Решение № 3029 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14047/2019 г.

Решение № 3029 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14047/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Я. против решение № 219/10.10.2019 г. по адм. дело № 290/2019 г. на Административен съд – Я.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Д. Иванова, от [населено място], чрез адвокат Г. Ханджиев изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 219/10.10.2019 г. по адм. дело № 290/2019 г. Административен съд – Я. е обявил нищожността на заповед № 3 Д / Д – Я – 44 от 26.07.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Я., с която е прекратено настаняването на малолетното дете Ж. И. в професионалното приемно семейство на Д. Иванова. Съдът е приел, че административният орган е разпоредил прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство като постоянна мярка, а не като временна, изземвайки правомощията на районния съд, уредени в чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето и действайки в противоречие с предоставената му по чл. 30, ал. 2 от същия закон компетентност. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 685/07.11.2017 г. по гр. дело № 3624/2017 г. Районен съд – Я. е настанил детето А. Г. (Ж. И.) в професионалното приемно семейство на Д. Иванова за срок до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства водещи до промяна на мярката за закрила. Пред първоинстанционния съд и в административното производство административният орган не е изяснил въпроса с идентичността на имената на малолетното дете. Забраната за нови фактически установявания (чл. 220 АПК) не допуска това да бъде извършено в касационната инстанция. Със заповед № 3 Д / Д – Я – 44 от 26.07.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Я. е прекратено настаняването на малолетното дете Ж. И. в професионалното приемно семейство на Д. Иванова. Съгласно чл. 29, т. 9 ЗЗДт настаняването извън семейството се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. П. на настаняването се извършва от районния съд (чл. 30, ал. 1 ЗЗДт), а правомощията на директора на Дирекция "Социално подпомагане" дават възможност за временно прекратяване на настаняването до произнасянето на съда. Произнасяйки се вместо районния съд, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Я. е издал административен акт извън своята компетентност по чл. 30, ал. 2 ЗЗДт, което обуславя неговата нищожност. Административният съд е извършил обстоен анализ на приложените по делото и административната преписка доказателства. Обсъдил ги е задълбочено, анализирайки удостоверяваните от тях факти по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до верни изводи, които се споделят и от касационната инстанция. Достигайки до правилни изводи досежно предмета на доказване, съдът е установил точно и характера на порока на оспорения административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени извършените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000080839/11.11.2019 г.) възлизат на сумата от 100, 00 лева. Независимо от уговорената по-голяма сума същата не следва да се присъжда, тъй като дължимите разноски се определят от реално извършените такива. Доказателствата са за "внесена сума в брой от 100, 00 лева", поради което толкова са дължими за процесуалното представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение