Решение № 2056 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12320/2008 г.

Решение № 2056 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12320/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Стойчо Василев Стойчев от гр. Стара Загора срещу решение от 30.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1319/2004 г. от Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 214/22.03.2004 г. на командира на поделение 28870 - гр. София. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, в представено по делото писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 205, ал. 2 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), а именно извършване на дейност, несъвместима с упражняването на службата им. Констатираната от административно наказващия орган конкретно извършена дейност от страна на Стойчев, не е била оспорена пред първоинстанционния съд, като тези факти не се оспорват и пред настоящата инстанция. Твърденията в касационната жалба са, че съдът неправилно е приел, че извършеното от Стойчев - подписването, в качеството му на пълномощник на управителя на "хадес - МД" ЕООД на посочените в обжалвания административен акт и първоинстанционното решение четири броя фактури, депозирането на жалба с изх. № 7/2003 г. до общинско дружество "обредни дейности" ЕООД гр. Стара Загора и преупълномощаването на ЕТ "джоконда - Златен телец" на 18.02.2003 г. не представлява търговска дейност и следователно не представляват дейност, несъвместима с упражняването на службата от Стойчев е неоснователно. Настоящият състав напълно споделя направеният от първоинстанционният съд извод, че с така констатираната извършена дейност от Стойчев последният безспорно е нарушил забраната по чл. 205, ал. 2 ЗОВСРБ, доколкото същата е била в нарушение на разпоредбите на чл. 205, ал. 3, т. 1 и т. 4 ЗОВСРБ. Правилно е прието, че под извършване на търговска дейност по т. 1 от сочения текст следва да се приеме и извършената от Стойчев дейност в качеството му на търговски пълномощник на управителя на посоченото дружество. Неоснователен е доводът в касационната жалба за извършено от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Приетото от първоинстанционния съд, че в случая Стойчев, извършвайки действията описани по-горе по силата на даденото му пълномощно е извършил работа по граждански договор за поръчка не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Действително в оспорения административен акт, като основание за налагане на дисциплинарното наказание на Стойчев е посочено нарушение по чл. 205 ал. 2 ЗОВСРБ, забраняващ на кадровите военно служещи да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им, а като фактически основания органът подробно е посочил извършеното от Стойчев в качеството му на пълномощник на управителя на "хадес - МД" ЕООД. Доколкото в ал. 3 на чл. 205 ЗОВСРБ е дадена конкретизация на дейностите, несъвместими със служебното положение на кадровите военнослужещи правилно в първоинстанционното решение съдът е обсъдил конкретно посочената дейност в обжалваната пред него заповед. Въз основа на установените факти е правилен и изводът направен от него, че извършената от жалбоподателя дейност правилно е характеризирана от административния орган като несъвместима със служебното му положение на кадрови военно служещ, доколкото за последното обстоятелство няма спор между страните, а е и безспорно установено от събраните доказателства. Неоснователен е и направеният довод в касационната жалба относно приетото от съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правилно съдът е установил, че съгласно чл. 17 от Инструкция № 11/29.06.2001 г. прекратяването на договора за кадрова военна служба на сержантите и войниците, освобождаването им длъжност и зачисляването им в резерва се извършва със заповед на длъжностното лице, в чието правомощие е длъжността, която заемат, като правомощията на административния орган, издал заповедта се извеждат от разпоредбите на чл. 3 - 16 от същата инструкция. Правилно съдът е приел, че с цитираните текстове на от Инструкция № 11/2001 г. на МО е извършено делегирането на правомощията на конкретните длъжностни лица въз основа на приложимите в случая разпоредби на чл. 286 ЗОВСРБ, съгласно който дисциплинарните наказания на военнослужещите се налагат от длъжностните лица определени в Правилника за кадровата военна служба (ПКВС) и уставите. Съгласно чл. 125, ал. 7 ПКВС дисциплинарното наказание уволнение се налага от длъжностните лица, имащи правата да освобождават от кадрова военна служба военно служещите. Правилни са и изводите на съда, че актът е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административно процесуалните правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение