Решение № 11204 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2012 г.

Решение № 11204 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, срещу решение № 2081 от 8.10.2012 г. по адм. дело № 1711 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив, в частта, в която по жалба на "Адванс 2002" ЕООД е отменен ревизионен акт № 211004900 от 21.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 474 от 2.06.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 29 541.42 лв. и начислена лихва за забава и определен допълнително корпоративен данък за отчетната 2009 г. в размер на 9 770.69 лв. и прилежащите лихви за просрочие в размер на 909.92 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Адванс 2002" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Юрий Манолов. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 211004900 от 21.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 474 от 2.06.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив). Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.10.2008 г. -30.07.2010 г. и на ЗКПО за ревизиран период 1.01.2009 г. -31.12.2009 г. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 31 541.94 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 4 258.99 лв. и е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 9 770.69 лв. и лихва за забава в размер на 909.92 лв. Отказано е право на данъчен кредит в общ размер от 9 930.96 лв. по три броя фактури, издадени от "Джорджио 07" ЕООД (т. I. 1 от съд. решение); в общ размер от 12 000.56 лв. по 5 броя фактури, издадени от "Мега Б" ЕООД (т. I. 2 от съд. решение); в общ размер от 9 610.42 лв. по 2 броя фактури, издадени от "Джи Ел трейд 2008" ЕООД (т. I. 3 от съд. решение), на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Финансовият резултат на дружеството за ревизираната отчетна 2009 г. е увеличен със сумата 97 706.90 лв., съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО по повод фактурите, издадени от "Джорджио 07" ЕООД и "Джи Ел трейд 2008" ЕООД, квалифицирани като непризнати за данъчни цели разходи, отчетени от ревизираното дружество и е определено допълнително задължение за корпоративен данък и лихва (т. II от съд. решение). В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, събраните доказателства по делото, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, приложените правни разпоредби и възраженията на жалбоподателя. В резултат на това първоинстанционния съд е счел, че жалбата е частично основателна, като е отменил ревизионния акт в частите по т. I. 1, т. I. 2 (без една от фактурите) т. I. 3 и т. II от изложението в съдебното решение. С него е прието, че неправилно е отказано право на данъчен кредит по трите броя фактури, издадени от "Джордио 07" ЕООД, по четирите броя фактури, издадени от "Мега Б" ЕООД и по двата броя фактури, издадени от "Джи ел трейд 2008 г.", както и в частта по облагането по ЗКПО. Жалбата е отхвърлена относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 2 000.52 лв. по фактура № 690 от 22.06.2010 г., издадена от "Мега Б" ЕООД. Касационна жалба има само от директора на дирекция "ОДОП". За да приеме, че ревизионния акт е незаконосъобразен, съдът е уточнил, че предметът на доставките от "Джорджио 07" ЕООД са стоки - гипсокартон, лепило топлоизол, профили, рапидни винтове и дюбели. Предмет на фактурите, издадени от "Мега Б" ЕООД без последната са отново стоки като гипскартон, дюбели, профили, вата, рапидни винтове, мрежа, каменно-минерална вата, гипсокартон, дюбели, профили, лепило. Предметът на двете фактури, издадени от "Джи Ел трейд 2008" ЕООД са "договор от 11.02.2009 г. и протокол от 26.06.2009 г." и "договор от 11.02.2009 г. и протокол от 23.06.2009 г.". След това е обсъдил подробно заключението по експертизата като е приел за безспорно установено, че фактурите са издадени от посочените преки доставчици, данъкът по тях е начислен, доставките, които представляват прехвърляне на правото на собственост върху стоки се явяват доказани, понеже са представени приемо-предавателни протоколи и понеже същите имат характер на родови вещи. Приел е също, че доставките с предмет услуги също са реално осъществени. Съдът се е аргументирал с установяването на кадрови потенциал при доставчиците в достатъчна степен и конкретно техническо оборудване при "Джи ел трейд" ЕООД по повод доставката на СМР, като е отчел липсата на транспортни средства при тях, но налични при ревизираното лице. По повод доставките на стоки е проследен произхода на стоките и последващата реализация по повод позоваване от страна на приходния орган на тези факти. Следва да се отбележи, че експертът е изготвил заключението след преглед на счетоводствата на жалбоподателя и преките доставчици, като по делото са приети като доказателства тези, които са му били представени и въз основа на които е изградил заключението си. Същото не е оспорено реално, чрез искане за поставяне на допълнителни задачи, както и не е открито производство по оспорване на представените частни документи. Доказано е и осъществено плащане по доставките. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В проведеното съдебно производство жалбоподателят е доказал фактическите си твърдения относно реалността на процесните доставки, без една, като това рефлектира и върху облагането по реда на ЗКПО, поради което ревизионният акт правилно е отменен и в тази част. Цялата касационна жалба по естеството си представлява възражение срещу фактически приетото от първоинстанционния съд, поради което произнасянето от настоящия състав се свежда до преценката на административния съд на правнорелевантните факти, която както се посочи вече е правилна и законосъобразна. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 300.00 лв., представляващи реално внесено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение