Решение № 9360 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2009 г.

Решение № 9360 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област с административен център Видин и по касационна жалба на Българско национално радио срещу решение № 124 от 20.12.2008 г. по адм. дело № 264/2008 г. на Административен съд Видин, като и в двете касационни жалби са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба "Хопромагс" ЕООД чрез своя пълномощник по делото адв. Дашина изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с касационните оплаквания и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменен отказа на Главния архитект на община Видин, материализиран в писмо изх. № УО641-3288 от 09.09.2008 г. да бъде издадена виза за проучване и проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ за преустройство и промяна предназначението на гараж, ремонтна работилница и 4 броя гаражни клетки, в офиси, търговски обекти - магазини, находящи се в УПИ с идентификатор № 10971.502.127, кв. 371 по одобрения план на гр. Видин и преписката е върната на главния архитект за произнасяне с мотивирано решение по искането на "Хопромагс" ЕООД. Административното производство е започнало по мотивирано искане на "Хопромагс" ЕООД за издаване на виза за проучване и проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ за промяна на преустройството и промяна предназначението на ремонтна работилница и гаражи, находящи се в ПИ № 10971.502.127, кв. 371 по одобрения план на гр. Видин в офиси и търговски обекти. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 214, т. 1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, поради което правилно съдът е разгледал жалбата по същество. Съдът неправилно е приложил материалния закон. Видно от представеното по делото писмо от агенция по геодезия и картография (лист 65) по делото, пред първоинстанционния съд като собственици на имоти в процесната сграда със съответни идентификатори са записани "Хопромагс" ЕООД, а също така и държавата и общината. Това доказателство не е оспорено от страните, поради което се налага извода, че процесната сграда е с режим на етажна собственост. Съдът е пренебрегнал този факт, който е от съществено значение при контрола за законосъобразност на административния акт. В случая направеното искане, по повод на което е образувано административното производство е за издаване на виза за промяна преустройство и промяна предназначението на ремонтна работилница и гаражи в офиси и търговски обекти, които се намират в сграда с режим на етажна собственост, поради което и на основание чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, както и изрично писмено съгласие на всички собственици, непосредствени съседи, а ако се завземат общи части и съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Необходимо е и да се конкретизира вида на търговския обект, с оглед изискуемото съгласието на собствениците на етажната собственост за шумово и друго замърсяване по чл. 38, ал. 5 от ЗУТ. С тези съображения, Върховният административен съд приема, че оспореният пред първоинстанционния съд отказ е законосъобразен. В случая видно от съдържателната част на искането за издаването на визата, то не представлява такова по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ - копие (извадка) от плана. В случая се касае за искане на издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без да се изменя самия план, включително и в случаите на чл. 50 и чл. 51 от ЗУТ. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва обжалваното решение да се отмени от настоящата инстанция и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК