Решение № 6618 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2011 г.

Решение № 6618 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Мохамед Ибрахим Халаф, палестинец, без гражданство, против решение № 14316 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 3384/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 66/01.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Касационният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че съдът не е съобразил чл. 1D, ал. 1 и ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците и чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кулинова оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, като съдът не е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 1D, ал. 1 и ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците. Излага, че са правилни изводите на съда, че не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не се твърди обоснован страх от преследване по причини, посочени в чл. 8 ЗУБ, както и не се установява реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Излага, че от справките на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към Държавна агенция за бежанците относно положението в Ливан и бежанските лагери, не се установяват опасности за противоправни действия срещу лицата, които се завръщат в бежанските лагери след напускането им. Смята, че касаторът е признат за палестински бежанец от Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци и се е ползвал от закрилата й, но поради това, че той сам се е лишил от закрилата й, са неоснователни оплакванията относно чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951, тъй като закрилата не е била преустановена. Излага, че тълкуването на този термин - преустановяване на закрилата по каквито и да е причини, е свързано с действията на други лица и органи, но не и самостоятелните действия на лицето, което се лишава от закрила, които действия в случая не са продиктувани от относимите причини, водещи до извод за предоставяне на международен статут. Смята, че не може да се приеме, че всяко фактическо преустановяване на закрила води до прилагане на цитираната норма от Конвенцията, поради което обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС по правилното приложение на цитираните разпоредби - подобни случаи решение № 4242/2010 г. по адм. д. № 12586/2009 г. на петчленен състав на ВАС. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 14316 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 3384/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, е отхвърлена жалбата на Мохамед Ибрахим Халаф, палестинец, без гражданство, срещу Решение № 66/1.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел за законосъобразни изводите на административния орган, че не са налице условията по чл. 8, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да напусне бежанския лагер, поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. Съобразена е справка за ситуацията в Ливан, въз основа на която не се установява конфликт, а напрежението, съществуващо в бежанските лагери, не е относимо в случая, тъй като, както сам завява кандидата, той не живее в лагер, а в град Сайда. Съдът е приел, за неоснователен довода на жалбоподателя, че закрилата на UNWRA се преустановява след напускането му на Ливан, поради това, че напускането на териториите, върху които упражнява дейността си организацията, осуетява единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги, съдействие и подпомагане, но то не е обстоятелство, водещо до прекратяване или преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от международното право статут на палестинските бежанци. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, петчленен състав намира, че са неоснователни доводите за неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и за неправилно приложение на чл. 1D, ал. 1 и ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 . Установено е, че жалбоподателят е палестинец, лице без гражданство, роден на 16.01.1989 г. в Ливан, с етнически произход - арабин, който е живял в град Сайда и упражнява професия "дамски коафьор", който се ползва от закрилата на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток /UNWRA/, в качеството си на палестинец по народност и лице без гражданство, по представена с превод на български език лична карта за палестински бежанци. Основната причина за напускане на Ливан заявена от молителя за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е невъзможността да упражнява професията си. Съобразено е становище на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" с вх. № 3961/18.12.2009 г., относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в държавата. Също така е установено, че жалбоподателят не е бил възпрепятстван при напускането на страната, а по времето, в което е пребивавал там, не е бил подложен на конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните власти, нито от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Също така законосъобразно съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя относно приложението на закрилата на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток /UNWRA/, която не се преустановява след напускането му на Ливан, а се осуетява единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги, съдействие и подпомагане, както и не е обстоятелство, водещо до прекратяване или преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от международното право статут на палестинските бежанци. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност, поради несъобразяване на чл. 1D, ал. 1 и ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951. Съгласно посочените разпоредби конвенцията - "не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция". В конкретния случай жалбоподателят като заявител за предоставяне на статут на бежанец се е легитимирал с лична карта за палестински бежанци, който се е ползвал от закрилата на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток /UNWRA/ и който е напуснал доброволно бежанския лагер и се е установил да живее в гр. Сайда. За жалбоподателя не е преустановен предоставения му статут на палестински бежанец и не са установени и доказани пречки, да се препятства ползването на този статут по причини, независещи от него, с оглед приложението на чл. 1D от Конвенцията. От друга страна, в производството жалбоподателят не е доказал относимите към приложението на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което правилно административният орган е отказал предоставянето им, който отказ е потвърден от съда. В случая съдът не се е позовал на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, относно преценката на законосъобразността на отказа, съгласно който статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, и тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации. Съдът е съобразил, че на жалбоподателя е предоставен статут на палестински бежанец от Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток /UNWRA/, но не се ползва от него, след като е напуснал бежанския лагер доброволно, но и няма обективна пречка, този статут да бъде възстановен. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,