Решение № 4065 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. Е., [ЕГН], чрез упълномощен адвокат, против решение 1169/12.09.2024г., постановено по адм. дело 280/2024г. по описа на Административен съд(АС) Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане 1 от 25.06.2024г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните(ОДБХ)- гр. Кърджали. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ОДБХ- Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице при наличие на правен интерес с жалба против акт, подлежащ на оспорване За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената от закона форма и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. С Разпореждане 1 от 25.06.2024г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните(ОДБХ)- гр. Кърджали на осн. чл. 139б от Закон за ветеринарномедицинската дейност(ЗВМД), за нарушение забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВМД е разпоредено да бъдат отнети в полза на държавата и насочени за клане в кланица 2 броя говеда с идентификационни номера: BG37012209 и BG31427352, отглеждани в животновъден обект с рег. 6809-0176, находящ се в [населено място], общ. Момчилград, обл. Кърджали. Актът е мотивиран с уведомление от община Момчилград с Вх.К-1495/25.06.2024 год. и Вх.К-1496/25.06.2024 год. и Докладна записка с Вх.К-1501 от 25.06.2024 год. Приложен е Констативен протокол от 25.06.2024г. за извършена проверка и съдържащ констатация за наличие на два броя крави с посочени ушни марки, собственост на В. Н. Е., в парка пред чителището на [населено място], общ. Момчилград. Представени са доказателства за наличие на предпоставките за насочване на животните към кланица. Не е било спорно, че говедата са собственост на В. Н. Е. и че на 25.06.2024г., около 13,30 ч. са се намирали извън животновъдния обект, а именно - в парка пред читалището на селото. След преценка на събраните писмени доказателства и при извършената проверка по чл.146 АПК, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процесното административно производство. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна до необоснованост на същото, както и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 139б, ал. 1, т. 2 ЗВМД, при установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 3а, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена официална идентификация и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и клиничен преглед на животните и незабавно писмено уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от проверката и прегледа: издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата и за насочването им за клане в кланица при наличие на официална идентификация, при изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и липса на отклонения в здравния статус на животните. С разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 3а ЗВМД е въведена забрана за пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища. От прочита на тези разпоредби е видно, че за налагане мярката по чл. 139б, ал. 1, т. 2 ЗВМД, е необходимо да е изпълнено условието на чл. 139, ал. 1, т. 3а от с. з., а именно да е установено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 и т. 3а ЗВМД, в конкретния случай на т. 3а - да е установено, че животните са пуснати извън животновъден обект без придружител(собственик или гледач), освен ако животните се намират в оградени пасища. В противоречие с принципите на истинност и служебното начало, съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл. 171, ал. 4 от АПК и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. За настоящия административен спор е релевантно да се установи дали е нарушена забраната за пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), като по делото е останал неизяснен факта дали животните са били без придружител. В резултат на това нарушение, делото е останало неизяснено от фактическа страна, като за този особено съществен факт и елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 139, ал.1, т. 3а ЗВМД не са събрани относимите доказателства. Предвид гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при което съдът следва да укаже на страните (предвид определената по закон доказателствена тежест), че не сочат доказателства за конкретни обстоятелства, имащи съществено значение за разкриване на обективната истина по спора, а именно: дали на 25.06.2024г., когато са установени два броя крави с ушни марки BG37012209 и BG31427352, собственост на В. Н. Е., същите са били без придружител(собственик или гледач). Едва след даване указания за събиране на горните доказателства, съдът следва да се произнесе налице ли са всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за издаване на оспорения в настоящето производство административен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение