Решение № 11459 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2023 г.

Производството е по реда на чл.239 и сл. от АПК. Образувано е по искане на А. Стефанова, чрез адв.Тодорова със съдебен адрес: гр. Бургас, [адрес], да бъде отменено решение 535 от 16.01.2017 г., постановено по адм.д.1023/2016 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/ на основание чл.239, т.6 АПК. Искането е направено във връзка с постановено на 31.01.2023 г. решение на Европейския съд по правата на човека по жалба 39232/17 подадена от А. Стефанова, с което е установено допуснато нарушение на чл.5, § 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Лицето счита, че наличието на така постановеното решение на ЕСПЧ, е достатъчно основание да бъде отменено решението на ВАС, във връзка с което е установено допуснато нарушение на чл.5, § 5 от Конвенцията. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение и сторените деловодни разноски в настоящото производство. Ответникът по искането Глава дирекция Гранична полиция , чрез юрисконсулт Кулинова изразява писмено становище за неоснователност на искането. Съдът в Страсбург /ЕСПЧ/ е приел, че по дело по което се е произнесъл Върховен административен съд с решение, е налице нарушение на чл.5, § 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. От представените към молбата доказателства не се потвърждава твърдението, че приложеното решение е във връзка с адм.д.1023/2016 г. на ВАС. Не са налице предпоставките за отмяна на чл.239, т.6 АПК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява се срещу размера на договореното адвокатско възнаграждение. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Със заповед 660/24.07.2014 г. издадена от старши полицай Ст. Демирев, полицейски орган при ГПУ Елхово, е разпредено на основание чл.63, ал.1, т.1 ЗМВР А. Стефанова да бъде задържана за срок то 24 часа, в помещение за временно задържане в ГПУ Елхово. Видно от същата заповед А. Стефанова е задържана на 24.07.2014 г. в 15.30 ч. и е освободена на 25.07.2014 г. в 15.30 ч. С влязло в сила решение постановено по адм.дело 142/2014 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол заповедта за задържане е била отменена изцяло. След отмяната на административния акт, А. Стефанова е подала искова молба срещу ГД Гранична полиция София за сумата от 2000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен акт. АС гр. Ямбол с решение 113/03.11.2015 г. постановено по адм.д.139/2015 г. е приел, че исковата молба е основателна, но е определил размерът на причинените вреди от незаконосъобразния административен акт в размер на 1000 лв. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред ВАС. С решение 535/16.01.2017 г. постановено по адм.д.1023/2016 г. е прието, че е налице административен акт заповед за задържане за срок от 24 часа, издаден от орган на ГД Гранична полиция , който с влязло в сила съдебно решение отменен като незаконосъобразен. Това е една от предпоставките, за да бъде уважен искът по чл.204 АПК. Според мотивите на касационното решение не е установено по делото, че причинените вреди са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Не са налице доказателства за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в унижение, неудобство, злепоставяне, в резултата на незаконосъобразния административен акт за задържане на лицето. По тези съображения първоинстанционното решение е изцяло отменено, а исковата молба на А. Стефанова е отхвърлена. След постановеното окончателно решение на ВАС, на 23.05.2017 г. А. Стефанова е сезирала ЕСПЧ на основание чл.34 от Конвенцията с жалба 39232/17 за нарушение на чл.5, § 5 от Конвенцията. С решение от 31.01.2023 г. ЕСПЧ е приел, че е налице нарушение на чл.5 § 5 от Конвенцията, допуснато при постановяване на решение 535 от 16.01.2017 г. по адм. дело 1023/2016 г. на тричленен състав на ВАС. Във връзка с това решение на ЕСПЧ е направено настоящото искане за отмяна с правно основание чл.236, т.6 АПК. В касационното съдебно решение, макар да е прието, че задържането на жалбоподателя е незаконно, то не са налице представени от нея доказателства, които да установяват в достатъчна степен психическото си страдание, като се позовава на изявление на полицейски служител, че е била спокойна и самоуверена по време на ареста. ВАС не е отчел надлежно, че подобен подход лишава ищцата от дължимото обезщетение за незаконно задържане. Касационното решение не е съобразено с предишни дела на ЕСПЧ срещу България, в които е постановено, че задържането извършено в нарушение на чл.5, §1 от Конвенцията, обикновено може да се предположи - въпреки че тази презумпция може да бъде оборена да причини известно психическо страдание на задържания не само докато трае, но и след това. Въз основа на така постановеното решение на ЕСПЧ е направено искане за отмяна на решение 535/16.01.2017 г. постановено по адм.д.1023/2016 на ВАС. Основанията за отмяна на влезли в сила съдебни решения са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239 от АПК и не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като приложението на извънинстанционния способ за отмяна засяга стабилитета на съдебното решение. В искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство, се твърди наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК. Съгласно текста на цитираната разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на Конвенцията изобщо, а нарушение по отношение на конкретния правен субект страна в проведеното съдебно производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В настоящият случай, противно на твърденията на ответника по искането е ясно за кое решение на ВАС е установено нарушението на Конвенцията и кое е лицето сезирало ЕСПЧ по реда на чл. 34 КЗПЧОС. Решенията постановени от ЕСПЧ по този ред се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело А. Стефанова и Република България. Те имат установителен характер досежно констатираното нарушение на гарантирано от Конвенцията право и са задължителни за изпълнение за държавата страна по делото. Подателят на настоящото искане за отмяна е страна по делото, по което е постановено решение от 31.01.2023 г. по жалба 39232/17 г., поради което решението на ЕСПЧ има действие по отношение на него и представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК. По направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира следното: съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по т. дело 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 239, т. 6 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия