Решение № 2343 от 6.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Георгиева от [населено място], обл. Плевен, действаща чрез адв. А. Караджова-Замфирова, срещу решение 229 от 20.05.2022 г., постановено по административно дело 236/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на З. Георгиева срещу заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ Д_ЕН-ВС-12/23.02.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, като претендира и връщане на заплатената държавна такса по касационното оспорване като недължимо платена. Ответникът - директорът на Дирекция Социално подпомагане - Плевен, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд Плевен, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд Плевен по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от З. Георгиева заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане - Плевен, с която на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП на жалбоподателката е наредено да възстанови сумата от 523.55 лв., представляващи недобросъвестно получена целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2021/2022 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган в установената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след сезиране от надлежна страна. Подложеният на касация съдебен акт е и правилен, като не е засегнат от пороци, наличието на които би обусловило неговата отмяна. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Касаторовите доводи за противното са неоснователни. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че Георгиева при подаване на заявление-декларация на 22.07.2021 г. за отпускане на целева помощ за отопление не е посочила сключен граждански брак на 11.02.2021 г. Поддържаното и пред настоящата инстанция твърдение, че Георгиева не е сключвала брак с ливанския гражданин М. Зейн, и че е узнала за промяната в семейното й положение в началото на 2022 г., е недоказано, като в тази връзка следва да се отбележи, че със свидетелски показания не може да се опровергава съдържанието на официален удостоверителен документ (чл. 164, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс). Фактът, че понастоящем се води разследване във връзка със случая, по което обаче процесуалноследствените действия не са приключили, и че този брак понастоящем е прекратен с развод (но е съществувал в процесния период), е ирелевантен за изхода на спора. Предвид горното правилен е формулираният краен правен извод на съда, че Георгиева недобросъвестно е получила отпуснатата й социална помощ за отопление, поради което законосъобразно по силата на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП е задължена да я възстанови. Отпускането на социални помощи при укрито подлежащо на деклариране обстоятелство, прави заинтересованото лице, което е извършило укриването, недобросъвестно, а чл. 14а, ал. 3 от ЗСП предвижда възстановяване на недобросъвестно получените социални помощи. Поради това, като не е уважил сезиралата го жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва изрично да се отбележи, че противно на твърдяното от касаторовия повереник, държавна такса в размер на 30 лв. по касационното оспорване в случая се дължи на основание по-новата от чл. 14в от ЗСП императивна разпоредба на чл. 227а, ал. 4 от АПК, поради което заплатената такава не е недължимо платена и не подлежи на връщане. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение