Решение № 7732 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 445/2014 г.

Решение № 7732 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 445/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град, чрез пълномощника юрисконсулт Анна Тодорова Пеева, против решение № 7439/29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 9012/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РО-590/19.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № 213-00-2564-5/24.06.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Георги Веселинов Нинов от гр. София, чрез пълномощника адв. Александър Малкочев, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено, по жалбата на Георги Веселинов Нинов решение № РО-590/19.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № 213-00-2564-5/24.06.2013 г., издадено от длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Съдът е изпратил делото като преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при СУСО за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този акт съдът е приел, че неправилно е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, след като същият е отговарял на всички изисквания за отпускане на такова обезщетение. Съдът е обосновал извода, че като управител на клон на търговско дружество жалбоподателят е бил задължително осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, включително за риска безработица. Обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване на приложимите правни норми. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между Георги Веселинов Нинов, ответник в настоящото производство, и "Централна кооперативна банка" /ЦКБ/ АД гр. София, е сключен договор от 15.09.2005 г. за възлагане на управление - мениджмънт на клон на "ЦКБ" АД София Запад, по силата на който управителят е приел, да управлява клона и да представлява банката в рамките на предоставените му с отделен акт правомощия; същият е съответно вписан като управител на клона в търговския регистър. Със заповед № 362/28.02.2012 г. договорът е прекратен едностранно от възложителя, без предизвестие. От Георги Веселинов Нинов е подадено заявление с вх. № 213-00-254/12.04.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 213-00-2564-1/14.06.2013 г. исканото обезщетение е отпуснато за периода от 29.03.2013 г. до 28.12.2013 г. С последващи разпореждания от 14.06.2013 г. и от 24.06.2013 г. изплащането на обезщетението е спряно и съответно възобновено, а с разпореждане № 213-00-2564-4/24.06.2013 г. е отменено разпореждане № 213-00-2564-1/14.06.2013 г. /за отпускане на обезщетението/, като е прието, че сключеният договор между Георги Веселинов Нинов и "ЦКБ" АД по същество не е договор за управление и контрол на търговско дружество, а възлагане на ръководство на част от структурата на банката и затова същият не подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. При същите мотиви е издадено разпореждане № 213-00-2564-5/24.06.2013 г. на гл. директор на СУСО, с което е оказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Безспорно е установено по делото, че Георги Веселинов Нинов е осигурено лице, което е било осигурявано за риска "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца осигурителен стаж преди прекратяване на осигуряването. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали като управител на клон на търговско дружество Георги Нинов е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и съответно дали има право на парично обезщетение за безработица при прекратяване на правоотношението му. Отговорът на този въпрос, който е даден от първоинстанционния съд, както и изложените в тази връзка доводи и съображения, са правилни и се споделят от настоящия състав. Правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО е обусловено от качеството на лицето като осигурено лице, включително за риска "безработица" и в този смисъл осигуряването за този риск в посочената от закона продължителност /за конкретния случай - не по-малко от 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването/ е предвидено като едно от кумулативните условия, предвидени в чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, в редакцията, действала до 01.01.2013 г., е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите, а според редакцията на нормата, която е действала след тази дата /ДВ, бр. 99/2012 г./ - управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата работещи по договори за възлагане на управление на неперсонифицираните дружества. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. Предвид това правилно първоинстанционният съд е изследвал предмета на договора, сключен между Георги Нинов и "ЦКБ" АД относно управлението на клона на банката, като същевременно е анализирал правните разпоредби, регламентиращи относителна самостоятелност на клона на търговско дружество и въз основа на това е заключил, че за целите на задължителното обществено осигуряване управителят на клон на търговско дружество е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Както правилно е посочил съдът, клонът на търговското дружество подлежи на самостоятелно вписване в търговски регистър и има отделна регистрация по БУЛСТАТ, както и обща данъчна регистрация и регистрация по ДДС, може да бъде страна по облигационни, трудови, данъчни и осигурителни правоотношения; притежава собствено имущество, води самостоятелно счетоводство и съставя отделни търговски книги. Наред с това, в случая договорът за възлагане на управление е сключен от търговското дружество, а не от клона, като с договора е възложено управлението и представителството на клона като обособена част от това търговско дружество. Клаузите на сключения договор съдържат белезите на договор за възлагане на управление на търговско дружество, а обстоятелството, че възлагането по договора се отнася за обособена част от дружеството, не променя неговия характер. Неправилно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд недопустимо е разширил приложното поле на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, като е приел, че разпоредбата е приложима и за управител на клон на търговско предприятие. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата, като е разкрил действителното й съдържание и въз основа на анализа на съдържанието и характера на съществуващото правоотношение между банката и Георги Веселинов Нинов, е достигнал до правилния извод, че това правоотношение по договора за възлагане на управление обуславя възникването и на осигурително правоотношение, което е основание за задължително обществено осигуряване за посочените в същата разпоредба осигурителни рискове. Последващото изменение и допълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, направено с ДВ, бр. 106/2013 г., в сила от 01.01.2014 г., потвърждава правилността на тезата за съществуването и характера на осигурителното правоотношение на управителя на клон на търговско дружество. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното съдебно решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че в посочения смисъл е установена съдебна практика, изразена както в цитираното от първоинстанционния съд решение № 9989/03.07.2013 г. по адм. дело № 5956/2013 г., така и в решение № 4427/01.04.2014 г. по адм. дело № 450/2014 г., двете на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 400 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.12.2014 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в тази размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение