Решение № 6991 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2021 г.

Решение № 6991 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП против решение № 1028 от 13.07.2020 г. на Административен съд -Благоевград, постановено по адм. д. № 39/2020 г., поправено с решение № 1663 от 30.10.2020 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22000118000960-091-001/02.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, поправен с РА № П-22000119151235-003-001/05.09.2019 г., потвърден с решение № 1965 от 25.11.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, поправено с решение № 2079 от 11.12.2019 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 115. 91 лв., както и в частта му на присъдените в полза на ответника разноски. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, да му се присъдят разноски за двете съдебни производства, представляващи: юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 3 043. 92 лв., заплатена държавна такса в размер на 264. 52 лв. и разноски за пътни и командировъчни, направени в първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба – "Б. Груп" ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. "Братя Каназиреви" № 59, ет. 1 /съдебен адрес: гр. София, ж. к. "Бъкстон", ул. "Вихрен" № 45 А, ет. 2, офис 4 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ю. Н. и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение в оспорената му част, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 376 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Благоевградския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. РА е отменен с оспореното съдебно решение в следните части: 1. установени задължения за ДДС в размер на 15 619. 37 лв. поради отказано право на приспадане на ДДС и лихви за забава в размер на 6 839. 25 лв. за данъчните периоди /д. п. / м. октомври, м. ноември и м. декември 2014 г., м. януари и м. октомври 2015 г. и м. септември 2016 г.; 2. установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 4 876. 75 лв. и лихви за забава – 2 190. 14 лв.; корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 946. 42 лв. и лихви за забава – 675. 95 лв.; корпоративен данък за 2016 г. в размер на 999. 99 лв. и лихви за забава – 245. 85 лв. Установените задължения за ДДС са в резултат на отказано право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 ЗДДС и по 8 фактури, издадени от "Навигатор Логистик" ЕООД и по 1 фактура, издадена от "Интер Груп София" ЕООД с предмет на доставките пясък, филц и чакъл, инертни материали съгласно протокол. Задълженията за корпоративен данък са установени на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 вр. чл. 10 ЗКПО в резултат на непризнати разходи по същите фактури. За да отмени РА в посочените части като материално незаконосъобразен, първостепенният съд е приел, че фактурираните от двамата доставчици количества инертни материали са осчетоводени като разход от оспорващото дружество "Б. Груп" ЕООД и са вложени в произведените от него количества бетон и циментов разтвор, обстоятелства установени от комплексната счетоводна и техническа експертиза. При така установените факти според него за получателя на стоките възниква право на приспадане на ДДС. В подкрепа на този свой извод той се е позовал и на решение № 8254 от 25.06.2020 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 13569/2019 г. С така изложените мотиви е обоснован и извод за незаконосъобразност на РА в частта му по ЗКПО. Решението е частично неправилно, поради следните съображения: Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на облагаемите му доставки. В същия смисъл е и т. 31 от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, според което, за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Наличието именно на тези две предпоставки е спорно между страните по делото. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо и в административното производство според чл. 144 АПК, доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане /виж в същия смисъл и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К"/. Според цитираната т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К" и т. 32 от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник съдът е длъжен в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали получателят може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки. С оглед изложеното правилни са правните изводи на издателите на РА /стр. 3/, според които по аргумент на чл. 24, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ, за да бъде доказано от страна на получателя, че му е прехвърлено от доставчика правото на собственост или правото на разпореждане като собственик върху описаните във фактурите стоки според определението за доставка на стока в чл. 6, ал. 1 ЗДДС /изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. /, е необходимо да е доказано предаването им и съответно – приемането им. В тази връзка в редица свои решения Върховния административен съд приема, че само фактурата не е достатъчно доказателство за осъществяването на доставката, особено в случаите, когато в нея липсват каквито и да било данни за предаване и приемане, както в случая. От всичките 9 фактури само по една от тях - № 1000000366/30.10.2015 г., издадена от "Навигатор Логистик" ЕООД, с предмет "инертни материали по протокол" е доказано предаване и приемане на описаните в протокола стоки на стойност 15 035. 73 лв. и ДДС – 3 007. 15 лв. Описът на товарителниците, изготвен и представен от жалбоподателя, без да са представени от него самите товарителници не доказва предаване и приемане на стоки по процесните фактури при натоварването им или разтоварването им. Същото се отнася и до протокола за произведени и продадени количества бетони за периода 01.01.2015 г. – 31.01.2015 г. с възложител - жалбоподателя и изпълнител - "Навигатор Логистик" ЕООД. Съдебно-счетоводната част от комплексната експертиза установява, че по процесните фактури са направени счетоводни записвания за заприходяване на инертни материали на склад /Дебит сметка 302 Материали/, а при влагането им е дебитирана сметка 601 "Разходи за материали" и на кредит сметка 302 "Материали". Също така според експертизата счетоводните записвания показват, че доставените от всички доставчици материали в процесния период от време са вложени от жалбоподателя в производството на бетони. Според техническата експертиза материали от вида на фактурираните са основни за производството на строителни разтвори – бетон и циментов разтвор, каквито жалбоподателят е произвеждал и продавал. Всички тези установени факти по делото биха били достатъчни, за да обосноват извод за наличието на втората от двете посочени по-горе предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, ако беше безспорно установена първата, а именно – осъществяването на доставките. В решението на Върховния административен съд № 8254 от 25.06.2020 г. по адм. д. № 13569/2019 г., на което се позовава административният съд, действително са установени сходни факти, но от данните в първоинстанционното решение на Административен съд – София – град е видно, че към фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи и товарителница. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че от страна на жалбоподателя са доказани условията за надлежно упражняване на правото на приспадане само по една фактура от оспорените девет, а именно фактура № 1000000366/30.10.2015 г., издадена от "Навигатор Логистик" ЕООД, с ДДС в размер на 3 007. 15 лв. При липсата на доказателства за осъществяването на доставките по останалите осем фактури законосъобразно приходните органи не са признали за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО отчетените от дружеството разходи във връзка с тях като документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от същия закон. Като е отменил РА в частите му на непризнато право на данъчен кредит по осем от процесните фактури и на непризнати разходи по тях, съответно – на установените в резултат на това задължения за ДДС и корпоративен данък заедно с лихвите за забава, Благоевградският административен съд е постановил неправилно решение в противоречие с приложимите материалноправни норми, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. Тъй като според чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим съгласно пар. 2 ДР ДОПК, командировъчните и пътните разходи не се включват в разходите, дължими на страната, правилно първостепенният съд не ги е присъдил на ответника. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1028 от 13.07.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 39/2020 г., поправено с решение № 1663 от 30.10.2020 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт № Р-22000118000960-091-001/02.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, поправен с РА № П-22000119151235-003-001/05.09.2019 г., потвърден с решение № 1965 от 25.11.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, поправено с решение № 2079 от 11.12.2019 г., относно отказаното на "Б. Груп" ЕООД право на данъчен кредит в размер на 12 639. 22 лв. и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви в размер на 5 325. 67 лв.; относно установените задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 4 876. 75 лв. и лихви за забава – 2 190. 14 лв.; корпоративен данък за 2016 г. в размер на 999. 99 лв. и лихви за забава – 245. 85 лв. и корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 328. 95 лв. и лихви в размер на 461. 51 лв., както и в частта на присъдените в полза на жалбоподателя разноски – за разликата над 957. 26 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Б. Груп" ЕООД против ревизионен акт № Р-22000118000960-091-001/02.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, поправен с РА № П-22000119151235-003-001/05.09.2019 г., потвърден с решение № 1965 от 25.11.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, поправено с решение № 2079 от 11.12.2019 г., относно отказаното на "Б. Груп" ЕООД право на данъчен кредит в размер на 12 639. 22 лв. и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви; относно установените задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 4 876. 75 лв. и лихви за забава – 2 190. 14 лв.; корпоративен данък за 2016 г. в размер на 999. 99 лв. и лихви за забава – 245. 85 лв. и корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 328. 95 лв. и съответните лихви. ОСЪЖДА "Б. Груп" ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. "Братя Каназиреви" № 59, ет. 1 да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 3 202. 40 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.