Решение № 3375 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 81/2012 г.

Решение № 3375 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 81/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 237 и сл. АПК по искане, предявено от Милка Димитрова Караджова от гр. Габрово, на основание чл. 239, т. т. 1 и 2 и 3 АПК, за отмяна на влязлото в сила решение № 19/23.02.2011 г., постановено по адм. д. № 283/2010 г. на Административен съд - гр. Габрово. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът РДНСК, Северен централен район, чрез процесуалния си представител, в писмени възражение и бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че искането е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателката се позовава на писмени доказателства, а именно на: жалба от 07.12.2011 г. и молба от 16.12.2011 г. адресирани до Апелативна прокуратура гр. Велико Търново, копия от протоколи за проведени съдебни заседания на 16.03.2011 г. и на 27.04.2011 по НАХД № 150/2011 г. на Габровски районен съд. Тези доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като създадени след приключване на производството по делото и произнасяне на съдебното решение, което е влязло в сила като необжалваемо на същия ден - 23.02.2011 г. Условие на основателност на искането е да са съществували към момента на решаване на делото, да не са били известни на искателката и тя да не е могла по обективни причини да се снабди с тях. С оглед на това не е налице основанието на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решението, поради което искането на това основание се явява недоказано. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 2 АПК за отмяна на решението, съгласно което може да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основано съдебното решение, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда, във връзка с решаването на делото. Има се предвид, че "установяване по надлежния ред" е приключило съдебно производство с влязло в сила решение или присъда на съд, с които са установени горните обстоятелства. В конкретния случай искателката не твърди, че е постановен съдебен акт по смисъла на текста и не представя такъв. Твърдяното само от нея и депозирани съответни искания до прокуратури, не представлява доказано твърдение за наличие основанието по т. 2. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на решението, съгласно което може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, ако е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е отменен. Както се каза и по-горе изискването е, да е налице съдебен акт - решение или присъда, влезли в сила, с които се установяват тези факти. В този смисъл следва да се разбира изразът "по надлежния съдебен ред". В тази връзка неотносими за основателността на искането по тази точка е в каква фаза на обжалване са съответните постановления на прокуратурите за отказ да се образува наказателно производство по исканията на Караджова, поради което искането на това основание се явява недоказано. Като се има предвид гореизложеното искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е недоказано и като неоснователно следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК