Решение № 27 от 4.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2581/2020 г.
ВКСI гражданско отделение04.03.2021 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 907 от 23.04.2020 г. по в. гр. д. № 3624 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Мотиви
Решение № 27 от 4.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2581/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Т. срещу решение № 907 от 23.04.2020 г. по в. гр. д. № 3624 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено решение от 12.04.2019 г. по гр. д. № 12492 от 2016 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 10 състав за отхвърляне на предявения от С. И. Т. срещу Държавата иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото му на собственост върху 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота [населено място], [улица], бивш парцел..... в кв...... по регулационния план на [населено място], м. "Ц., одобрен със заповед № 4073 от 1943 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
С определение № 441 от 23.11.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради противоречие на решението с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 17.05.2006 г. по тълк. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 1 по следния правен въпрос: Възстановява ли се правото на собственост върху имот на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ по силата на самия закон, ако върху имота има новопостроена незаконна постройка ?
В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора С. И. Т. поддържа жалбата. Моли решението на Софийския апелативен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения иск. Евентуално моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Ответникът Държавата, представлявана от МРРБ и третото лице- помагач на страната на ответника- Столична община не вземат становище по жалбата.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор..... по кадастралната карта на [населено място], въззивният съд е приел, че ищецът С. И. Т. не е доказал наличието на една от предвидените в ЗВСОНИ предпоставки за възстановяване на правото на собственост на отчуждения недвижим имот, а именно имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза безспорно било установено, че до одържавяването му процесното дворно място представлявало парцел...... по регулационния план на [населено място] с площ от 1644 кв. м. и било застроено с три едноетажни постройки. След одържавяването всички постройки били премахнати; парцел...... бил обединен с парцел......; двата парцела били отредени за комплексно жилищно застрояване и върху терена била построена жилищна сграда с голям брой апартаменти и магазини на приземния етаж /седеметажна сграда с 4 входа/. В дворното място били построени и пет гаража. Гаражите не били идентични с постройките, съществували в имота към момента на одържавяването му, а представлявали напълно новопостроени сгради. Незастроени останали само 51 кв. м. от мястото, които обаче не могат да бъдат обособени като отделен УПИ. Предвид на това и с оглед приетото в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС съдът е приел, че правото на собственост не е било възстановено на ищеца като наследник на бившите собственици с влизане в сила на ЗВСОНИ.
Във връзка с твърденията във въззивната жалба за незаконност на изградените в мястото гаражи, въззивният съд е посочил, че само несъобразяването на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа, не може да води до извод, че имотът съществува във вида, в който е одържавен, след като върху него има построен обект. В този смисъл съдът се е позовал на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 17.05.2006 г. по тълк. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид приетото от въззивният съд, че без значение за настъпване на реституцията по ЗВСОНИ е обстоятелството дали постройките в процесния имот са законно построени /с надлежни строителни книжа/, налице е противоречие на обжалваното решение с посоченото от касатора Тълкувателно решение № 6 от 17.05.2006 г. по тълк. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 1 по поставения правен въпрос: Възстановява ли се правото на собственост върху имот на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ по силата на самия закон, ако върху имота има новопостроена незаконна постройка ? В т. 1 от това ТР е прието, че пречка за реституиране по реда на ЗВСОНИ е само извършеното след отчуждаването законно строителство в имота /строителство с надлежни строителни книжа/ и то такова законно строителство, след извършването на което останалата незастроена част от отчуждения имот не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията.
Като е приел обратното /че законността на строежите в процесния имот е без значение за спора/, въззивният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Основателен е и доводът в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, поради допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение искането на ищеца за поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза по въпроси, свързани със законността на строежите и възможността от свободната незастроена част от терена да бъде обособен самостоятелен парцел към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ. Неправилно в определение от 15.08.2019 г. въззивният съд е приел, че приетото по делото пред първата инстанция заключение на вещото лице инж. С. К. е дало изчерпателни и точни отговори на поставените му въпроси и че допълнителните въпроси, посочени във въззивната жалба на ищеца, били неотносими към спора. След приемане на заключението на в. л. К. е останал неизяснен въпросът законни ли са построените в мястото сгради, който въпрос предвид приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение е от съществено значение за разрешаването на спора: за определяне на това каква част от бившия парцел може да бъде възстановена /каква част е свободна извън законно построените сгради и извън минималната необходима прилежаща площ към тези сгради/.
След отмяна на решението на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: да се отстрани допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза, като се постави такава допълнителна задача по въпроси, относими към доказване предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ, а именно:
- Дали сградите, намиращи се понастоящем в границите на бившия парцел...... по регулационния план на [населено място] от 1943 г., са изградени с надлежни строителни книжа ?
- Колко е минималната необходима прилежаща площ към законно изградените в бившия парцел...... сгради, съгласно действащата към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ /25.02.1992 г. / градоустройствена наредба ?
- Колко е останалата площ на бившия парцел...... с обща площ от 1644 кв. м., извън застроената със законни сгради част и извън минималната необходима прилежаща площ към тези сгради ?
- Дали тази останала площ отговаря по площ и лице за обособяването й в отделен парцел съгласно действащите към 25.02.1992 г. строителни норми- чл. 54 от ППЗТСУ (отм.); в редакцията му към 25.02.1992 г. ?
- Да се изготви скица, в която да бъдат обозначени площите по т. 2 и т. 3 и лицето на останалата незастроена част от парцела.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ