Решение № 2671 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2014 г.

Решение № 2671 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Община Банско, чрез адвокат пълномощник Е. Д., срещу решение № 428 от 19.03.2014 г. по адм. д. № 985/2013 г. на Административен съд Благоевград с доводи, че е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Молбата е да бъде обезсилено или отменено с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Етажна собственост на сграда № 1, м. "Страгите", гр. Банско, ж. к. "Сидер Лодж 3", представлявана от управителя С. А. С., чрез адвокат пълнощник Л. А., в писмено възражение и устно в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменен "мълчаливия отказ" на Кмета на Община Банско за вписване на управителя С. А. С., избран като такъв на проведеното на 25.10.2013 г. Общо събрание на собствениците на сградата; върната е административната преписка на кмета на общината за произнасяне по уведомлението от С. А. С., в качеството му на председател на Управителния съвет на етажна собственост на сграда № 1, находяща се в м. "Страгите" по плана на гр. Банско, ж. к. "Сидер Лодж 3" и е определен седмодневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на решението. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е налице липса на качество "индивидуален административен акт" на оспорения мълчалив отказ за вписване и издаване на удостоворение. Това е така защото, както правилно е посочено, съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост / ЗУЕС / отказът за вписване на обстоятелства в регистъра е обжалваем. Отказът следва да е мотивиран според чл. 45, ал. 5 от същия закон, от което следва изискване той да е писмен. Неиздаването на удостоверение от кмета представлява отказ заявените обстоятелства да бъдат вписани в регистъра, като е налице мълчалив отказ подлежащ на контрол за законосъобразност по реда на АПК. Съгласно чл. 9 от Наредба № РД-02-20-8 от 11.05.2012 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост, издадена на основание чл. 44, ал. 4 от ЗУЕС и приложима във връзка с чл. 46а и чл. 46б от ЗУЕС, председателят на Управителния съвет на сдружението на собствениците уведомява общинската администрация за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 2, ал. 3, между които имената и адресът на членове на Управителния съвет и начинът на представителство, което уведомяване следва да бъде извършено в 14 - дневен срок от настъпването й. Следва задължение за кметът на общината да издаде ново удостоверение за регистрация, с отразената промяна, което се предоставя на сдружението. Издаването на удостоверение е правна последица от извършеното вписване на промяната и то се дължи, макар и изрично да не е поискано като извършване на административна услуга. В случая компетентният административен орган е бездействал, поради което правилно мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната с указания за извършване на исканата услуга и издаване на удостоверение за вписаните обстоятелства, съобразно изложените мотиви. По посочените съображения, оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, възлизащи на сумата 300.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,