Решение № 9048 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2010 г.

Решение № 9048 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК Благоевград чрез проц. представител ст. ю. к. Даниела Спасова Чинкарова против Решение № 90/17.02.2010 г., постановено по адм. д. № 485/2009 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Кръстьо Попов чрез проц. представител адв. Караметова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Кръстьо Стефанов Попов, гр. Гоце Делчев против Заповед № ДК-02-БД-35/12.05.2009 г. на Началника на РДНСК - Благоевград, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ниско тяло на две нива", част от строеж "Жилищна сграда с банков офис", находящ се в УПИ ХХ-2466, кв. 107, по плана на гр. Гоце Делчев. Съдът е отменил заповедта. За да постанови акта си е взел предвид, че строежът е изпълнен в съответствие с изготвен, съгласуван и одобрен инвестиционен проект и въз основа на издадено разрешение за строеж (РС) по чл. 148, ал. 2 ЗУТ от главния архитект на общината, както и че съгл. чл. 156, изр. 2 ЗУТ влезлите в сила РС не подлежат на отмяна. Решението е правилно, подробно обосновано и законосъобразно. Настоящият съд споделя мотивите на първоинстанционния, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт. Налице е завършен и приет по установения ред строеж, същият е построен със строителни книжа, изготвени съобразно изискванията на закона и влезли в сила, т. е. РС е стабилен индивидуален административен акт, който не може да бъде отменен (чл. 156 предл. 2 ЗУТ). Видно от доказателствата по делото е, че действително е налице несъответствие с действащия ПУП, но в същото време това несъответствие не обуславя нетърпимост на процесния строителен обект до степен на противоречие с материалния закон равностойно на нищожност. Действително не съществува пречка ПУП да бъде изменен при условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, поради което решаващият съд правилно е дал предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 и чл. 156 ЗУТ строително разрешение. Разноски съдът не присъжда, тъй като макар и своевременно поискани (с писмената защита), доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция не са представени. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав