Решение № 9168 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15205/2010 г.

Решение № 9168 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15205/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, срещу решение № 295/14.10.2010 г., постановено от Административен съд - Смолян по адм. дело № 248/2010 г., с което е отменена негова заповед № РД-18-20/20.04.2010 г., в частта й за нанасяне на имот № 502-34, с площ от 218 кв. м., (вместо с площ от 330 кв. м.) и имот № 502-36, с 380 кв. м, (вместо с площ от 585 кв. м.), по кадастралната карта на с. Баните и делото е върнато като преписка с указания за правилно отразяване на имотите. Решението се счита неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, претендира се отмяната му, с присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание по делото касационният жалбоподател не се представлява. Ответните в касацията страни - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. За ответника Мирчо Чолаков се явява дъщеря му Валентина Чолакова, поддържа представеното възражение по жалбата. Кметът на община - с. Баните, не изпраща представител, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Правилно е прието от съда, че оспорената заповед на Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър за землището на с. Баните, в частта за имоти № № 502-34 и 502-36 е издадена в нарушение на чл. 14 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да приеме горепосочения правен резултат и отмени заповедта, първоинстанционният административен съд е приел, че по отношение и на двата имота не са доказани твърденията на заинтересованите страни и доводите на ответника, за наличие на неразрешен спор за материално право, както и че същите са нанесени според материализираните на място граници. С оглед това, съобразно приоритетите, визирани в чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., са констатирани пороците на заповедта и са дадени указания за отразяване на имотите съобразно представения по делото акт за собственост и ЧЗРП на селото от 1999 г. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Съдебният контрол е проведен задълбочено и цялостно, при точно изяснена фактическа обстановка, затова и наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му не са налице. Оплакванията, развити в касационната жалба всъщност са направени и пред съда по съществото на спора и подробно са обсъдени в решението. Изложените в него съображения за постановяването на акта в нарушение на материалния закон са обосновани и почиват на точен анализ на относимата правна уредба и наличните по делото писмени доказателства - липсват основания за нанасяне на границите на процесните имоти в ущърб на собственика им. Неоснователно е възражението, че съдът не е разграничил понятията "означени на място граници" и "материализирани граници", дори е уточнил, че поставени на място трайни знаци /чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР/, могат да послужат като основа за съставяне на КК само ако съответстват на действителното положение на имота и документите за собственост, за да бъдат взети предвид от административния орган -л. 6 на решението. Действително, при несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези по акта за вещното право, приоритет имат първите, освен ако границите по акта са означени на място със специално регламентираните знаци и са безспорни, като подписани от заинтересуваните лица по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредбата. В случая не е установено специално означение на спорните граници, видно от протокола на л. 50 по делото, като същият е подписан от Румен Чолаков, собственик на имот № 502.35, намиращ се между процесните два имота, което също е индиция за липса на спор относно границите със съседните поземлени имоти, в допълнение към изложените в тази връзка мотиви. След като при изготвянето на заповедта и в хода на процеса не е доказано от административния орган какви са видимите на място белези, въз основа на които е извършено заснемането, а се твърди наличието на такива и след като не е установен спор за материално право, с основание съдът е разпоредил изготвяне на КК съобразно данните от представения нотариален акт и приложените, подробно коментирани скици от предходен КП и ЧЗРП на селото от 1999 г. Доводът в касационната жалба, че жалбоподателят "не е оспорил заснемането", е голословен, след като съдът е сезиран именно за отмяната му, а дали ще се яви в с. з. и дали ще поиска експертиза, е въпрос на лична преценка. Това което е от значение в случая е, че действително данни за минаваща през имота на жалбоподателя, сега ответник, "реализирана централна улица", както сочи касационната жалба, няма - същата минава от южната страна на имота, а засягането, чрез намаляване на площта, видно от старите скици, е откъм северната част и на двата имота. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на решението не са налице. Що се отнася до навежданите от заинтересована страна Р. Чолаков претенции за собственост, те следва да се решат по исков съдебен ред /чл. 53, ал. 3 ЗКИР/, след което одобрените КК и КР подлежат на евентуално изменение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,