Решение № 7250 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2015 г.

Решение № 7250 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 1242 от 04.03.2015 г., постановено по адм. дело № 10418 по описа на Административен съд - София-град за 2014 г., 47 състав, в частта, с която е отменено Решение № 5042 от 31.07.2014 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на С. Ф. М. Ш. и преписката е върната от първоинстанционния съд на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства. Не е изследвал обстановката в Иракски Кюрдистан, където е живял кандидатът за закрила. Съдът не е съобразил, че молбата е последваща и в предходното производство той е разказал бежанска история, свързана именно с тази част от Ирак, за разлика от заявеното в производството, в което е постановено обжалваното административно решение - че е живял в гр. Мосул. Не е отчетена разликата между географското и административно деление на Ирак, поради което съдът се е позовал на неотносима информация за Северен Ирак, пренебрегвайки факта, че този район не попада в Иракски Кюрдистан, а съгласно административното деление е централен. С позоваване на приобщените в хода на административното производство справки относно обстановката в Иракски Кюрдистан и на представената към касационната жалба, касационният жалбоподател поддържа, че в този район не се разкрива изключително безогледно насилие. В твърдяната бежанска история няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата. По изложените съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. Представя актуална справка относно обстановката в Иракски Кюрдистан. Ответната страна - С. Ф. М. Ш. не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за отмяна на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че спорното административно решение е издадено от компетентен орган и в установената от закона писмена форма. Касае се за последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, подадена при наличието на влязъл в сила отказ по предходна такава. Съдът е съобразил позицията на ВКБООН от м. 10.2014 г., във връзка със събитията от м. юни 2014 г., на които има позоваване в първоинстанционната жалба относно обстановката в Северен и Централен Ирак и относно връщането на лицата там. Приел е, че необсъждането на влошената обстановка в Ирак и на принципа на забрана за връщане представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава извод за отмяна на административното решение в частта досежно хуманитарния статут и връщане на преписката на ответника за обсъждането на посочените обстоятелства. В този смисъл е постановил решението, в обжалваната част. В останалата част, с която жалбата на С. Ф. М. Ш. срещу Решение № 5042 от 31.07.2014 г., в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец е отхвърлена, решението е влязло в сила като необжалвано. Решението, в обжалваната част, е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд при извършената проверка на административното решение в частта досежно предоставянето на хуманитарен статут. Основателно касационният жалбоподател се оплаква от направените от съда изводи за допуснато нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и за наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, които са регламентирани в чл. 9, ал. 1 ЗУБ (в относимата редакция) предвид влошената обстановка в Ирак и позицията на ВКБООН от м. 10.2014 г. Оправдани са възраженията му, че съдът не е съобразил установените по преписката факти, че С. Ф. М. Ш. е живял в гр. Ербил (Арбил, Ирбил), включително до отпътуването му за България. В този смисъл е казаното от лицето в проведеното интервю (л. 81 от първоинстанционното дело). Този град е административен център на област Арбил, Северен Ирак и столица на автономния район Иракски Кюрдистан. За този район от представената актуална справка се установява, че е един от основните приемни пунктове за вътрешно разселените лица. Основателно се поддържа в жалбата, че ответникът по касация може да се установи там. В оспореното пред първоинстанционният съд административно решение, заместник - председателят на ДАБ е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата му по произход. Обсъдил е обстановката в Ирак, като е оценил положението на лицето във връзка с изтъкнатите от него обстоятелства за закрила, на които основава своята молба. Преценил е, че сключеният брак не съставлява основание по ЗУБ за предоставяне на статут. Като е отчел, че С. Ф. М. Ш. не прави твърдения за смъртно наказание или екзекуция, органът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ и за лицето няма реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Въз основа на обсъдената справка е направил извод, че насилието в Ирак не може да се определи като безогледно, а терористичните актове не могат да бъдат определени като въоръжен конфликт. Обстановката в Ирак и конкретно в Иракски Кюрдистан, откъдето е дошъл кандидатът за закрила, е динамична, но от наличните данни за ситуацията не може да се направи извод, че цивилно лице върнато там, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Тоест, тази обстановка не дава основание да се направи и извод за нарушение на принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците в случай на връщането на лицето там. Наред с това, съгласно пар. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ (в относимата редакция) последваща молба е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В тази хипотеза по предписанието на чл. 13, т. 5 ЗУБ (в относимата редакция, разпоредбата на т. 5 отменена, ДВ бр. 101 от 2015 г.) дължи произнасяне относно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила или относно държавата му по произход. В хода на административното производство по последващата молба, С. Ф. М. Ш. не заявява промяна в декларираното в предходното производство обстоятелство, че родителите, сестрите и братята му живеят в гр. Ербил и областта около него (л. 79 от първоинстанционното дело), което е аргумент в насока, че няма основание да се приеме настъпването на изключителна и съществена промяна в обстановката в този район, а и данните по делото не сочат на извод за наличие на въоръжен конфликт. С. Ф. М. Ш. мотивира последващата си молба за закрила със сключения граждански брак с българка и с актуалната обстановка в Ирак. Последната, и в частност тази в гр. Мосул, предизвиквала страх у него за живота му и този на жена му, и не давала възможност да живее нормално. Наред с това, бракът му не бил одобряван от неговия брат, предвид което не могъл да се завърне в Ирак и да го сключи там. Заявеният от С. Ф. М. Ш. по време на интервюто, провело се на 26.06.2014 г. като нов факт, а именно сключения граждански брак с българка, е неотносим към наличието на предпоставките за предоставяне на закрила. Наред с това, този факт е обсъден в Решение № 12781 от 03.10.2013 г., постановено по адм. д. № 5689 по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 1521 от 06.03.2013 г., постановено по адм. д. № 1326 по описа на Административен съд София - град за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на настоящия ответник по касация срещу Решение № 844 от 20.12.2012 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците, с което спрямо С. Ф. М. Ш. е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Фактът, че религиозният му брак с Н. К. е сключен на 01.10.2010 г. в джамия, в Гърция е заявен още в хода на предходното административно производство (л. 79 от първоинстанционното дело). Предвид изложеното, първоинстанционното решение, в обжалваната част, макар да е валидно и допустимо, е неправилно и следва да бъде отменено в тази част, като жалбата на С. Ф. М. Ш. срещу Решение № 5042 от 31.07.2014 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, бъде отхвърлена. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,