Решение № 13150 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2017 г.

Решение № 13150 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на О. С. против решение № 373/30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 254/2016 г. по описа на Административен съд- В. Т., с което е отменена Заповед № 315-РД-01-03/16.02.2016 г. на зам. кмета на общината за премахване на незаконен строеж-"Стопанска постройка с навес", намиращ се в УПИ XII-3296, кв. 108 по ПУП на гр. С., ул. "Черни връх" № 13. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. О. Х. Г. Р. от гр. С. оспорва жалбата. О. С. Н. Р. и А. Г. Х. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна-постановена при съществено нарушение на процесуалното задължение за изследване на условията по § 16, ал. 1 ПРЗУТ за процесния строеж, довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорено от страните заключение на вещо лице, административният съд е направил обосновани установявания относно всички правнозначими факти и е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Видът, размерите и местоположението на строежа, установени от вещото лице съответстват на констативния акт и издадената въз основа на него заповед. Проследени са и промените в териториално устройствения статут на имота по действащите планове. За строежа на допълващото застрояване няма разрешение и одобрени проекти, поради което се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно е решен спорният по делото въпрос за търпимостта на строежа, която е от значение за материалната законосъобразност на разпореждането за премахването му. Възприетата от решаващия съд година на реализиране на строителството 1962 е в съответствие с посоченото от заявителката и отразено в констативния акт, както и с показанията на св. Б.. Липсата на отразяване на постройката в предходните планове, скици и в нотариални актове за сделки с имота е обяснимо с незаконния й характер като извършена без строителни книжа и не може да се счете за достатъчно да се приеме несъществуването й преди одобряването на КККР през 2008 г., както неоснователно претендира касатора. Негова е тежестта да докаже времето на извършване на строежа, което е част от фактическите установявания относно търпимостта му. Самостоятелната проверка на всички условия за приложението на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ се дължи от органа, компетентен да разпореди премахването и възлагането й на гл. архитект на общината е съществено нарушение на задължението по чл. 35 АПК вр. чл. 228 ЗУТ, както правилно приема административния съд. Обоснован от заключението на вещото лице и верен е крайният извод на съда, че процесният строеж е бил допустим действащия устройствен план и по правилата и нормативите към момента на изграждането му, поради което е търпим по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и разпореждането за премахването му се явява материалноправно незаконосъобразно. Липсата на издадена скица за проектиране на строежа на допълващото застрояване не опровергава този извод. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника Х. Р. по своевременно направеното искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,