Решение № 16904 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2019 г.

Решение № 16904 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Д. против решение № 334 от 31.07.2019 г. постановено по адм. дело № 125/2019 г. по описа на Административен съд Д.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложи в жалбата се поддържа искането съдът да отмени оспореното решение. Претендират се направените по делото разноски. Ответниците С. Ч. и Я. Ч. от [населено място] оспорват жалбата по съображения изложени в писмен отговор и молят решението предмет на съдебен контрол да бъде оставено в сила. Претендират за направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 334 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 125/2019 г. Административен съд - Д. е отменил заповед № 08-РДПС-0025 от 26.11.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Д.. За да постанови решение в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материално правните норми и с целта на закона. Не е налице промяна на обстоятелствата съгласно чл. 32 от ЗЗД и чл. 24, ал. 2 от НАРЕДБА за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях /наредбата/, при които да съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. В заповедта не са посочени конкретните обстоятелства довели до издаване на същата, които да кореспондират с тези описани в чл. 32 от ЗЗД или чл. 10 от Наредбата. Издаването на заповедта е извършено не в интерес на детето, който следва да е водещ при издавен на заповеди със съдържание като процесната. Напротив съдът е приел, че извеждането на детето от приемното семейство, което е трето такова от раждането му, е в абсолютно противоречие с интересите на детето още повече, че от всички събрани поделото доказателства включително и назначената експертиза, съдът е извел извода, че отглеждането на детето от приемната майка С. е извършвано винаги в негов интерес. С. е приел, че в заповедта липсват посочени нови обстоятелства, които да обосноват издаването на заповедта като се има предвид, че само няколко дни преди това е издадена друга заповед, с която е продължено настаняването на детето в това приемно семейство. Като краен извод Административен съд Д. е извел, че не е доказана преценката на административния орган, че семейство Чакърови не разбират същността и ролята на приемната грижа, както и че липсват доказателства че е налице промяна в притежаваните лични качества на приемния родител за да се обоснове прилагането на мярката. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Същото не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В мотивите към заповед № 08-РДПС-0025 от 26.11.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Д., е отразено, че семейството е извършило действия, с които са осуетили възможното осиновяване на детето Е., налице е опит за манипулиране на биологичната майка, както и че е нарушен режимът на лични контакти между детето и биологичния родител. Всички тези действия накърнявали интересите на детето. Като основание за издаване на заповедта е посочено неизпълнение на задължения на приемното семейство регламентирани в договора по чл. 31 от ЗЗД, както и неизпълнение на чл. 10, т. 3 от Наредбата. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на посочените в заповедта фактически основания за издаването и. Съвкупната преценка на доказателствата по делото налагат извод за необоснованост на издадения административен акт и противоречието му с целта на закона. Посочените в заповедта обстоятелства не се подкрепят от доказателствата по делото. В същото няма доказателства, че приемните родители са "направили опит за манипулиране на биологичната майка". Що се касае до нарушения режим на лични контакти с детето по делото е установено, че той се изразява в случайна среща между детето и биологичната му майка на обществено място. По отношение на твърдяното неизпълнение на задълженията по договора по чл. 31 от ЗЗД правилно административният съд е установил, че в заповедта липсва посочване кои точно задължения не са изпълнили приемните родите за да се направи преценка относно правилността на действията на приемното семейство. По делото няма представен изискуемия социален доклад за оценяване съгласно нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Според този текст при установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване. Такъв доклад не е представен по делото, което навежда на мисълта, че същият не е изготвен. В този случай не става ясно как административният орган е приел, че е налице промяна на обстоятелствата за да прецени, че са налице условия за издаване на заповед със съдържание като процесната. При липсата на този доклад не се установява и целта, която е заложена в наредбата с оглед прилагането на марката "заличаване от регистъра на приемните семейства". Тази мярка се налага в случаите, когато промяната в обстоятелствата може да доведе до опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Такава опасност в случая административният орган не е доказал. От изложените в тези мотиви съображения се налага извода, че в случая не е била налице промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10 от Наредбата както и не е била налице опасност от увреждане развитието на настаненото в приемното семейство дете, съответно липсват материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Ответниците по касация са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди Регионална дирекция социално подпомагане Д. да заплати на С. Ч. и Я. Ч. разноски по делото в размер на 700 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,