Решение № 1023 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2012 г.

Решение № 1023 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба на Веселин Генов Николов от гр. Разград, против решение № 3381/19.06.2012 г., постановено по а. д. № 1229/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Николов срещу решение № 24/22.12.2011 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията) в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на него, на длъжността директор на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Разград за това, че при упражняване на правомощията си по служба е издавал заповеди в частен интерес, с което е нарушил чл. 8, пр. 1 от ЗПУКИ, както и не е подавал декларация по чл. 12, т. 4 от закона и не се е отвеждал от изпълнение на задълженията си - нарушение на чл. 16, във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ. Недоволен от решението, Николов го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му. Моли да се отмени и решението на КПУКИ. Претендира разноските по делото. Ответната страна - КПУКИ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Заинтересованата страна Лилия Генова Воденичарова не взема становище по жалбата. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетото за установено от състава на АССГ. Фактическите констатации на съда не се оспорват от касатора. Предмет на жалбата са правните му изводи. Към установената фактическа обстановка настоящият състав на ВАС счита за необходимо да добави и следните обстоятелства, установени от представените по делото писмени доказателства: а/ Комисията не е събирала доказателства, от които да се установи количеството и качеството на трудовото изпълнение и конкретните резултати на служителката Лилия Генова Воденичарова през периодите, за който е установен конфликт на интереси за нейния брат - касатора Николов при определяне на периодичното материално стимулиране (ПМС) на служителите в ТП на НОИ - Разград; б/ Видно от Справки за получено ПМС от служителите на ТП на НОИ Разград, има периоди (м. VII - VIII.2009 г. - л. 217, м. VII - VIII.2011 г. - л. 244 и м. III - IV.2011 г. - л. 246), в които средното получено ПМС от служителите, назначени на длъжност степен 8, категория 3 (каквато е и категорията и степента на Воденичарова) е по-високо по размер от полученото от нея лично; в/ Видно от представените по преписката справки за получени суми за ПМС (л. 214, 216 - 218 и 238 - 247) има служители, които са на длъжност и категория, както тези на Воденичарова, но са получили ПМС в по-голям размер от нея лично, както и такива, получили ПМС в същия размер; г/ Видно от предложенията на прекия ръководител на Воденичарова - началникът на Отдел "Пенсии", сравнени с посочените по-горе справки е, че има случаи в които началникът на отдела е предложил по-висок размер ПМС за Воденичарова, в сравнение с получения от нея за същия период. Така е за м. III, VII, IХ.2009 г. (справки съответно на л. 42 и 43), м. V.2010 г. (л. 44) и м. V.2011 г. (л. 47). д/ Решението на КПУКИ в частта му, с която не е установен конфликт на интереси по отношение на Лилия Генова Воденичарова с ЕГН **********, началник Сектор ОП, Отдел "Пенсии" в ТП на НОИ - Разград, не обжалвано и е влязло в сила. При правилно установената фактическа обстановка, допълнена с посочените от ВАС обстоятелства, касационната жалба се явява основателна по следните причини. Безспорно е, че Николов, като директор на ТП на НОИ - Разград е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ. Лилия Генова Николова, негова сестра и на това основание - свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУКИ, заема длъжността "началник" на Сектор "Отпускане на пенсии" (ОП) в същото ТП. Въз основа на утвърдени от управителя на НОИ Вътрешни правила за заплащане на труда (л. 51), Правилник за оценяване на трудовото изпълнение (л. 81) и Наредба за формиране е изразходване на средствата за повишаване на квалификацията и материално стимулиране на работниците и служителите на НОИ (Наредбата, л. 93), видно от представените справки е, че за периоди от един или два месеца, в поделенията на НОИ се определят и раздават на работещите средства за ПМС. Съгласно Раздел V от Наредбата, средствата за материално стимулиране на ТП се определят въз основа на разпределителен коефициент от управителя на НОИ. Средствата за ПМС, съгласно чл. 15 от същата Наредба, като част от общата сума, определена за стимулиране на работещите в съответното ТП, се предлагат от преките ръководители и съгласуват с висшестоящите такива въз основа на трудовото изпълнение и конкретните резултати на съответните работници и служители през периода, за който се определя ПМС. Съгласуваните предложения се предават в Сектор "ЧРУС" на Отдел "Персонал", който ги обобщава и представя на ръководителя на ТП. Последният издава заповед, с която, в границите на определените от управителя на НОИ сума, определя окончателния размер на сумата за ПМС, която да се изплати на всеки служител за съответния период. Доказателствата по делото сочат, че определените от Николов суми за ПМС на служителите в ТП Разград, са в същия размер, в който са направени те от преките ръководители, съгласувани са с висшестоящите такива и са обобщени от Сектор "ЧРУС" в изготвените от него "предложения". Изключения са само случаите, посочени по-горе, когато Воденичарова е получавала по-малки суми от предложените от началника на отдела, в който тя работи. При така направените допълнения към фактическата обстановка, които според ВАС са релевантни към пълното изясняване и правилното решаване на спора, настоящият съдебен състав счита, че изводът на АССГ за наличие на конфликт на интереси по отношение на Николов се явява необоснован и незаконосъобразен. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването сочи, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна е възможно да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Нормата не предвижда възможност за възникване на "конфликт на интереси", основаващ се на хипотетичен "частен интерес". Такова (хипотетично, евентуално) може да бъде само влиянието на съществуващия "частен интерес" върху изпълнението на правомощията и задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. От дадените в чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ легални дефиниции на посочените понятия е видно, че "частен" е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", задължително и винаги трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ. Общоизвестно и съществено при тълкуването и разкриването на целта на този закон е, че той преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена неоснователно следствие на заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Това са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. Облага, получена следствие законосъобразно изпълнение на възложената дейност от страна на лицето, заемащо публична длъжност или от свързаните с него лица, не води до "частен интерес" по смисъла на този закон и съответно - до "конфликт на интереси". Целта на закона както се каза, е да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелствувалото се лице, изпълняващо публична длъжност, както и на свързаните с него лица. По делото липсват доказателства, установяващи наличието на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията, осъществявани по служба от Николов по смисъла на чл. 2, ал. 2 вр. с ал. 3 ЗПУКИ. За да приеме наличие на конфликт на интереси, КПУКИ е изходила единствено от фактите, че Николов и началник Сектор ОП в същото ТП Воденичарова, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ и последната е получавала суми за ПМС. Посоченият обаче в решението на Комисията частен интерес - доходът в пари за Воденичарова от ПМС, е хипотетичен и се основава единствено на обстоятелството, че двете лица са свързани и работят в едно ТП на НОИ, което не е достатъчно. По делото липсват доказателства Воденичарова да е получавала средства за ПМС, без да е полагала съответния труд, или положеният от нея такъв да не отговаря на посочените по-горе критерии съгласно чл. 15 от Наредбата. Предвид тази липса, твърдението на Николов, че определените на свързаното с него лице суми за ПМС са на база действително постигнати резултати и положен труд, не е оборено по надлежния ред. Всички изложени обстоятелства, вкл. допълнително съобразените от ВАС водят до извода за липса на "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ. "Облага", под формата на средства за ПМС безспорно е налице, но тя е получена следствие положен труд и постигнати резултати от Воденичарова, полага й се и не е незаконна. Липсата на облага по смисъла на закона води до липса на "частен интерес", а това от своя страна означава, че липсва и "конфликт на интереси". Тоест, налице е пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезите на нормите на ЗПРКИ, което води до материална незаконосъобразност на решението на КПУКИ. При така изнесената правна природа на целта на ЗПУКИ като цяло и в частност - характеристиките на легалните понятия "конфликт на интереси", основаващ се на "частен интерес" и съответно - на "облага", по смисъла на чл. 2, ал. 1, 2 и 3 от закона, липсва установеното от Комисията нарушение по смисъла на чл. 8 от ЗПУКИ. В случая, при липсата на доказана "облага" и "частен интерес", не може да съществува и забрана за Николов като директор на ТП на НОИ, да издава заповеди за определяне на ПМС на служителите от ТП, вкл. и на свързаното с него лице - неговата сестра Воденичарова. В казуса липсват основания да се твърди наличието на извършено нарушение от касатора и на задължението му по чл. 16 от ЗПУКИ, поради неподаване от него на декларации по чл. 12, т. 4 от с. з. във всеки случай, когато е издавал заповеди за определяне на суми за ПМС на служителите от ТП. Установената по-горе липса на "облага" води до липса на "частен интерес". Само при наличието на последния, за него възниква задължение по чл. 16, да подаде декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Нормата на чл. 37 е санкционна такава. Тя не включва в себе си нарушение, а само определя санкцията, която следва да се наложи на лице, нарушило задължението си по чл. 16 от ЗПУКИ. В преписката по издаването на решението на Комисията липсват доказателства по въпросите, разгледани по-горе, поради което нейните фактически и правни изводи за наличен конфликт на интереси по отношение на Веселин Николов, произтичащ от допуснати нарушения по смисъла на чл. 8 и чл. 16 от ЗПУКИ се явяват необосновани и незаконосъобразни. Приемайки обратното, съставът на АССГ е постановил решението си в нарушение на материалния закон. По изложените съображения, ВАС следва да отмени като неправилно обжалваното решение на АССГ и да постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени частично решението на Комисията в частта му, касаеща касатора като незаконосъобразно и несъответстващо на целта на закона. По делото е направено искане от Николов за присъждане на направените от него разноски по делото. С оглед правните изводи на ВАС, същото се явява основателно. За процесуална икономия и предвид отмяната на решението на АССГ, искането следва да се уважи за разноските пред двете съдебни инстанции. Следва да бъде осъдена Комисията да му заплати направените от него разноски, общо в размер на 1315,00 лв. от които 510 лева за първоинстанционното съдебно производство (10 лв. държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар) и 805 лева за касационното такова (5 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатски хонорар). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС