Решение № 3797 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2009 г.

Решение № 3797 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Сливен против Решение № 98/22.07.2009 г, постановено по адм. д. № 109/2009 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Славянка Петрова Йорданова, чрез проц. представител адв. Гинка Моллова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Славянка Йорданова, против мълчалив отказ на Кмета по подадена от нея молба вх. № 9400-8329/03.04.2008 г. за съгласие за преминаване през ПИ 201017, общинска собственост. Съдът е уважил жалбата и отменил мълчаливия отказ. За да постанови акта си решаващият съд е намерил жалбата за основателна. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато адм. орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки. Решението е правилно, подробно и обосновано мотивирано. Правилно решаващият съд е постановил, че отказът на кмета е незаконосъобразен и го е отменил. При съобразяване разпоредбата на чл. 192 ЗУТ и наличните доказателства административният орган, при условията на обвързана компетентност следва да се произнесе по молбата, в който смисъл е атакуваният съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,