Решение № 286 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2013 г.

Решение № 286 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и "МИНИ БОБОВ ДОЛ" ЕАД /в несъстоятелност/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Руев, срещу решение № 1791 от 18.03.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 3851/2010 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП решението се обжалва в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 990000133/14.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с решение № 1561/22.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - София при ЦУ на НАП, относно определените задължения по ЗДДС за данъчния период м. юни 2006 г. в размер над 92 855.37 лв. до 572 518.34 лв. главница и съответните лихви за забава. Твърди се, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно се е позовал на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/. В нея за по-голямата част от дълготрайните материални активи /ДМА/, изброени в сметка 613, и описани в приетата ССЕ, не се съдържа информация. Поради това, тя не оборва констатациите в РА за безвъзмездно предоставяне на съоръжения. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА като законосъобразен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "МИНИ БОБОВ ДОЛ" ЕАД /в несъстоятелност/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Руев и заявява претенция за разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. "МИНИ БОБОВ ДОЛ" ЕАД /в несъстоятелност/ обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА, относно определените задължения по ЗДДС за данъчния период м. юни 2006 г. в размер на 92 855.37 лв. заедно със съответните лихви за забава. Твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите са свеждат до следното: 1. Съществено процесуално нарушение е необсъждането на възраженията на жалбоподателя и събраните по делото писмени доказателства, както и необсъждането в пълнота на допълнителната СТЕ; 2. Не е обсъдено обстоятелството, че липсва приемо-предавателен протокол за предаване на коментираните от вещото лице ДМА; 3. Неправилен е изводът на съда, че според договора за наем се предават за ползване всички материални активи; 4. Не е коментирано от съда първоначалното заключение на вещото лице Атанасов. 5. Изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства и това е довело до необоснованост на решението; 6. Изводът на съда за наличие на безвъзмездна доставка на активи, във връзка с която се дължи ДДС е направен при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Минкова. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за всяка от страните в оспорените части, са допустими, а разгледани по същество, неоснователни, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 990000133/14.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с решение № 1561/22.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", в частта му, в която на основание чл. 55 от ЗДДС (отм.) е доначислен ДДС в размер на 572 518.34 лв. със съответните лихви за забава за данъчния период м. юни 2006 г. Първоинстанционният съд точно е установил фактите по делото и те са следните: На 09.06.2006 г. между "МИНИ БОБОВ ДОЛ" ЕАД в качеството му на наемодател и "Ораново" ЕООД е сключен договор за отдаване под наем на дълготрайни активи, собственост на наемодателя. Ревизиращият екип е установил, че до датата на сключването на договора "МИНИ БОБОВ ДОЛ" ЕАД е извършило разходи за придобиване на ДМА, отразени в сметка 613, свързани с оборудването на галериите в рудниците, представляващи неразделна част от предоставените за ползване активи. Същите не са предадени с приемо-предавателните протоколи. По отношение на тези ДМА органът по приходите е приел, че е налице безвъзмездна доставка по смисъла на чл. 8 ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС (отм.), когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата - в случая, датата, на която е сключен договорът за наем. Извършените разходи за придобиване на ДМА по сметка 613 в размер на 2 862 597.71 лв. са приети за пазарна цена по смисъла на чл. 30, ал. 3, т. 4 ЗДДС (отм.) и данъчна основа, върху която на основание чл. 55 ЗДДС (отм.) е начислен данък в размер на 572 518.34 лв. С решение № 31 от 07.04.2009 г., постановено по адм. д. № 7098/2008 г. АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу тази част от РА. Обсъдил е заключението на ССЕ относно разходите, които намират отражение по сметка 6131 "Разходи за придобиване на ДМА" и е приел, че няма пречка ДМА, разходите за придобиването на които са отразени по тази сметка, да бъдат предадени за ползване от наемателя по силата на сключения договор за наем. С решение № 5804 от 03.05.2010 г., постановено по адм. д. № 8244/2009 г., ВАС е отменил решение № 31 от 07.04.2009 г., постановено по адм. д. № 7098/2008 г., на АССГ. В мотивите на решението на ВАС е изложено следното: Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при тълкуването на клаузите на наемния договор и анекса към него и е приложил правилно разпоредбата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. От съдържанието на договора за наем може да се направи обоснован извод, че се предоставят за ползване от наемателя всички ДМА, собственост на наемодателя. Описанието на отделни активи, съоръжения и оборудване е само описателно, поради големия им и разнообразен обем, но очевидно предметът на договора включва всички активи, които са взаимосвързани, вкл. тези, необходими за нормалната експлоатация. Правилно съдът е приел, че освен описаните в приемо-предавателните протоколи ДМА наемателят е получил и ползвал и други ДМА, пряко свързани с наетите и необходими за нормалната им експлоатация. За ползването на тези ДМА не е договорена и не е заплатена наемна цена, поради което е налице безвъзмездна доставка. Правилно е определена датата на настъпването на данъчното събитие. Съдът обаче не е съобразил всички констатации, направени в неоспореното заключение на вещото лице Атанасов. От тях може да бъде направен извод, че част от активите не са били предоставени към датата на сключването на договора за наем, а в по-късен момент и разходите за придобиването им не следва да се включват в данъчната основа. Следва да се постави допълнителна задача на вещото лице да извърши разграничение между предадените с приемо-предавателните протоколи ДМА и тези, които не са били предадени, но са въведени в експлоатация преди 09.06.06 г. Също така, следва да се разграничат разходите по сметка 613, които са за реконструкция на вече въведени в експлоатация активи - предмет на договора за наем от тези, които са за активи-предмет на безвъзмездна доставка. В изпълнение на дадените указания в решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, е изготвена и приета основна и допълнителна СТЕ със задача: Кога са въведени в експлоатация ДМА, предмет на РА, по отношение на които със същия е прието, че е налице безвъзмездна доставка? Според допълнителното заключение, след извършена проверка на техническата документация в рудник "Бабино" подземните минни изработки: 450 извозна галерия, 450 вентилационна галерия, 450 обходна галерия, 409 извозна галерия, 409 вентилационна галерия са имали необходимите експлоатационни възможности и са били оборудвани със съоръжение за проветряване на добивния забой, т. е. пригодени за добиване на въглища към датата на сключване на договора за наем. По отношение на останалите изработки, машини и съоръжения, касаещи рудник "Бобов дол", вещото лице не е успяло да се снабди с необходимата техническа документация, за да отговори на поставената задача. Съдът е обсъдил основното и допълнителното заключения на вещото лице по СТЕ и е приел, че именно ДМА, описани в допълнителната експертиза, са били предмет на безвъзмездна доставка. На базата на определените в ССЕ разходи за придобиването на тези ДМА е определена данъчната основа и размерът на дължимия ДДС - 92 855.37 лв. Съдът е потвърдил РА за установените с него задължения за ДДС в посочения размер. Така постановеното решение е правилно. От заключението на вещото лице Атанасов по назначената ССЕ се установява следното: С приемо-предавателните протоколи във връзка с договора за наем са предадени активи, числящи се по сметките от група 20 "Дълготрайни материални активи". Сметка 6131 касае разходи за придобиване на ДМА в процес на изграждане, които не са били предмет на приемо-предавателните протоколи. По отношение на разходите за реконструкция, отчетени по тази сметка, не са налице документи, позволяващи те да бъдат определени. С РА за целите на ДДС разходите по аналитичните партиди на сметка 6131 /салдо/ в размер на 2 862 591.71 лв. са третирани като пазарна цена на безвъзмездна доставка и върху тях на основание чл. 55 ЗДДС (отм.) е начислен данък в размер на 572 518.34 лв. Разходите по тази сметка са за прокарване на подготвителни галерии, цялостно изграждане, укрепване и оборудване на галериите и редниците. Когато се достигне въглищен пласт, изградените и оборудвани галерии до него се въвеждат в експлоатация с протокол и формираната цена на придобиване на въведения в експлоатация актив се отнася по дебита на сметка 207. С оглед на така даденото заключение, в отменителното решение на ВАС е прието, че данъчната основа на безвъзмездната доставка следва да се определи без да се вземат предвид всички разходи по сметка 6131, в т. ч. тези за реконструкция и модернизация на вече заведените по сметка 207 ДМА, предмет на приемо-предавателните протоколи и разходите за придобиване на ДМА, които са въведени в експлоатация след датата на сключването на договора. Указанията са точно изпълнени от първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото. Правилно съдът е приел, че само по отношение на тези съоръжения, които са въведени в експлоатация преди датата на договора, но въпреки това, разходите за придобиването им не са били отнесени по дебита на сметка 207, е налице безвъзмездна доставка. В тази връзка неоснователни са доводите на първия касатор, че допълнителното заключение на СТЕ неправилно е кредитирано от съда. Въвеждането в експлоатация се извършва с протокол, според вещото лице икономист. При липсата на доказателства за това кога са били въведени в експлоатация всички описани в аналитичните партиди на сметката ДМА, не може да се установи и докаже, че това е станало към датата на договора. Неоснователни са и доводите на втория касатор за допуснати съществени процесуални нарушения. На същите е даден отговор още с отменителното решение на ВАС. Обсъдени са твърденията на този касатор, че според наемния договор не всички активи се предоставят за ползване и е прието, че е неоснователен. Обсъдено е обстоятелството, че се касае за активи, които не са предмет на приемо-предавателните протоколи, доколкото не са били заведени по сметка 207 "ДМА". Задачата на вещото лице по назначената СТЕ е била да установи кои ДМА, извън приемо-предавателните протоколи, са въведени в експлоатация към датата на договора. В тази връзка, заключенията на вещото лице по назначената ССЕ не установяват нещо различно. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото неоснователна е претенцията на дружеството-касатор за присъждане на разноски в размер на 25 лв., представляващи внесената държавна такса за касационното оспорване. На Дирекция "ОДОП" юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция също не следва да се присъжда с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, изискваща присъждане на такова в общ размер до минималното възнаграждение за един адвокат общо за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение