Решение № 7249 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14195/2011 г.

Решение № 7249 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14195/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба, депозирана в срок от Христо Иванов Николов, против заповед № КН-141 от 26.09.2011 г. на министъра на отбраната на РБ, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата се излагат твърдения, че не били налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Поддържа се също така, че оспорваният административен акт е издаден не в предвидената форма, като не били взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението и тежестта на същото. Поради това се иска от съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло посочената министерска заповед като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на отбраната на Република България, чрез процесуалния му представител юрк. Атанасова поддържа становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното: Жалбоподателят Николов е бил на военна служба, с военно звание "старши лейтенанат", командир на зенитно-ракетен взвод във военно формирование № 42 800 - гр. Плевен. При извършена проверка на 23.08.2011 г. от страна на служители на РС "Военна полиция" - Плевен е установено, че същият се е явил за изпълнение на служебните си задължения с концентрация на алкохол в кръвта, в количество многократно надвишаващо допустимите норми (2.77 промила), като същият е временно отстранен от военна служба със заповед № 564/23.08.11 г. на командира на военно формирование № 42 800 - гр. Плевен. Видно от заповед № 565/23.08.2011 г. на командира на посоченото поделение, е назначена комисия за изясняване на случая, а с протокол на комисията с рег. № 3-1353/29.08.2011 г. са потвърдени обстоятелствата, констатирани при описаната проверка на жалбоподателя и е дадено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на същия. От представените писмени доказателства се установява също, че жалбоподателят е дал обяснение, в което е потвърдил данните от извършената проверка, както и че с него е проведена беседа по случая. Представени са и предложения по реда на старшинство в сухопътните войски на РБ, рег. № 3-1359/29.08.2011 г. до командира на 5 механизирана бригада, предложение рег. № 3-2873/30.08.2011 г. до командира на сухопътните войски, негово предложение рег. № 302-1526/08.09.2011 г. до началника на отбраната и докладна записка до министъра на отбраната от началника на отбраната към рег. № 30-04-344/21.09.2011 г., в които се посочва констатираното нарушение и се предлага налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Николов. Министърът на отбраната на РБ е уведомен на 21.09.2011 г., като въз основа на докладната записка и получените данни издава на 26.09.2011 г. заповед № КН-141/26.09.2011 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 10 от ППЗОВСРБ, във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ и представената по делото МЗ № ОХ-680/05.11.2010 г., относно забрана за употреба на алкохол от военнослужещите от МО и БА, налага на жалбоподателя Николов дисциплинарно наказание "уволнение" и го освобождава от длъжност и от военна служба, прекратява правоотношението за изпълнение на военна служба и го зачислява в мобилизационния резерв. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Подадената жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в съответствие с правомощията на министъра на отбраната по чл. 161, ал. 2, във връзка с чл. 165, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ. Същата е в писмена форма и съдържа всички уредени в закона реквизити. Спазени са и административнопроизводствените правила. Производството е било образувано при условията на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ, с извършителя на деянието е проведена беседа, на която същият дава обяснения по случая. С това са изпълнени изискванията на чл. 246, ал. 4 от закона. Наказанието е наложено в сроковете, предвидени в чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ. Оспорената заповед е издадена и при спазване на материалноправните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при констатиран случай на явяваване на военнослужещ в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол, каквото ноторно известно е, че представлява състояние, при което е налице концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2.77 промила. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ - текст, който императивно урежда вида на наказанието в случаите на явяване на военнослужещ в състояние, непозволяващо му да изпълнява служебните си задължения, поради употреба на алкохол. Това изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че не е взета кръвна проба е без правно значение, поради неприложимост на правилата за водачите на МПС. Опитите на защитата на жалбоподателя да докаже, че въпреки установената от дрегера висока концентрация на алкохол в кръвта той е бил в състояние да изпълнява служебните си задължения и да проведе предварителното планираните за деня занятия (стрелби), както и доводите за липса на забрана да се употребява алкохол в извънработно време, са несъстоятелни. Поради всичко изложено съдът приема, че заповедта на министъра на отбраната, с която на жалбоподателя Николов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и същият е освободен от военна служба е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалноправните норми, поради което не са налице основания за нейната отмяна. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на МО сумата 150 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,