Решение № 488 от 11.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1506/2015 г.

Решение № 488 от 11.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1506/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият М. Д. М. е подал на 30.Х.2015 г. до ВКС, регистрирана в съда "жалба" (а всъщност - искане като задочно осъден по реда на глава тридесет и трета от НПК) да бъде възобновено дело, което е приключило без негово участие. Делото - чнд 2232/2006, е на Великотърновския районен съд и е завършило с определение № 138/9.II.2007 г., с което по реда на чл. 306 НПК по предложение на прокурора, М. М. е получил общо наказание за съвкупността от престъпления, за които е бил наказван отделно по няколко дела както на ВтРС, така и на други съдилища. Съдебният акт е бил проверен по въззивен ред и с определение № 125/10.V.2007 г. по вчнд 211/07 на Великотърновския окръжен съд е потвърден и съответно влязъл в сила. В своята "жалба" (искане) М. е заявил отсъствието си при разглеждането на посочените две (според броя на съдебните инстанции) дела и желанието си "въпросното определение да бъде проверено по касационен ред". В съдебното заседание пред ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а според прокурора подлежи на отхвърляне като процесуално недопустимо. ВКС намери искането на осъдения за основателно. То е такова сега, само доколкото е подадено от задочно осъден. Потвърждава се (по-скоро - не е опровергана) заявената причина, поради която М. М. не е могъл да участва по делото, чието възобновяване иска: пребивавал е в Гърция, от където на 9.VII.2015 г. е предаден на българските власти по силата на Европейска заповед за арест (вж. писмото до ВКС с изх. № Р. 333/2006 от 27.ХI.2015 г. на Великотърновската районна прокуратура). Не се потвърждава становището на прокурора пред ВКС, че М. всъщност не бил осъден задочно във въззивната инстанция - както и във ВтРС, делото в тази инстанция е било разгледано в отсъствие на осъдения, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК и с участие на служебен защитник. При това положение чл. 423, ал. 1 НПК е категоричен: искането на задочно осъдения за възобновяване на делото му поначало "се уважава, освен ако осъденият не се явил в съдебното заседание без уважителна причина" - разпоредбата предвижда още хипотези, при които се отхвърля искането, но те нямат отношение към конкретния случай, както впрочем цитираната хипотеза на безпричинно неявяване, която все пак би могла да бъде приложена към него, ако М. беше знаел за делото. Вярно е, че сам той е причинил незнанието си, като е напуснал адресите, на които е бил регистриран, и даже е бил обявен от МВР за издирване. От друга страна, обаче, по онова време, за М. не е съществувало и някакво процесуално задължение в тази насока, което да е нарушил. След като при това положение осъденият има правото на ново разглеждане на делото с негово участие и държи на него, макар алтернативно да е оспорил и групирането на наказанията, ВКС не смята, че е задължен сега да взема отношение и по това оспорване. ВКС не се смята длъжен, накрая, да взема отношение и съобразно чл. 423, ал. 4 НПК - законът отнася мярката за неотклонение към процесуалното качество на обвиняемия, а не на осъдения, в което М. М. продължава да се намира. Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I н. о.