Решение № 8614 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2016 г.

Решение № 8614 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2016 г., V о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Ч. от гр. С. срещу решение № 4234/17.06.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 12241/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513з-8876 от 27.11.2015 г. на директора на СДВР - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание - "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Приема за неправилен извода на съда за установеност на нарушението по чл. 9 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-533 от 12 май 2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В тази връзка и на обоснованите нарушения на т. 29 и т. 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Твърди, че дисциплинарната отговорност не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, а в хода на производството не били събрани доказателства за реализиране на съставите по посочените норми. Отрича да е доказан и състава по т. 28, б. "в" от Етичния кодекс, тъй като не е имал качеството на водач на моторно превозно средство - а оттам и субект на соченото нарушение. Твърди, че съдът не е обсъдил възражението му за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 46 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, довело да извършване на процесуални действия по разследване извън срока на действие на заповедта за назначаване на комисията. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед № 513з-8876 от 27.11.2015 г. на директора на СДВР - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание - "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Ответникът по касационната жалба, директорът на СДВР - МВР, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения от касатора за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения са голословни. Производството пред АССГ е образувано по допустима жалба на Г. Г. Ч. от гр. С. срещу заповед № 513з-8876 от 27.11.2015 г. на директора на СДВР - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание - "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и след анализ на административната преписка, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция като цяло. Вменените на г-н Чулев със заповедта дисциплинарни нарушения са по чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение второ, алтернатива първа и т. 4 ЗМВР. От словесното съдържание на тези разпоредби се установява, че държавният служител в МВР не е изпълнил заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи и не е спазил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Нарушението е квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което по закон се предвижда наказание уволнение по чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, а на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и прекратяване на служебното правоотношение. Деянията са квалифицирани като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Неоснователно е възражението на касатора за неправилен извод на съда досежно установеността на всяко от вменените на г-н Ч. нарушения. Ясно, подробно, изчерпателно и въз основа на анализ на събраните доказателства съдът е обосновал извод за пълно съответствие между изписаните и вменени на дееца нарушения като правна квалификация и фактическа установеност. Необоснован е извода на касатора за недоказаност на нарушението по чл. 9 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-533 от 12 май 2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в Министерството на вътрешните работи и за неправилност на изводите на АССГ в тази насока: Съгласно посочената разпоредба, която е изписана в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, забранява се носенето и употребата на служебно оръжие и боеприпаси след употреба на алкохол или други упойващи вещества и медикаменти. Г-н Ч. не отрича факта както да е служител на МВР, така и на посочената в заповедта дата - 4.08.2015 г. да е носил служебно оръжие. Фактите касаещи употребата на оръжие след употреба на алкохол се доказват от показанията на свидетелите Д. П., В. И. и Г. Т.. Фактът на използването на пистолет се доказва и от показанията на св. К. К., който изрично заявява, че момчето от "хондата" си е вдигнало ръката, показвайки, че държи пистолет. Посочените свидетели заявяват категорично, че г-н Ч. е бил във видимо нетрезво състояние, лъхал е на алкохол и се е държал неадекватно. Съдът посочва, че употребата на алкохол не се доказва единствено чрез техническо средство - тип дрегер, или чрез кръвна проба. Доколкото за съставомерността на деянието в случая не е необходимо доказване на точния промил на алкохол в кръвта, употребата му може да се доказва и чрез свидетелски показания. В тази насока, неоснователно е възражението на касатора, че в тази част вменените нарушения почиват на предположения. Досежно възраженията за недоказаност на нарушенията по т. 29 и т. 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и касационната инстанция намира същите за неоснователни. Както съдът погоре посочи, носенето и употребата на оръжие след употреба на алкохол се доказва от показанията на свидетелите Д. П., В. И. и Г. Т., К. К.; а заплахата с оръжие, извън методите определени от професионалните правила за намеса, от показанията на св. Д. П. и К. К.. Възраженията касаещи нарушението на т. 28, б. "в" от Етичния кодекс също правилно са оценени от АССГ като неоснователни. Фактът, че издаденото наказателно постановление е отменено с решение на СРС не обосновава извод за обратното. Качеството на г-н Ч. на участник в пътното движение, който е длъжен да изпълнява разпорежданията на контролните органи се установява от показанията на свидетелите К. К. и Д. П.. Това, че при пристигането на полицаите на мястото, на което е открито лицето, същото не е управлявало автомобила си, не обосновава извод за обратното. Напротив, свидетелят К. К. описва ситуация на движение на автомобила на Ч., управляван от него, при която същият с мръсна газ е местил автомобила си назад и напред, за да не позволи на друг автомобил - марка опел, управляван от момиче, да тръгне. С. Д. П. също съобщава както по телефона, така и писмено сведение от 27.08.2015 г., че Ч. управлява лек автомобил "Хонда", с рег. № СА 97 38 ХВ. За нуждите на дисциплинарното производство, показанията на свидетелите, обективирани пред наказващия орган, са годно доказателствено средство, за установяване на релевантните за вменените нарушения факти. Съдът намира за неоснователни всички възражения на касатора досежно установяването на всички елементи от фактическия състав на всяко от вменените на г-н Ч. нарушения. Нарушенията са подробно изяснени, изписани и обосновани фактически и правно както от административния орган, така и от съда, като в изготвената обобщена справка от 11.09.2015 г. и в становището на дисциплинарно разследващия орган са анализирани всички събрани по случая доказателства, въз основа на които се изведени факти досежно приложимите норми. Изводите на АССГ въз основа на тези установявания са правилни и в съответствие с приложимия материален закон. Правилни са изводите на АССГ, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 46 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, довело да извършване на процесуални действия по разследване извън срока на действие на заповедта за назначаване на комисията, съдът приема следното: В действителност, със заповедта от 21.08.2015 г. за образуване на дисциплинарно производство е определен дисциплинарно разследващ орган, който е следвало да приключи разследването си и да докладва заедно със събраните доказателства в срок до 21.09.2015 г. Становището на този орган е входирано в СДВР - МВР на 29.09.2015 г. Съдът обаче приема, че това дори и да представлява нарушение, същото не може да се квалифицира като съществено и обосноваващо извод за отмяна на заповедта за налагане на наказание. Срокът за действие на този разследващ орган не е преклузивен, като с изтичането му не се прекратяват правата по разследване, поради което и изготвеното от органа становище е валидно изразена воля на този помощен орган. Предвид гореизложеното, касационният състав приема възраженията на касатора за неоснователни. Обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на г-н Ч. срещу заповед № 513з-8876 от 27.11.2015 г. на директора на СДВР - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание - "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, е правилно и следва да се остави в сила. Заповедта е издадена във валидна форма, от компетентен орган, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона, както правилно е обосновал в решението си АССГ. Предвид изхода на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължат разноски в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС