Решение № 8517 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2015 г.

Решение № 8517 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП срещу решение № 1642/16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 5126/2014 г. по описа на Административен съд-София град, в частта, с която е уважена жалбата и отменен РА. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, без да се излагат конкретни доводи, и се иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Камелия Риъл Естейт" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. Василев, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2181305551/30.12.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП /и впоследствие-с решение № 690/22.04.2014 г./, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит /ДДС за довнасяне от 11750 лв и лихви от 3013,22 лв/. Прието е, че процесният автомобил е сертифициран като категория N1 - товарен и е регистриран в КАТ със същите характеристики, които съвпадат и с данните от производителя. Въз основа на тези характеристики, съдът е приел, че придобитият автомобил може и се използва за целите на извършваните от търговеца облагаеми доставки, поради което неправилно е отказано право на упражнен данъчен кредит. Изложени са мотиви и за приложимост на решение по дело С-118/11 - т. 58 на СЕС и нормата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Като следствие от това е прието, че РА е незаконосъобразен и по т. 5, ал. 1, чл. 70 ЗДДС досежно непризнатото право на данъчен кредит по доставките от "ОМВ България"ООД и "Лукойл България"ЕООД по фактури за доставка на дизелово гориво. Решението, в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е установено от представените по делото доказателства, че процесното МПС е закупено по Договор № 150 от 17.06.2011 г. за продажба на фабрично нов автомобил между жалбоподателя и "Стар Моторс"ЕООД и съставлява товарен автомобил, 4+1 места, съгласно посоченото от производителя, писмо изх. № 14 - 00 - 0834 от 28.04.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и др. От тези документи и от свидетелството за регистрация е видно, че категорията на МПС е N1.Извършения в ревизионното производство оглед на автомобила не оборва горните данни, тъй като е извършен от приходните органи, а не от технически компетентни лица, т. е. не е назначена техническа експертиза, а такава не е поискана и в съдебното производство. Предвид това се явява обоснован извода, че са налице изискванията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и решение по дело С-118/11 на СЕС - касае се за товарен автомобил, заприходен в счетоводството на Дружеството, който се използва за икономическата му дейност и ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане при придобиването на актива. В тази връзка се явява законосъобразен и извода за неправилност на РА по отношение непризнатия по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС данъчен кредит по фактури за доставка на дизелово гориво за автомобила. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените за настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв - адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 22.04.2015 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,