Решение № 7911 от 16.9.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Кюстендил, приподписана от гл. юрк. К. Костадинова-Владимирова срещу Решение 134 от 13.05.2021 г., постановено по адм. дело 86 по описа на Административния съд гр. Кюстендил за 2021 година. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването с жалбата на Областният управител на област Кюстендил с адрес - гр. Кюстендил против Заповед РД-00-221/20.02.2020 г., издадена от кмета на Община Кюстендил. Със същото решение оспорващият е осъден да заплати на Община Кюстендил и на Министерство на културата по 100,00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навеждат всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище за неправилност на формирания от първоинстанционния съд извод относно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 14 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Обосновават се, че разпоредбата се явява специална", спрямо Закона за държавната собственост /ЗДС/. Твърди, че същата урежда упражняването на право на държавна собственост от министъра на културата върху културни ценности, докато нормата на чл.14 от ЗДС предвижда общо какво включва правото на управление за всички останали субекти, управляващи имоти държавна собственост - областен управител, министерства и ведомства, а разпоредбата на чл.18 от ЗДС, определя областния управител, за субект който управлява имотите държавна собственост, които не са предоставени за управление. Счита, че по правилото на чл. 11, ал. 2 Закона за нормативните актове /ЗНА/, разпоредбата на чл. 18 от ЗДС се явява обща и неприложима за недвижимите културни ценности - държавна собственост, тъй като упражняването на правата на собственика, е уредено от разпоредбите в специалния закон - ЗКН. Този специален закон въвежда отделен ред при управлението и разпореждането на недвижими културни ценности - държавна собственост, различна компетентност и процедура по предоставяне на права върху тях. В тази насока е посочено и Решение 3170 от 06.03.2013 г. по адм. д. 14246/2012 г., IV отд. на ВАС. Твърди се, че в разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗКН, която е цитирана в оспорваната заповед, е визирано, че въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 от ЗКН за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, а лицата по чл. 71, ал. 1 от ЗКН са собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности. В заключение се посочва, че дори да се приеме, че областния управител управлява имотите държавна собственост, то министъра на културата е задълженото лице по заповед издадена на основание чл. 73 от ЗКН, относно културни ценности държавна собственост, на основание чл. 14, ал. 1, т. 14 и чл.71 от ЗКН. В съдебно заседание по делото, проведено на 16.05.2022 г. се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Министърът на културата, чрез упълномощен процесуален представител М. Крикорян-Иванова, оспорва касационната жалба, като неоснователна, което прави в писмен отговор, в който сочи подробни съображения. Преценява обжалваното решение за правилно, като постановено при подробно и обективно изяснена фактическа обстановка. Иска отхвърлянето на касационната жалба и оставане в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. В съдебното заседание по делото, проведено на 16.05.2022 г., с което е даден ход по същество, поддържа писмения отговор и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Производството пред Административния съд гр. Кюстендил е образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК след като с решение 3188 от 10.03.2021г. на ВАС по адм. дело 10290/2020г. е отменено решение 166/20.07.2020г. на Административен съд гр. Кюстендил по адм. дело 151/2020г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Областният управител на област Кюстендил оспорва Заповед РД-00-221/20.02.2020г., издадена от кмета на Община Кюстендил на основание чл.73, ал.З от Закона за културното наследство. С оспорената Заповед РД-00-221/20.02.2020г., кметът на Община Кюстендил, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 73, ал.З от Закона за културното наследство и въз основа на Констативен протокол от 11.02.2020г. на комисия, назначена с негова заповед РД-00-134/04.02.2020г., задължава Областна администрация - Кюстендил да извърши следното: I. Относно сграда с идентификатор 41112.504.2061.3 по КК на гр. Кюстендил -Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк : 1. В срок от три месеца от влизане в сила на заповедта, собственикът на изготви за своя сметка пълно графично заснемане и фотодокументиране на сградата, достатъчно за осъществяване на нейната последваща реконструкция. 2. След положително становище на Министерство на културата, кметът на Община Кюстендил да издаде заповед за демонтиране на сградата на осн. чл.74 от ЗКН, което да бъде извършено в срок от шест месеца от влизане в сила на заповедта за демонтиране. 3. Последваща реконструкция да бъде извършена на база съгласуван проект по реда на чл.84 от ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ. II. Относно сграда с идентификатор 41112.504.2061.12 по КК на гр. Кюстендил -Полковата църква / музей поделение 44330/, кв.229 в гр. Кюстендил: 1. В срок от три месеца от влизане в сила на заповедта, собственикът на недвижимата културна ценност Полковата църква / музей поделение 44330/ да възложи изготвяне на подробно конструктивно обследване, архитектурно и фотозаснемане на обекта. 2. На база подробното архитектурно и фотозаснемане, собственикът да възложи изготвяне на инвестиционен проект за укрепителни, консервационно- реставрационни и ремонтни работи. Проектът да бъде изготвен съгласно изискванията на Наредба 4 от 21.12.2016г. на МК и МРРБ за обхвата и съдържанието на документацията за извършване на консервационно- реставрационни дейности на недвижими културни ценности ( обн. ДВ бр.105/30.12.2016г.), авторизиран от лице, вписано в публичния регистър на МК по чл.165 от ЗКН. 3. Собственикът да внесе в НИНКН /Министерство на културата/ за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН, изготвения проект, съдържащ графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на укрепителни, консервационно- реставрационни и ремонтни работи. 4. Последваща реконструкция да бъди извършена на база съгласуван проект по реда на чл.84 от ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ, която да бъди изпълнена в срок от шест месеца от влизане в сила на разрешението за строеж. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало във основа на писмо вх. 11-02-143/04.10.2019г. на Окръжна прокуратура /ОП/-Кюстендил във връзка с образувана преписка адм. 1221/2019г. по повод писма И-61/19.09.2019г. и И-61/01.10.2019г. на Върховна административна прокуратура, относно извършване на проверки на строежи по чл.195 от ЗУТ, които са негодни за ползване или застрашаващи сигурността. С изпратеното писмо на ОП-Кюстендил се възлага на кмета на Община Кюстендил извършване на проверка на актуалното фактическо състояние на строежите на територията на общината. В изпълнение на указанията на прокуратурата, с писмо изх. 11-02-143/06.11.2019г. кметът на Община Кюстендил уведомява областния управител на област Кюстендил, че при извършена проверка от служители на общинската администрация на имоти с идентификатори 41112.504.2060, 41112.504.2061 и 41112.504.2062, за които са издадени актове за държавна собственост 38/06.07.2011г., 39/06.07.2011г. и 40/06.07.2011г., е установено, че част от сградите и постройките в тях са в много лошо техническо състояние и с амортизирана конструкция, поради което от страна на Област Кюстендил следва незабавно да бъдат предприети действия относно самосрутващите се и опасни сгради и постройки в имотите. Следва отговор с писмо изх. 08-01-65/1/ от 18.11.2019г. на областния управител за това, че предписаните действия могат да бъдат предприети въз основа на указания на комисия по чл.73, ал.2 от ЗКН, назначена от кмета на общината. Сочи се, че ПИ и сградите са частна държавна собственост съгласно съставени актове с 1275/30.06.2011г., 1276/06.07.2011г. и 1277/30.06.2011г. и се управляват от областния управител на основание чл.18, ал.1 от ЗДСоб. и заповеди с 84, 85 и 86 от 10.04.2012г.; че в ПИ 41112.504.2061 има сгради - Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк и Полковата църква, които са исторически паметници на културата с местно значение, поради което с писма е информиран Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ и е поискано формиране на комисия за оглед на сградите и предприемане на действия за обезопасяването им. От НИНКН са получени писма, в които се сочи, че задължение на кмета на общината по чл.73 и чл.74 от ЗКН е да назначи комисия за установяване състоянието на недвижимите културни ценности и на необходимите мерки за опазването им. След получаване на отговора, кметът на общината изисква от областния управител предоставяне на документите за ПИ, а след изпращането им с писмо изх. 08-01-65/4/ от 16.12.2019г., и във връзка със статута на сградите в ПИ, са поискани указания от ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата за аварийно временно укрепване на същите съгласно чл.72, ал.З от ЗКН. Съдът е установил, че във връзка с писмото на кмета и на основание чл.72, ал.З от ЗКН, на 05.12.2019г. е извършена проверка на място и по документи, от регионален инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата и главния архитект на община Кюстендил, резултатите от която са отразени в Констативен акт от същата дата. В последния е посочено, че ПИ 41112.504.2061 по КККР на гр. Кюстендил с площ 39077 кв.м. ведно със сградите в него, е частна държавна собственост съгласно Акт 1276/30.06.2011г. и права за управление са предоставени на Министерство на отбраната на основание Нотариален акт 138, том IV, per. 2134, дело 716 от 09.10.1929 г., че сградите в ПИ - Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк и Полковата църква /музей поделение 44330/, кв.229 в гр. Кюстендил са декларирани с писмо 142 от 13.01.1988г. на НИПК /сега НИНКН/ като исторически паметници на културата и са обявени в ДВ бр. 25 от 1998г. като исторически паметници на културата с категория местно значение, а ансамбълът от Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк, Полковата църква /параклис/ и Чешма -паметник на загиналите във войните 1912-13г., 1915-18г. в района на поделение 44330, гр. Кюстендил е деклариран с писмо 4132 от 14.08.1996г. на НИПК като групов исторически паметник на културата. В съставения протокол са описани вида и състоянието на двете сгради, които са в тежко състояние с изцяло срутен или рушащ се покрив, пробив във вътрешността, паднали ограждащи елементи и липсващи прозорци и дограма. Въз основа на горните констатации, проверяващите препоръчват на кмета на община Кюстендил да назначи комисия на основание чл.73, ал.1 от ЗКН с необходимите представители, която да извърши оглед на място и да установи състоянието на обектите - недвижима културна ценност, както и обема и съдържанието на необходимите ремонтни и консервационно- реставрационни работи. Съдът приел за установено, позовавайки се на указанията в Констативен акт от 05.12.2019г., че кметът на Община Кюстендил издава заповед РД-00-134/04.02.2020г., с която назначава комисия, която да извърши оглед на място на 11.02.2020г. и да установи състоянието на обектите Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк, Полковата църква /параклис/ и Чешма - паметник на загиналите във войните 1912-13г.} 1915-18г. в района на поделение 44330 - недвижима културна ценност, като прецени обема и съдържанието на необходимите ремонтни и консервационно- реставрационни работи съгласно чл.73, ал. 2 от ЗКН. В състава на комисията освен главния архитект на общината, са включени регионален инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство, специалист в НИНКН, директорът на Регионалния исторически музей, експерт АКРРДС при областна администрация - Кюстендил, началникът на РДНСК и началникът на отдел Контрол по строителството към Община Кюстендил. Назначената комисия, въз основа на оглед на място и проверка на документите, съставя Констативен протокол от 11.02.2020г., в който сочи статута на обектите като НКЦ, правата на управление, упражнявани от областния управител, както и състоянието на сградите. Съставеният констативен протокол е подписан от членовете на комисията и е изпратен на областния управител и на директора на НИНКН за сведение, след което е издадена оспорената заповед. Същата е получена от областния управител на 24.02.2020 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 09.03.2020г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. На следващо място съдът посочил, че за ПИ и сградите в него, вкл. за процесиите сгради, е издаден Акт 1225 от 13.12.2010 г. за публична държавна собственост, видно от който права на управление са предоставени на Министерство на отбраната на основание Нотариален акт 138, том IV, per. 2134, дело 716 от 09.10.1929 г. С решение 278 от 05.05.2011г. на Министерския съвет на РБ, на основание чл.6, ал.1 от ЗДСоб., за имот - частна държавна собственост е обявен имот, намиращ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител 3 с идентификатор 41112.504.2061 по КККР на гр. Кюстендил, с площ от 39 077 кв.м., застроен с 12 сграда с обща застроена площ 4144 кв.м., описани в Акт 1225 от 13.12.2010 г. за публична държавна собственост, т.е. имотът, в който са процесните сгради. Съобразно решението на МС и документите, изпратени с писмо per. 03-00-527/14.06.2011г. на Министерство на отбраната, областният управител на област Кюстендил издава Акт 1276 от 30.06.2011г. за частна държавна собственост за имот с идентификатор 41112.504.2061 по КККР на гр. Кюстендил и сградите в него. Следва производство по реда на чл.17, ал.2 от ЗДСоб., инициирано с писмо изх. 04-14-13/20.03.201г. на областния управител, с което е поискал от министъра на отбраната да му бъде предоставен за управление ПИ и сградите в него поради това, че нуждата от този имот е отпаднала. По искането е постъпило положително становище от министъра на отбраната с писмо вх. 04-14-13/22.03.2012г., след което е издадена заповед 85/10.04.2012г., с която на основание чл.17, ал.2 от ЗДСоб., областният управител отнема правото на управление на Министерство на отбраната на ПИ с идентификатор 41112.504.2061 по КККР на гр. Кюстендил и построените в него сгради - 12 на брой, актувани с Акт 1276 от 30.06.2011г. за частна държавна собственост. Върху последния е налице отбелязване, че въз основа на заповед 85/10.04.2012г. на областния управител, имотите се управляват от последния на основание чл.18, ал.1 от ЗДСоб. Предаването на имота от МО на областния управител на област Кюстендил е извършено на 25.04.2012 г., като е съставен Протокол за фактическо предаване от 25.04.2012 г. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че с оглед установените обстоятелства оспорването е допустимо. Процесната заповед е административен акт по чл.73, ал. 3 от ЗКН, а адресат на разпоредените с нея задължения е Областна администрация - Кюстендил, която е териториална администрация на изпълнителна власт по чл.38, ал. 2, т. 1 от Закона за администрацията /ЗА/ със статут на юридическо лице, представлявана от областния управител съгласно чл.57, ал.З от ЗА. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от орган с материална и териториална компетентност - кметът на община Кюстендил, както и че предмет на процесния административен акт са сгради, декларирани с писмо 142 от 13.01.1988г. на НИПК като исторически паметници на културата и обявени в ДВ бр. 25 от 1998г. като исторически паметници на културата с категория местно значение, които по правилото на §10,ал.1 от ПЗР на ЗКН имат статут на недвижими културни ценности по см. на чл.9, вр. с чл.7, ал. 1 от ЗКН. Наред с горното е приел също, че заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на същата е посочен издателя, формирани са фактически и правни основания, както и разпоредителната част, в която е обективирана волята на органа. На следващо място административният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че процедура по чл.72 от ЗКН в случая е започнала служебно от кмета на Община Кюстендил в изпълнение на указанията на Окръжна прокуратура - Кюстендил в писмо вх. 11-02-143/04.10.2019г., като същият е поискал съдействие от ГД Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерство на културата, изразяващо се в даване на указание за аварийно-временно укрепване на сградите със статут на НКЦ. Сформираният в съответствие с изискванията на чл.72, ал.2 от ЗКН екип, включващ регионален инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство и главния архитект на Община Кюстендил, е изпълнил надлежно задълженията, предвидени в чл.72, ал.З от ЗКН, като е установено за двете сгради, че са в тежко състояние с изцяло срутен или рушащ се покрив, пробиви във вътрешността, паднали ограждащи елементи и липсващи прозорци и дограма. Мотивирал се, че въз основа на горните констатации, е указана необходимостта от извършване на ремонтни и консервационно-реставрационни работи, в каквато връзка са дадени препоръки на кмета на община Кюстендил да назначи комисия на осн. чл.73, ал. 1 от ЗКН. Проведен е и вторият етап от процедурата, като със заповед на кмета на общината е назначена комисия в състав от специалисти според правилата на чл.73, ал.1 от ЗКН. Приел е, че процесните сгради със статут на НКЦ с местно значение, са частна държавна собственост, управлението върху които се осъществява от областната администрация, представлявана от областния управител и включва правото на владение и ползване, както и задължението за поддържане на имотите от името на държавата. В заключение, съдът е приел за неоснователно твърдението на оспорващият, че министърът на културата упражнява правото на собственост върху процесните НКЦ и че е негово задължението да ги поддържа, респ. при необходимост да предприема укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Съдът е приел, че правилото на чл.14, ал.1, т.14 от ЗКН е общо и не изключва възможността правата и задълженията на държавата като собственик на НКЦ да се упражняват от други ведомства или юридически лица на бюджетна издръжка, както е предвидено в цитираните по-горе разпоредби на ЗДСоб. и на ЗКН. Административният съд е изложил и съображения, че е спазен закона и относно разпоредителната част на заповедта, както и че разпоредителната част е ясна относно предписаните действия, реда и последователността на осъществяването им. В заключение, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е спазен материалния закон , както и целта на чл.3 от Закона за културното наследство. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. По установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се спори и тя се доказва от представената по делото административна преписка. Изводите на първоинстанционния съд са съответни на установеното и на разпоредбите на приложимите закони - ЗКН и ЗДС. Съображенията, изложени от административния съд, с които се отхвърлят възраженията на ответника и се обосновава законосъобразност на оспорената заповед, напълно се споделят от настоящата инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Този извод на касационната инстанция прави възможно приложението на чл.221, ал.2 АПК за потвърждаване на обжалваното решение по мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Към мотивите на първоинстанционния съд може да се добави и следното. Неоснователно е възражението на касатора, че нормата на чл.14, ал.1, т.14 ЗКН е специална по отношение на чл.18 ЗДС, която била обща. Двете разпоредби не са в конкуренция, а съобразно термините в тях разпореждат различни неща. Министърът на културата упражнява правото на държавна собственост върху културните ценности, но управлението на държавните имоти, които не са предоставени за управление на други ведомства, се упражнява от областния управител по местонахождението им и това е логично. Министърът на културата в качеството му на едноличен централен орган на изпълнителната власт с министерство, което е администрация, подпомагаща дейността му, със седалище в София, няма как обективно и реално да има непосредствено и непрекъснато наблюдение върху фактическото състояние на недвижимото културно наследство, намиращо се в различни райони от територията на държавата. Управлението, което включва и поддържането на имотите държавна собственост, които не са предоставени на други държавни ведомства се осъществява по силата чл.14 вр. с чл.18 от Закона за държавната собственост от областния управител по местонахождението на имота. Министърът на културата, упражнява правото, предоставено му по силата на чл.14, ал.1, т.14 ЗКН върху тези имоти, които са културно наследство, чрез уведомителните и съгласувателните процедури с органи на министерството , предвидени в раздел IV от Закона за културното наследство. Решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд