Решение № 15775 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2011 г.

Решение № 15775 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Боян Валентинов Босевски от гр. София срещу решение № 2197 от 9.05.2011 г., постановено по адм. д. № 9490/2010 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбата са наведени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост на съдебните изводи и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника - Столична дирекция на вътрешните работи, не се представляват и не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град в производство по чл. 203, ал. 1 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлил исковата претенция на касатора Боян Валентинов Босевски, подадена срещу Столична дирекция на вътрешните работи. С исковата молба ищецът е претендирал обезщетение в размер на 4000 лева за причинените му неимуществени вреди, произтичащи от отменено по съдебен ред НП № 220/22.02.2010 г., с което на Босевски е наложена глоба, в размер на 50 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че по своето естество наказателното постановление не е административна дейност, а особена правораздавателна дейност, поради което в случая не е налице незаконосъобразен акт на администрацията; същият не е издаден при или по повод на административна дейност и не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Решението е правилно. Страните по делото не спорят, че с решение на Софийски районен съд, издаденото против ищеца, настоящ жалбоподател, наказателно постановление № 220/22.02.2010 г. - в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е отменено. Основният спорен въпрос, който предпоставя основателност на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, касае характера на отмененото наказателно постановление. Съдът правилно е посочил предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ. Правилно е приел, че основателността на иска изисква кумулативното наличието на отменен административен акт, настъпване на имуществени вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт, в случая наказателно постановление, и вредите. Изхождайки от това, съдът правилно е приел, че издаденото срещу ищеца наказателно постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Съгласно константната практика на съдилищата, дейността по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН е дейност свързана с преценка за наличие на административно нарушение и отменените наказателни постановления не са административни актове по определението на чл. 21 АПК. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен административен акт, още повече че е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Следва да се отбележи, че отговорността на държавата за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, е за "административен деликт" - т. е. за административно увреждане при или по повод изпълнение на административна дейност, каквато дейност за конкретния иск не е установена. Като е стигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,