Решение № 10054 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 697/2009 г.

Решение № 10054 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 697/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 АПК. Образувано е по касационна и частна жалби на Иван Мирчов Гайдарджиев от гр. Благоевград, против решение № 1001/10.11.2008 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 855/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-09-81/3.07.2008 г. на Началника на РДНСК-Благоевград, със забрана ползването на неприетия по установения ред строеж "масивна двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ VIII-4106, 4109, кв. 191А, по плана на кв. "Грамада" - Благоевград и срещу определение № 816/6.08.2008 г., постановено в съдебно заседание на посочената дата, с което е оставено без уважение особеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Съдебните актове се считат неправилни, претендира се отмяната им. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, за него адв. Атанасова поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не се отрича, че обектът не е въведен в експлоатация, но не е нужно да се прекъсва електричеството и да се обезопасява сградата, която е строена преди 1950 г. и през 2005 г. е укрепена и заздравена, като вид и параметри не са променяни, значително е осигурена носещата й способност и конструкция. . Ответната страна Емилия Георгиева Гайдарджиев е изразила писмено становище, че поддържа изложеното в жалбата, останалите ответници не са възразили по нея. Началникът на РДНСК - Благоевград, чрез юрк. Цветкова, оспорва жалбите, настоява решението, като правилно, да се остави в сила. Документи за въвеждане в експлоатация за процесния строеж "двуетажна масивна жилищна сграда", не са представени, с оглед на което е констатирано нарушение на чл. 178 от ЗУТ и е започнало производство по ал. 5 на същия член от ЗУТ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, касационни основания за отмяна на решението не са налице. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното. Частната жалба е депозирана на 12.08.2008 г., т. е. в предвидения по закон седмодневен срок, считан от датата на съдебното заседание, по нея е било образувано адм. дело № 10622/2008 г. на ВАС, приключило с определение № 3778/23.03.2009 г., което е окончателно, не подлежи на оспорване. С него съдът е оставил в сила определението на АС-Благоевград, с отказ да спре предварителното изпълнение на заповедта, пререшаване на въпроса е недопустим, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по нея - да се прекрати. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, касационни основания за отмяната му не са налице. Съдът преценява законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съобразно възприетото от административния орган правно основание, с оглед съответствието му с установените по делото и с административната преписка факти и обстоятелства, към момента на издаването му. При преценката си съдът се ръководи от конкретните релевантни обстоятелства, които в случая се свеждат до това има ли разрешение за ползване на строежа към датата на проверката, какъв е характера на строежа и подлежал ли е на въвеждане в експлоатация, или на разрешаване на ползването му, т. е, отговарял ли е на техническите изисквания към момента на извършването му, с оглед забраната на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Видно от съставения и приложен по делото констативен акт № 15-КМ/29.05.2008 г. за процесния строеж, определен като такъв от пета категория, не е било представено удостоверение за разрешаване на ползването му, а и в касационната жалба не се оспорва този факт. Правилен е изводът, че констатациите на административния орган, направени в хода на административната преписка и залегнали в мотивите на обжалваната заповед, не са оборени, поради което и заповедта се явява законосъобразна. С основание, въз основа на наличните данни, включително и заключението на вещото лице, е приетото, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" и § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, процесният обект има характера на строеж пета категория, който подлежи на въвеждане в експлоатация, обоснована е и констатацията, че към датата на издаване на административния акт, а и към настоящия момент, не е представено такова удостоверение, строежът се ползва по предназначение в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ и са налице основанията за приложение на чл. 178, ал. 5 ЗУТ, по силата на което е издадена заповедта. Наведените в жалбата доводи, че сградата се ползва "вече три години в състоянието, в което се намира в момента" и през този немалък период не са настъпили каквито и да било обстоятелства, които да застрашават живота или здравето на гражданите, са ирелевантни, не могат да повлияят по какъвто и да било начин на правилността на изводите, изложени в оспорения съдебен акт. След отпадане на причините за издаването на административния акт, няма пречки да се поиска вдигане на забраната. С оглед тези съображения, касираното решение следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,