Решение № 14623 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8362/2009 г.

Решение № 14623 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8362/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Илиев Дончев от гр. Русе срещу Решение № 774 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 332 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, първо отделение, пети състав, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при Централното управление на Националната агенция по приходите, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 774 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 332 от 2009 г. Административният съд - гр. Варна, първо отделение, пети състав, е отменил ревизионен акт № 15 от 12.11.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, в частта му, с която за м. януари 2000 г. са определени вноски за ДОО в размер на 42,88 лв. ведно с лихвите, както и за м. февруари 2000 г. са определени вноски за ДОО в размер на 48 лв. ведно с лихвите, и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Съдебният акт - предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Първото възражение на касатора е, че ревизионният акт е издаден от материално некомпетентен орган, тъй като органите на НАП не били компетентни да извършват ревизия за задължения за социално осигуряване, за задължително здравно осигуряване и вноски за ДЗПО за периода от 1.01.2000 до 1.01.2006 година. Компетентни били органите на НОИ. Това възражение е неоснователно. Ревизионен акт № 15, издаден от главен инспектор по приходите в Териториалната дирекция на НАП - гр. Русе, е от 12.11.2008 година. Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № 15 от 3.07.2008 година. Следователно това производство е започнало и се е развило при действието на ДОПК, който е в сила от 1.01.2006 година. Според чл. 1 ДОПК с този кодекс се уреждат и производствата по установяване на задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 118, ал. 1 ДОПК с ревизионен акт се установяват, изменят и/или прихващат и задължения за задължителни осигурителни вноски. Според втората алинея на този текст ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите. Никъде в ДОПК не се съдържа ограничение за какъв период преди влизане в сила на този кодекс органите на данъчната администрация могат да извършват ревизии за задължителни осигурителни вноски. Прерогативите на органите на Националната агенция за приходите не са ограничени и от нормата на чл. 110, ал. 1 КСО, предвид изложеното. Задълженията по общественото осигуряване на гражданите на Република България са уредени в Кодекса за социално осигуряване и тези задължения кореспондират с правото на обществено осигуряване, прогласено в чл. 51, ал. 1 от Конституцията, а не му противоречат. Не може да съществува задължение на държавата за обществено осигуряване без задължение за работоспособните и осъществяващи трудова дейност лица да внасят осигурителни вноски. Да, това е задължение и не зависи от усмотрението на индивида. Не намира нормативна опора и възражението на касатора, което е в смисъл, че след като е получавал доход под минималната работна заплата за страната, не е бил длъжен да внася социални осигуровки. Дончев е упражнявал свободна професия като адвокат и като такъв се счита за осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО за тези лица осигурителните вноски не могат да бъдат по-малки от минималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Във връзка с възражението на касатора, че неоснователно са му определени вноски за периода м. юни 2005 - юли 2006 г., предвид направените вноски, удържани за работа по граждански договор, се съобразява, че тезата не кореспондира с разпоредбата на чл. 6, ал. 10 КСО, съгласно която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи. За този период лицето не е освободено и от задължението да се осигурява като адвокат. Независимо че в касационната жалба като отменително основание е посочено и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, то доводи в тази насока не са изложени. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,