Решение № 4269 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5835/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - София, чрез процесуален представител, против решение 220 от 27.04.2023г., постановено по адм.д. 142/2023г. от Административен съд-Плевен/АС-Плевен/, с което по жалба на К. Иванов, е обявена нищожността на Уведомително писмо 01-6500/358 от 06.02.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на земеделския производител К. Иванов УРН [номер] е отказано изплащане на сума в размер на 2817,52лв. от поисканата субсидия по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави /СМлК/ за кампания 2021г. по подадено заявление с УИН [номер], и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне по подаденото заявление с УИН [номер] на К. Иванов за СМлК за кампания 2021г. при спазване указанията, дадени в мотивите на решението, като е определен 14-дневен срок за издаване на АА, считано от получаване на преписката след влизане в сила на съдебното решение. С цитираното УП, заявените от земеделския производител /ЗП/ К. Иванов суми по СМлК в размер на 6339,42лв. са намалени с 2817,52лв., поради непредставяне на документи в срока по чл.27в, ал.4 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредба 3/2015 г./, доказващи реализация на произведено мляко и/или еквивалента му в млечни продукти от заявените животни по схемите. В тази му част УП е предмет на обжалване пред първоинстанционния съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът К. Иванов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор и постъпило по делото писмено становище. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Плевен е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 30.05.2022г. определение 5085/30.05.2022г. по адм. дело 4237/2022г. на Върховния административен съд, пето отделение, по жалба на К. Иванов е отменено писмо изх. 02-6500/6197 от 11.01.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което в проведено по реда на чл.197 и следващите от АПК производство, АО е отказал да разгледа по същество отправеното от Иванов искане за приемане на допълнителни документи за реализация по СМлК за кампания 2021г. Позовавайки се на чл.27в, ал.4 от Наредба 3/2015г., заместник изпълнителния директор на ДФЗ е посочил, че няма нормативно основание за прием на документи след изтичане на визирания в разпоредбата срок, поради което с писмото е отказал да разгледа по същество подаденото от Иванов искане. Отказът да бъде разгледано по същество искането на Иванов е отменен от ВАС с мотиви, че срокът за представяне на документите е свързан с преценка за наличието, към определен момент, на основания за подпомагане на кандидата по съответната мярка. При представяне на документи, свързани с претендирани права на плащане, макар и след нормативно определеният срок, органът е длъжен да ги приеме и прецени тяхното значение при произнасянето си по заявлението за подпомагане. Посочил е, че по приетите със заявления вх. 02-6500/6797 от 30.12.2021г. и вх. 02-6500/6197#11.01.2022г. приемно-предавателни протоколи и по искането на земеделския производител за изплащане на допълнителна субсидия въз основа на тях, органът дължи изрично произнасяне дали въз основа на тях се дължи подпомагане и ако не защо. По тези съображения е отменил писмо изх. 02-6500/6197 от 11.01.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и му е върнал делото като преписка за ново произнасяне в съответствие с дадените указания. При новото разглеждане на искането заместник-изпълнителния директор на ДФЗ издал уведомително писмо, което е обжалваното пред АС-Плевен, с което заявените от ЗП К. Иванов суми по СМлК в размер на 6339,42лв. са намалени с 2817,52лв., поради непредставяне в срока по чл.27в, ал.4 от Наредба 3/2015г. на документи, доказващи реализация на произведено мляко и/или еквивалента му в млечни продукти от заявените животни по схемите. При обжалването на УП, първоинстанционният съд е приел, че постановеният съдебен акт по адм. дело 4237/2022г. на ВАС, вменява на АО задължение да бъде издаден нов акт по отношение на искането на ЗП за разглеждане на допълнително представените два броя приемно-предавателни протоколи 9-2 от 30.09.2021г. и 9-3 от 30.09.2021г. и дали въз основа на тях се дължи подпомагане по СМлК, като се изплатят заявените суми в пълен размер, а ако не се дължи подпомагане, да се изложат съображения в този смисъл. Въпреки тези указания, в процесното уведомително писмо административният орган е приел, че сроковете в Наредба 5/2009г. са неотносими към сроковете за подаване на декларация по чл.27в ал.1 от Наредба 3/2015г., поради което е отказал да разгледа представените извън срока по чл.27в ал.4 от Наредба 3/2015г. допълнителни документи двата приемно-предавателни протокола 9-2 и 9-3 и същите да бъдат взети предвид при администрирането на заявлението за подпомагане. В обобщение съдът е приел, че обжалваната част на УП, с която на земеделския производител К. Иванов УРН [номер] е отказано изплащане на сума в размер на 2817,52лв. от поисканата субсидия по СМлК за кампания 2021г., е постановена в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което на основание чл.177, ал.2 от АПК е обявил нищожността на УП в тази му част. Решението е правилно. В процесния казус безспорно е установено, че с влязло в сила на 30.05.2022г. определение 5085/30.05.2022г. по адм. дело 4237/2022г. на Върховния административен съд, пето отделение, Зам. ИД на ДФЗ е задължен да разгледа по същество приетите със заявления вх. 02-6500/6797 от 30.12.2021г. и вх. 02-6500/6197#11.01.2022г. приемно-предавателни протоколи за предадено от ЗП сурово краве мляко - 9-2/30.09.2021г. и 9-3/30.09.2021г. и въз основа на тях да издаде изричен акт, с който да се произнесе налице ли са основания за заявеното с УИН [номер] за кампания 2021г. финансово подпомагане по СМлК. Същественото е, че с този съдебен акт е формиран извод по съществото на спора, като е посочено, че разпоредбата на чл.12 от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, касаеща случаи на подаване на заявление за подпомагане след нормативно установените в Наредба 5/2009г. срокове, е приложима за настоящия случай. Видно от мотивите на отменителното определение, макар и произнесено по обжалване на отказ на АО да се произнесе по същество на искане за издаване на индивидуален административен акт и в проведено производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, в което следва да се прецени дали искането е било допустимо, незаконосъобразността на административния акт е изследвана и с оглед противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Според чл.177, ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, то има действие по отношение на всички, а съгласно ал.2 актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Смисълът вложен от законодателя в разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК, визиращ влязъл в сила акт на съд, има предвид административният акт да не противоречи на съдебното решение по спорния предмет, по страните и по правните последици, обективирани в диспозитива на съдебния акт. Издаденият в последствие от органа изричен административен акт по същество уведомително писмо по реда на чл.10б от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, по заявление с УИН [номер] за кампания 2021г. на К. Иванов УРН [номер], в частта относно заявеното искане за финансово подпомагане по СМлК, макар по съществото си да е нов административен акт, касае идентичен предмет - правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времеви период, като в него отново АО не е изложил съображения по същество относно представените извън срока по чл.27в, ал.4 от Наредба 3/2015 г. допълнителни документи - приемно-предавателни протоколи за предадено от ЗП сурово краве мляко - 9-2/30.09.2021г. и 9-3/30.09.2021г. За този предмет в случая е налице сила на пресъдено нещо, формирана по предмета на спора, по който с определение 5085/30.05.2022г. по адм. дело 4237/2022г. Върховният административен съд се е произнесъл. Горното означава, че процесният АА трябва да е със съдържание непротиворечащо на изводите на отменителното определение на съда, в частта, касаеща предмета на спора. Отричайки правото на ЗП на финансово подпомагане по СМлК без да изложи съображения по същество относно представените извън срока по чл.27в, ал.4 от Наредба 3/2015г. допълнителни документи - приемно-предавателни протоколи за предадено от ЗП сурово краве мляко - 9-2/30.09.2021г. и 9-3/30.09.2021г., Зам. ИД на ДФЗ се е произнесъл с изричен АА, противоречащ на влезлия в сила съдебен акт по спорния предмет, съответно по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Налага се извод, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г., с изх.01-6500/358 от 06.02.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, с която на К. Иванов, е отказано подпомагане за кампания 2021г. по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в размер на 2817.52лв. е постановен в хипотезата на чл.177, ал.2 АПК, при което правилно в тази част е обявена неговата нищожност от първостепенния съд. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК преписката правилно е изпратена от първоинстанционния съд на компетентния АО със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които трябва да бъдат съобразени при новото произнасяне в указания от съда срок. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Плевен е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводът на съдебния състав за нищожност на оспорения акт, кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 700 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правни услуги и съдействие от 02.06.2023г. с адв. И. Мочурова-Горанова. Възражението на касатора за прекомерност не се уважава, с оглед на обстоятелството, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение е под минимално предвидения в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение