Решение № 13518 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2012 г.
ВАСIII отделение30.10.2012 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5459 от 1.12.2011 г., постановено по адм. дело № 3333/2011 г. по описа на Административния съд - София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13518 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба на Чавдар Бориславов Димов от гр. София подадена чрез адв. Веселина Канатова-Бучкова срещу решение № 5459 от 1.12.2011 г., постановено по адм. дело № 3333/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 199/16.03.2011 г. Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора. Ответната страна - Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, не се представлява. В писмено становище считат жалбата за неоснователна. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Производството пред Административния съд - София-град е образувано по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА по жалба на касатора срещу решение № 199/16.03.2011 г. КРДОПБГДСРСБНА. Съдът е приел за установено, че е налице принадлежност на Чавдар Бориславов Димов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, тъй като в периода 1.09.2005 г. до 31.07.2007 г. е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 26 от закона. По смисъла на този закон началниците на отдели в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт са публични длъжности, а касаторът е заемал длъжността "началник отдел ". Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение на Комисията е законосъобразно и отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият състав на касационната инстанция споделя правните изводи на Административен съд - София - град, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в това число и доказателствата, събрани по искания на жалбоподателя, за да достигне до правилния и законосъобразен извод, че по отношение на жалбоподателя се установява наличие на принадлежност към ДС под формата на секретен сътрудник. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на закона. В досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му с посочените структури на ДС и БНА. В действията си по проверка и обнародване на събраната информация, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Дейността си като секретен сътрудник, за какъвто е обявен жалбоподателят, е форма на дейност по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона. Това обстоятелство е установено по делото от приложените собственоръчно написани агентурни сведения, разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител, документи от ръководили го щатни служители, рег. бланки, рег. дневник, картони - обр. 1 - 2 бр. и обр. 3, дело Ф1, а. е. 7472. Изброените документи са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 са от кръга на посочените от закона и носят достатъчно информация, за да се направи извод, че жалбоподателят е бил секретен сътрудник. Тези документи са събрани редовно в административното производство по издаване на акта и на основание чл. 171, ал. 1 от АПК имат сила пред съда. Ето защо неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, като не е предвидена различна относителна тежест или изключване, на който и да е от тях при неналичие на предходен, каквито твърдения (за липсата на саморъчна декларация за съгласие) се поддържат. В тази връзка са и мотивите на решение № 48/2012 г. по к. д. № 14/2011 г. на КС на РБ. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,