Решение № 9222 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3726/2017 г.

Решение № 9222 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3726/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. М. от гр. К., чрез процесуалния си представител адв. Бръмбарова, против решение № 10 от 10.02.2017 г. постановено по адм. дело № 20/2017 г. от Административен съд К.. В жалбата се мотивират отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, като се отмени заповедта за задържане. Ответникът - С. Ф. О. полицай при Районно управление К. към ОДМВР - К. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на А. А. М. срещу заповед за задържане с рег. № 1947зз-13/17.01.2017 г., издадена от С. Ф. О. полицай при Районно управление К. към ОДМВР - К., като неоснователно. За да постанови този резултат Административният съд Р. е приел за установено, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 - 6 от посочения закон и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В резултат на това съдът е направил извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания: Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането й административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Предпоставка за прилагането й е наличието на "достатъчно данни", от които може да се направи "обосновано" предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на принудителната административна мярка е да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да я приложат е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Правилно е заключението на съда, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е задържан във връзка с извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Посочените данни уличават г-н М. в заплаха с убийство, поради което и за да се избегне опасността от укриване на извършителя спрямо него е приложена принудителна административна мярка. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите обосновани правни изводи. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Член 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. В случая правилно е приложен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Горното налага извода, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,