Решение № 3121 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2009 г.

Решение № 3121 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хурани инв." ЕООД, срещу решение № 240/18.05.2008 г. по адм. дело № 107/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, 9 с-в. В касационната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящият касатор, против заповед № ДК-10-02/28.01.2009 г., на началника на РДНСК - Пазарджик, в частта, с която на основание чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 183, ал. 1 ЗУТ е отменено Разрешение за строеж № 224/21.09.2004 г., на гл. архитект на Община Велинград за строеж: "Антисеизмично укрепване на блок "А" на хотел "Здравец", изграден в УПИ VII-3134, кв. 133, по плана на гр. Велинград. Решението е мотивирано с липса на съгласие по чл. 183, ал. 1 ЗУТ на съсобственика на имота - ЕТ "Пикадили Ентърпрайс - Величко Цоков". На второ място съдът е приел, че разрешеното антисеизмично укрепване на бл. "А" от хотелски комплекс "Здравец" е "реконструкция" по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ, а оттам и е и строеж, по смисъла на т. 38 от същия параграф. Така постановеното решение е неправилно и необосновано. Строежът "Антисеизмично укрепване на бл. "А" на хотел "Здравец" не попада в хипотезата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, където се говори за нов строеж, надстрояване или пристрояване в съсобствен урегулиран поземлен имот, поради което заповедта на началника на РДНСК - Пазарджик и решението на административния съд, където е прието, че липсва съгласие по чл. 183, ал. 1 ЗУТ, са незаконосъобразни. Доводът на административния съд, че този строеж е "реконструкция" по т. 44, на § 5 ДР на ЗУТ, и от там - "строеж" по т. 38 на същия § и връзката с чл. 183 ЗУТ е неточен. С оглед представените взаимни споразумения за строежи между съсобствениците на УПИ VII-3134, кв. 133, по плана на гр. Велинград, от 16.08.2005 г., и 7.08.2006 г., независимо, че са сключени след издаване на процесното разрешение, претенцията на жалбоподателя се явява неоснователна. Процесното разрешение за строеж е издадено през месец септември 2004 г., като разрешеното строителство е реализирано и за същото е издаден Констативен акт, обр. № 15/29.12.2004 г., за установяване годността за приемане на строежа /чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/. Жалбата срещу разрешението за строеж е постъпила в РДНСК - Пазарджик на 21.12.2007 г. Към тази дата е действувала разпоредбата на чл. 156 ЗУТ като процесуална норма, редакция към същия момент, съгласно която издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице по чл. 149, ал. 3 ЗУТ, като влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. В случая строителното разрешение е осъществило предназначението си, тъй като е реализирано разрешеното строителство и след тази дата същото не може да бъде предмет на оспорване като разрешение за строеж, а служи само като писмено доказателство, относно законността на строежа. С оглед на това към датата на подаване на жалбата не е налице предмет на оспорване. Съдът при неправилно прилагане на материалния закон, необосновано е приел, че издадената заповед на н-ка на РДНСК е законосъобразна, и е отхвърлил жалбата срещу нея. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва бъде отменено, както следва да бъде отменена и оспорваната заповед на началника на РДНСК - Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,