Решение № 6315 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 800/2009 г.

Решение № 6315 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 800/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Красен Пейчев, в качеството му на процесуален представител на "В и К" ООД - Шумен, срещу Решение № 1553 от 20.11.2008 г. по адм. дело № 2696 по описа за 2007 г. на Административния съд - Варна. В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на "Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил АУПДВ под № 7 от 23.11.2007 г. на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна". Същият е издаден на основание чл. 195б, ал. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", с § 9 на ПЗР на ЗВ и във връзка с чл. 166 от ДОПК, и чл. 9, във връзка с чл. 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление № 154 от 28.07.2000 г. на МС. С него по основание и размер е определено задължение от 66 133.00 лв., представляващо такса за ползване на воден обект чрез експлоатацията на ГПСОВ - Шумен, ПСОВ - Шумен, ПСОВ - Велики Преслав, ПСОВ - Смядово, ПСОВ - Каспичан и ПСОВ - Нови пазар по 6 броя разрешителни за периода от 2004 г. до 2006 г. Административният акт е обжалван по административен ред, като горестоящият административен орган - министърът на околната среда и водите се е произнесъл с Решение № 30 от 7.03.2008 г. след срока по чл. 97, ал. 1 от АПК и при образувано съдебно производство. С оглед на чл. 148 от АПК съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу посочения по-горе административен акт на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна". Според тя е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да обоснове преценката си съдът е приел, че актът е издаден от компетентния затова орган, съгласно чл. 195б от ЗВ и чл. 166 от ДОПК, като са спазени административнопроизводствените правила и приложимият материален закон не се явява нарушен. Според него основният спорен момент по делото е размерът на определеното задължение, представляващо такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за процесния период, съгласно издадените 6 броя разрешителни на дружеството-жалбоподателя. Защитната теза на последния е, че неточното изчисление се дължи на начина на измерване на количеството на вливащите се в ПСОВ замърсени водни маси и измереното количество на излизащите от ПСОВ и вливащи се в р. Поройна пречистени водни маси. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, основна и допълнителна, която не е била оспорена и е кредитирана от съда. Чрез нея се установява, че за процесния период 2004 г. - 2006 г. с разходомерно устройство се измерват само количеството на вливащите се в ПСОВ замърсени водни маси, като такова разходомерно устройство не съществува на изхода на ПСОВ към р. Поройна за измерване на пречистените водни маси. Такова устройство е поставено през 2008 г., което последно обстоятелство не се оспорва. Съдът е отграничил и като основен спорен правен момент този относно базата, на която следва да се изчислява дължимата такса по разрешителните - на база реално подаденото към потребителите количество вода или на база иззетото от разрешения водоизточник количество. Приел е, че неправилно жалбоподателят се позовава на чл. 193, ал. 2 от ЗВ, действащ за процесния период, понеже той не е относим към чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ. В първата разпоредба е уредена методиката за определяне цената на водоснабдителната услуга, а не тази за определяне размера на дължимата такса водоползване. Тя е уредена в тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление № 154 от 28.07.2000 г. на МС, в сила от 1.01.2001 г. Съгласно Чл. 2, ал. 1 от нея таксата се дължи за пълния обем на отнетата от водния обект природна вода, но съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗВ в цената на водната услуга се включва само таксата за реално ползвания обем вода от абонатите. Разликата между таксата плащана от водоснабдителните дружества и тази покрита от абонатите се явява загуба за сметка на дружествата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се установяват твърдяните нарушения при постановяването му. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ за правото на използване на водите се заплащат такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, а според ал. 6 от нея размерът на същата се определя с тарифа на Министерския съвет. От доказателствата по делото, включително и заключенията по основната и допълнителната експертиза, се установява, че дължимата сума е тази за разликата между преминалите водни количества през пречиствателните съоръжения на касатора и реално пречистените води на абонатите. Съгласно нормативната уредба преди изменението на ЗВ със ЗИДДВ (ДВ бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) и след това се дължи такса за реално ползваните води - заустване на отпадни води, преминали през пречиствателни съоръжения. Позоваването на чл. 193, ал. 2, в приложимата редакция, от ЗВ е неточно, понеже с тази разпоредба се определя цената на водоснабдителната услуга, а не размерът на таксата. Размерът на последната се определя по формулата по § 9 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление № 154 от 28.07.2000 г. на МС, в сила от 1.01.2001 г. Освен това, ако дружеството беше изпълнило задължението да монтира разходомерно устройство, то можеше да се позове на чл. 6 от цит. тарифа, както и на чл. 194а, ал. 2 от ЗВ, във връзка с което е и направеното възражение за неотчитане на обстоятелството за наличие на твърди отпадъци, извлечени чрез термична и механична технология от общото количество измерена, преминала през разходомерното устройство на входа и приета в ПСОВ замърсена вода. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.