Решение № 15321 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2018 г.
ВАСII отделение10.12.2018 г.докладчик т Светлана Йонкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 03.05.2018 г. по адм. д. № 82/2018 г. на Ямболския административен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15321 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 03.05.2018 г. по адм. д. № 82/2018 г. Ямболският административен съд е отменил заповед № 18-1017/02.02.2018 г. на началника на СГКК Ямбол. Решението се обжалва с касационна жалба от началника на СГКК Ямбол. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба "Бора ЕФ АЙ" ООД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Оспорената пред Бургаския административен съд заповед на началника на СГКК Бургас е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и чл. 53а, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В мотивите на заповедта е прието, че поради грешка и непълнота се изменя кадастралната карта, като се заличава сграда с идентификатор 87374.537.177. 1. Сградата е премахната през 2015 г. Не е заличена от кадастралната карта, поради което е налице несъотвествие между картата и действителното положение на място. Бургаският административен съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна на посоченото в нея правно основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота и грешка в кадастралната карта. Несъотвествието в карата и действителното положение на мястото представлява непълнота или грешка, ако то съществува към момента на одобряване на кадастралната карта. Към момента на одобряване на картата сградата е съществувала. Премахната е през 2015 г., след одобряването на кадастралната карта, поради което не е налице грешка или непълнота по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Като е приел, че жалбата на "Бора ЕФ АЙ" ООД срещу процесната заповед е процесуално допустима, съдът не е нарушил закона. В кадастралния регистър като собственик на процесната сграда, заличена от кадастралната карта е посочено това дружество. След като според кадастралния регистър то е собственик на сградата, за него е налице правен интерес да оспори процесната заповед. Оспорването на собствеността на дружеството върху сградата не е предмет на настоящето административно производство. Спорът за собственост се разрешава по общия исков ред. Решението на Бургаския административен съд е допустимо. Оспорената заповед е издадена на две правни основания - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка и чл. 53а, т. 3 ЗКИР - заличаване на съществуващи сгради в случаите на чл. 52 и 53 ЗКИР. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че хипотеза за непълнота и грешка не е налице, тъй като процесната сграда е премахната след одобряването на кадастралната карта. Несъотвествието между съдържанието на кадастралната карта и действителното положение следва да е налице към момента на одобряване на кадастралната карта. Тогава е налице грешка или непълнота. В нарушение на съдопроизводствените правила Бургаският административен съд е приел, че заповедта е издадена само на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота и грешка в кадастралната карта. В нея е посочено и друго основание - чл. 53а, т. 3 ЗКИР. Бургаският административен съд е следвало да прецени законосъобразността на оспорената заповед и на другото правно основание, посочено в нея - чл. 53а, т. 3 ЗКИР във връзка с фактическите обстоятелства, изложени в същата. След като не е направил това, съдът е постановил решението си в при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. То следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за осъществяване на съдебен контрол на заповедта на основанието, посочено в нея - чл. 53а, т. 3 ЗКИР. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд