Решение № 6806 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13724/2009 г.

Решение № 6806 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13724/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мустафа Сюлейман Мустафа и Рефие Мехмед Мустафа от гр. Разград срещу решение № 52 от 08.09.2009 г. постановено по адм. дело № 29/2009 г. от Административен съд Разград. В жалбата се твърдят отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответникът - кметът на община Разград, чрез пълномощника си гл. юрк. Кремена Приставова, подробно мотивира становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на съдебния акт.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е писмо изх. № 94-М-6.2 от 09.02.2009 г. на кмета на община Разград, в което е обективиран отказ да издаде заповед за допълнително, равностойно, обезщетение на Мустафа Сюлейман Мустафа и Рефие Мехмед Мустафа от гр. Разград за отчужден през 1988 г. техен недвижим имот. За да отхвърли жалбата съдът е приел за безспорно установено, че по реда на чл. 98 от ЗТСУ (отм.) е бил отчужден недвижим имот на Мустафа Мустафа, като на осн. чл. 100 от същия закон е бил обезщетен с тристайно жилище - заповед № 695 от 27.05.1988 г. на председателя на ОНС - Разград. Приел е още, че по молба на отчуждавания собственик е бил променен начина на обезщетяването от имотно в парично - заповед № 762 от 12.06.1989 г. След завръщането им от Република Турция семейството е било настанено под наем в общинско жилище, находящо се в гр. Разград, ул. "Сан Стефано" № 4, което първоначално те са закупили, съгласно договор от 23.11.1990 г., а по-късно - продали обратно на общината за продажната цена от 10 436 лева. Съдът е установил, че по силата на чл. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в РТурция и други страни през периода май-септември 1989 г. "ex lege" е отменена заповед № 762 от 12.06.89 г. за промяна на начина на обезщетяването на сем. Мустафа, като е възстановен първоначално определеният със заповед № 194/1988 г. начин на обезщетяване. Установено е още, че предложените в обезщетение имоти не са удовлетворили исканията на правоимащите и те са се спрели на обитаваното от тях общинско жилище на ул. "Сан Стефано" № 4. С нотариално заверена декларация сем. Мустафа изразили съгласието си да бъдат обезщетени именно с този имот. По решение № 480 от 22.07.2002 г. на общинския съвет Разград искането им за обезщетяване било удовлетворено, била издадена заповед № 1077 от 01.08.2002 г. на кмета на общината и бил сключен договор за прехвърляне правото на собственост - № 130 от 31.03.2006 г.). При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че жалбата е неоснователна, а постановеният отказ - законосъобразен поради следното: 1. Сключеният между страните договор, с който е прехвърлено правото на собственост от общината на сем. Мустафа, може да бъде развален при условията на чл. 87 от ЗЗД, по реда на общото исково производство, а не в административно; 2. Заповед № 1077 от 01.08.2002 г. не е била оспорена, влязла е в законна сила, породила е правни последици и е стабилен административен акт, издаден в необходимата форма, от компетентния орган, при спазване на процедурните правила и същата е задължителна и за съда. По тази причина претенцията на жалбоподателите за допълнително парично обезщетяване в размер на 28 000 лв., или с имот на такава стойност, правилно е преценена от административния орган за неоснователна.

Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, сочени от касаторите. По същество с касационната жалба не се мотивират твърдяните основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. На осн. чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция намери обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и съответен на материалния закон.

1. В проведеното административно производство съдът от първата инстанция е бил сезиран с жалба срещу отказа, формулиран в писмо изх. № 94-М-6.2 от 09.02.2009 г. на кмета на община Разград, а не с преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ, нито с договора от 31.03.2006 г., който подлежи на разваляне по друг ред, както правилно е посочено в мотивите към обжалвания съдебен акт. Съображенията на касаторите в тази част са ирелевантни за решаването на правния спор.

1. Твърди се "неравностойност" в обезщетяването. За отчуждения през 1988 г. недвижим имот на сем. Мустафа е признато правото на обезщетение с друг недвижим имот. Измежду всички предложения на административния орган те са се спрели и са посочили като предпочитан жилищния имот на общината, в който са били настанени под наем след завръщането си от РТурция. Общината изцяло се е съобразила с това тяхно искане, като е издаден и съответният административен акт - заповед № 1077 от 01.08.2002 г. на кмета. Този акт не е бил оспорен по надлежния ред и неговата законосъобразност не е била преценена своевременно, поради което той е влязъл в законна сила и е породил правни последици, както правилно е приел решаващият съд. Справедлив или не, той е стабилен административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност към настоящия момент, отделно от това е задължителен за всички органи в страната, вкл. и съда.

1. Първоначално определеният със заповед № 194 от 10.02.1988 г. начин на обезщетяване е с тристайно жилище. Ако касаторите са считали, че тази заповед не е била изпълнена и жилището на ул. "Сан Стефано" № 4, определено им в обезщетение, не отговаря на понятието "тристайно жилище" е следвало да я оспорят по надлежния ред. Процесуалното им бездействие и обстоятелството, че не са оспорили действията на общинската администрация по законоустановения ред в законоустановените срокове е причина за "нарушаването" на правата им.

Решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение