Решение № 2717 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2010 г.

Решение № 2717 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Антоан Божидаров Георгиев срещу решение № 2483/20.07.2010 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 2658/2010 г. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началник отдел "Пътна полиция" при СДВР не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Антоан Божидаров Георгиев от гр. София срещу заповед № АА 653 от 1.03.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата - изземване на свидетелство за управление на лице, което е нарушило разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Съдът е приел от фактическа страна, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 101697/16.01.2010 г. за неспазване на правилата за движение по пътищата, въз основа на който е издадено наказателно постановление № АА 189/2.02.2010 г., с което му е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС. Съдът е посочил, че административният орган е издал оспорената заповед в съответствие с констатациите в АУАН и разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП. Счел е, че доводите за липса на компетентност на актосъставителя не се подкрепят от представените писмени доказателства по делото, АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с материална доказателствена сила. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът обосновано и точно е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Въз основа на данните по делото е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП са прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Правилно е приел за неоснователни релевираните оплаквания за невалидност на АУАН, тъй като актосъставителят не е бил упълномощен да издава актове по реда на чл. 189 от ЗДвП. Пред първоинстанционния съд са представени заповед № I з-1393/9.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица за прилагане на ПАМ по ЗДвП и заповед рег. № 118/3.04.2007 г. на зам.-директора на СД "Полиция" относно определяне на служители от Второ РПУ - ДСП, които имат право да работят по ЗДвП, като в т. 9 от същата е посочен служителят, съставил АУАН № 101697/16.01.2010 г. Представената от жалбоподателя последваща заповед рег. № I з-993/4.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на държавни служители от МВР, които да извършват контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП касае съставянето на актове и фишове по чл. 186 от ЗДвП за установяване на административни нарушения, но с нея не се отменя цитираната по-горе заповед за упълномощаване на длъжностни лица да издават актове по ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, като в случая безспорно е, че актосъставителят е от посочения кръг оправомощени лица. Поради това съдът правилно е счел, че ограничителната мярка е наложена при наличие на фактически обстоятелства, покриващи състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, установени надлежно с редовно съставен акт по чл. 189, ал. 1 от ЗдвП. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,