.2013 г. – 31.12.2017 г. / е приложена нормата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и съответно, общият размер на дължимия ДДС за тези периоди е за сумата от 51 999, 02 лева и лихви за забава в размер на 16 197, 44 лева. Съдът е отменил процесния РА в определени негови части – за част от задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за процесните години, както и за част от задълженията за вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за процесните периоди, като е отхвърлил жалбата на М. Осман срещу РА в останалата част. В рамките на съдебното производство са приети писмените доказателства, събрани в рамките на ревизията, както и са изслушани и приети заключения по съдебно компютърно-техническа експертиза, съдебно-графологични експертизи и съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно изпълнената съдебно компютърно – техническа експертиза, файловете, записани на представения CD диск от "Еконт Експрес" ООД, съдържат данни в табличен вид, подписани с квалифициран електронен подпис на служител на "Еконт Експрес" ООД. Файловете изпратени пратки. xlsx, получени наложени платежи. xlsx и получени парични преводи. xlsx, представляват извадки / изходи/ от софтуерната платформа на "Еконт Експрес". Според вещото лице е възможна корекция на тези файлове. Но същото не може да отговори еднозначно имали данни за извършени корекции на записите, след датата на първоначално направения запис на файловете. Във връзка с направено от жалбоподателя оспорване автентичността на част от разходно-касовите ордери и документите за пощенски парични преводи /приложени по ревизионната преписка като разпечатки на снимки/, е назначена съдебно-почеркова експертиза. За нуждите на експертизата от "Еконт Експрес" ООД е изискано представянето на оригиналите на оспорените документи. В отговор "Еконт Експрес" ООД е представило 15 бр. оригинали на РКО, като съгласно писмо изх. № 6652 от 29.10.2019 г. останалите искани документи не могат да бъдат представени, тъй като не са намерени /л. 289, том 1 по делото/ - същите са унищожени. С оглед на което от съда е допуснато допълнително експертното изследване, което е извършено въз основа на снимките на РКО и ППП, предоставени от "Еконт Експрес" ООД с писмо вх. 1108/13.02.2020 г. / том 2 от делото/. Съгласно приетото като доказателство по делото първоначално заключение на съдебно – почерковата експертиза / лист 341 от делото/ и допълнително такова /лист 799, том 2 от делото/, от всички изследвани снимки на РКО и ППП само по отношение на 23 от тях вещото лице е установило, че изображенията на подписите в графа "получател" не е положен от М. Осман, като за някои от тях е посочено, че са непригодни за почерково изследване, една част са неотчетливи, а други са нечетливи. Резултатите от експертното изследване са представени в табличен вид. Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, с представени основно и допълнително заключение / лист 365, том 1 от делото и лист 823, том 2 от делото/. Въз основа на така приетите съдебно - почеркови експертизи вещото лице по допуснатите ССчЕ е преизчислило размера на дължимия данък и осигурителни вноски, съобразно сумите в РКО, в които фигурира само подписът на ревизираното лице. В тази връзка вещото лице е определило, че дължимите вноски за ДОО, ДЗПО ЗОВ и ДОД следва да се преизчислят от 13 779. 11 лв. на 13 080. 48 лв., а дължимите лихви към 15.04.2019 г., се преизчисляват от 4038. 81 лв. на 3771. 98 лв., като в таблица към заключението сумите са посочени по отделни периоди. Въз основа на така събраните доказателства съдът е приел, че на основание чл. 54 ДОПК представените от приходните органи данни от технически носител, съдържащи се в изготвените във връзка с дейността на куриерската фирма електронни документи, са допустими доказателствени средства. Съдът е възприел констатациите на в. л. по приетите съдебно-графологични експертизи, включително и тази, при която експертът е работил по копия и снимки на документи /л. 799- л. 807 от том втори от делото/. Приел е, че разпечатаните на хартиен носител документи могат да служат като доказателство за осъществяване на процесните доставки. Позовал се е на заключенията по ССчЕ и е намалил размера на задълженията по РА в частта по ЗДДФЛ за всяка една от годините – 2013 г. – 2017 г. и съответно, в частта относно вноските по ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за 2013 г. – 2017 г. По отношение на частта на РА относно задълженията по ЗДДС съдът е посочил, че след като е реализирал съответните стоки за процесните периоди и е надхвърлил оборот от 50 000 лева, то е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, но лицето не е сторило това. Според АС Хасково законосъобразно са определени задълженията по ЗДДС за всички данъчни периоди от 29.12.2013 г. до 31.12.2017 г. В отменителната част на РА решението не се обжалва. Решението в обжалваните му части е неправилно. Спорът между страните по делото се свежда до твърдяните от органите по приходите факти и обстоятелства дали ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез "Еконт Експрес" ООД, които са му заплащали доставките с наложен падеж. В ревизионния акт констатациите в тази връзка са, че платените от клиенти на ревизираното лице суми по доставките представляват укрити приходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. Съдът необосновано е приел, че представените в хода на ревизията на електронен носител документи от "Еконт Експрес" ООД удостоверяват факта на извършване на съответните доставки. Както се установява по делото, ответната в първоинстанционното производство страна не е представила документи на хартиен носител на основание чл. 183 ГПК. Съдът е задължил третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД да представи оригинали на съответните документи. Не е спорно, че в писмо изх. № 1772 от 11.02.2020 г., вх. № 1108 от 13.02.2020 по описа на АС Хасково / прил. на л. 380 – л. 383 от делото, том втори/ куриерската фирма посочва, че е направено щателно претърсване на архива и откритите оригинали на РКО и разписки на пратки за М. Осман са изпратени с предходно писмо изх. № 12333 от 28.10.2019 г., вх. № 6652 от 29.10.2019 г. / прил. н ал. 289 – л. 290 от делото, том първи/. Опис на оригиналите се съдържа на л. 290 от делото, а самите оригинални документи са приложени на л. 292 – л. 306 от делото, том първи. От съдържанието на двете цитирани писма, изготвени от "Еконт експрес" ООД е видно, че други документи – РКО, товарителници и др. относно клиента М. Осман не се съхраняват и са унищожени. Съобразно горното, необосновано съдът не е изключил от доказателствата по делото всички документи, представляващи разпечатки на снимки, представени от куриерската фирма с писмо № 1108 от 13.02.2020 г. по описа на АС Хасково, съдържащи се от л. 387 – л. 777 от делото, том втори. В процесния случай не се касае за електронни документи, както неправилно е приел първостепенният съд, а за писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Европейския парламент и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се в дисковете товарителници и документи за плащане не представляват електронни документи. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси – решения по адм. дела № 5499/2020 г., № 2823/2020 г. и № 13306/2019 г. Съобразно горното, съдът е бил длъжен да обсъжда само оригиналите на съответните документи – РКО и разписки за пратки за клиента М. Осман, приети по делото – л. 292 – л. 306 от делото и съответно, да изведе правни изводи относно законосъобразността на РА в отделните му оспорени части на базата на тези оригинални документи и съответно, да вземе предвид констатациите по първото заключение по съдебно-почеркова експертиза – л. 341 – л. 347 от делото, том първи. Както се установява от така посоченото първо заключение по СГЕ, от общо 15 бр. РКО /издадени през периода 2015 г., 2016 г., 2017 г./ само по отношение на 12 бр. от тях подписът за "получил" е поставен от М. Осман. За 2 бр. от тези оригинални РКО – РКО от 18.08.2016 г. и от 20.12.2016 г. е установено, че подписът не е изпълнен от ревизираното лице, а само при РКО от 27.07.2017 г. графичното изображение, положено за "получил" сумата, не е пригодно за почеркова идентификация на изпълнителя му. В този смисъл касае се само за изключително малък на брой писмени документи – оригинали на РКО, от които се установява, че лицето е реализирало приходи от продажба на стоки на наложен платеж. Съответно, трябва да се посочи, че получените суми са за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г., което означава, че приходните органи не са доказали обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, доколкото не се установява извършването от страна на РЛ на независима икономическа дейност – продажби на дрехи, реализирани чрез куриерски услуги, които не се инциденти сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи. Напротив, установява се точно обратното. Касае се за реализиране на инцидентни сделки, а не и сделки, осъществяващи регулярно във времето. Приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест относно извършването на конкретни облагаеми доставки в процесния случай. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи на съда се явяват необосновани. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката, каквито документи не са нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия технически носител. В случая не е налице хипотезата на чл. 184 ГПК, както е приел неправилно АС Хасково - представяне на електронен документ, тъй като релевантните за спора документи – товарителници и РКО не са електронни, поради което действително разпечатването им на хартия също не би променило доказателствената им тежест. В случая релевантните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или заверен препис. Предвид горното, по делото са представени само много малка част в оригинал от РКО и само за 12 бр. от тях може да се заключи, че подписът е на ревизираното лице. Необосновано съдът е счел, че фактическите констатации в РА, направени въз основа на получените данни от третото лице "Еконт експрес" ООД, но само в табличния им обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и РКО – относно изплащането на сумите по наложен платеж, не са оборени. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката, каквито документи не са нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия технически носител. В случая не е налице хипотезата на чл. 184 ГПК, представяне на електронен документ, тъй като релевантните за спора документи – товарителници и РКО не са електронни, поради което разпечатването им на хартия също не би променило доказателствената им тежест. В случая релевантните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или заверен препис. Предвид горното, по делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи и съда. Следователно, липсват доказателства, от които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи и извършени сделки по смисъла на ЗДДС. Това означава, че незаконосъобразно приходният орган е приел наличие на достигнат от лицето облагаем оборот към 30.11.2013 г. и за задължение за лицето да подаде заявление за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Следователно, приемайки, че РА е законосъобразен относно задълженията по ЗДДС за периодите от 29.12.2013 г. до 31.12.2017 г., АС Хасково е постановил неправилно решение, което следва да се отмени ведно с отмяната на РА в тази част. Във връзка със задълженията по ЗДДФЛ и за вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ съдебният акт се явява необоснован и неправилен по гореизложените съображения, което обуславя извод за незаконосъобразност на РА в посочените по-горе части. С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в общ размер на 8882, 37 лева, представляващи дължими държавни такси, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноски за вещи лица съобразно материалния интерес по делото. Не са налице основание за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът му не надхвърля минимално установения такъв по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение