Решение № 2811 от 16.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Иванова от гр. Перник, чрез адвокат Дундов, срещу решение 86/20.05.2022 г, по адм.дело 26/2022 г. на AC-Перник, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност и в частта за разноските. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, в оспорваната част, поради необоснованост, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението в сочената част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло. В съдебно заседание, не се явява, но се представлява от адв. Дундов, който поддържа жалбата и навежда допълнителни аргументи за нейната основателност. Ответникът Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГДБОП/, не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Перник се е развило по предявения от И. Иванова от гр. Перник, чрез адвокат Дундов иск срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност за обезщетение за причинени й неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице 126633-32/3 от 23.03.2021 г. на инспектор при ГДБОП-МВР - гр. София. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора, включително чрез изслушване на свидетелски показания. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в намален размер и е осъдил ответника да заплати на ищцата разноски, съобразно намалената част от присъденото обезщетение. Отделно от това е осъдил ищцата да заплати на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска, направените от ответника в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск за неимуществени вреди. Анализирал е осъществяването на фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата и е изложил обосновани доводи защо не уважава изцяло претендираната сума, а я намалява по справедливост, съобразно правилата на ЗЗД. В частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди решението не е обжалвано от ГДБОП и е влязло в сила. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск за обезщетяване на неимуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена Заповед за задържане на лице 126633-32 от 23.03.2021 г., издадена от С. Попова на длъжност инспектор при ГДБОП - МВР, гр. София, в качеството и на полицейски орган, с която заповед е било разпоредено задържането на ищцата за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ - СДВР, считано от 06:40 часа на 23.03.2021г., при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението на АдмС Перник в обжалваната му част е необосновано. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за частичната основателност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая, пълния размер на твърдените в исковата молба неимуществени вреди не е бил доказан. Действително са били ангажирани доказателства за емоционалното въздействие, което отмененият акт е оказал върху личността на И. Иванова, но са правилни разсъжденията на АдмС-Перник за техния интензитет и съответно справедливата мяра за тяхното обезщетяване. Съдът намира за неотносими аргументите в касационната жалба за несъизмеримостта на определения размер на обезщетението от 700лв. с покупателните способности и с житейските и стопански реалности в конкретния момент. Правилно съдът е преценил, съобразно обстоятелствата по делото, че престоят на ищцата в помещението за задържане не е бил продължителен и е изложил аргументи, които настоящата инстанция споделя изцяло. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано прекалено засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на пълната претенция за обезщетение Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Трето отделение