Решение № 933 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2012 г.

Решение № 933 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Производствена кооперация "Дивдядово", седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "Велики Преслав" № 142 срещу решение № 38 от 2.05.2012 г. на Административен съд, гр. Шумен, постановено по административно дело № 18/2012 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт № 675 от 13.10.2011 г. на старши инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и такса битови отпадъци" в община Шумен в частта, с която на Производствена кооперация "Дивдядово" са "определени задължения за периода 2006 - 2011 г. в общ размер на 75 760,09 лв., представляващи данък недвижими имоти, данък превозни средства, такса битови отпадъци и лихви върху тях над размера 75 440,26 лв." и отхвърлил жалбата в останалата част.

Касационният жалбоподател счита цялото решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспореният акт съдържа фактически и правни основания. Посочените в акта чл. 14, 17 и 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са неконкретизирани и неотносими, а фактически основания не са посочени. От акта не става ясно, че начислените задължения са за държавна земя, върху които са изградени сградите, собственост на кооперацията. Съдът неправилно приел, че фактическите и правни основания се съдържат в преписката, тъй като не отчел, че в акта липсва препращане към тях. Не обсъдил в мотивите си възраженията на касатора, а изброяването на множество данъчни декларации, без да е коментирана относимостта им към предмета на спора прави съдебното решение немотивирано. Съдът не отчел, че на 21.01.2011 г. община Шумен издала удостоверение на кооперацията, че няма непогасени задължения по Закона за местните данъци и такси, поради което и лихви за начислените задължения не следва да се дължат. Съдът приел, че кооперацията е "собственик на сграда, построена върху държавна или общинска земя", т. е. без да уточни коя от хипотезите е налице. Въпреки така приетото посочил като приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Съдът неправилно приложил и разпоредбата на чл. 64 ЗМДТ, като не отчел настъпилите в процесния период промени в разпоредбата - до 01.01.2010 г. кооперацията не е задължена за такса битови отпадъци лице. Съдът неправилно приел, че представените по делото доказателства за собственост на трафопоста от "Е. ОН България Мрежи" АД са неотносими към предмета на делото.

Касаторът моли съда да отмени изцяло решение № 38 и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло акт за установяване на задължения № 675 от 13.10.2011 г. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адм. Мая Стаменова.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такса битови отпадъци" в община Шумен, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържа необходимите реквизити. Правилно приел, с оглед на неоспорената съдебна експертиза, че до размера от 75 440,26 лв. актът е законосъобразен. Правилно приложил и материалния закон - чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, като приел, че касаторът е задължено и за земята лице. Съдът правилно ценил и доказателствата във връзка с трафопоста, тъй като е започнала, но незавършила процедура по прехвърляне на собствеността, а и проверката на акта се извършва спрямо фактите, които са били известни на органа. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски като представя списък на разноските - на основание чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 958,61 лв. Ответникът се представлява от юрисконсулт Йоана Василева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно приложил материалния закон като не отчел, че до 01.01.2010 г. касаторът не е задължено за такса битови отпадъци лице за поземлените имоти - държавна собственост, поради което в тази част решението е неправилно.

Върховният административен съд счита касационната жалба за недопустима в частта, с която се оспорва отменителният диспозитив на съдебното решение. В частта, в която съдът отменил оспорения акт № 675 касаторът няма правен интерес от оспорване и производство досежно тази част на жалбата следва да бъде прекратено.

Касационната жалба, в частта, с която касаторът обжалва отхвърлителния диспозитив на съдебното решение е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че:

1. Производствена кооперация "Дивдядово" подала през 2010 г. и 2011 г. 38 броя декларации по чл. 14 и 17 ЗМДТ.

1. Със заповеди № РД-25-1454 от 28.10.2005 г.; № РД-75-1564 от 30.10.2006 г.; № РД-25-1946 от 31.10.2007 г.; РД-75-2209 от 31.10.2008 г.; № РД-75-1973 от 30.10.2009 г.; РД-25-1503 от 29.10.2010 г., издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на община Шумен определил границите на териториите и видовете услуги, предоставяни от общината.

1. С решение № 624 по протокол № 33 ат 26.01.2006 г.; № 876 по протокол № 46 от 25.01.2007 г.; № 270 по протокол № 17 от 18.12.2008 г.; № 511 по протокол № 28 от 22.12.2009 г.; № 782 по протокол № 44 от 28.01.2011 г. общински съвет Шумен определил размера на такса битови отпадъци за съответната година и одобрил план-сметки за отделните видове услуги.

1. Със заповед № РД-25-87 от 20.01.2011 г., издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, кметът на община Шумен определил служителите от общинската администрация, които ще изпълняват функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Под № 5 в списъка фигурира Иванка Тодорова Ничева.

1. Със заповед № 675 от 30.09.2011 г. директорът на дирекция "Местни данъци и такса битови отпадъци" наредил на Ничева да извърши проверка за установяване на непогасени задължения по Закона за местните данъци и такси на Производствена кооперация "Дивдядово".

1. С акт за установяване на задължения № 675 от 13.10.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, органът по приходите Ничева, на основание подадени декларации по чл. 14, 17 и 54 ЗМДТ установил размера на задълженията на Производствена кооперация за данък сгради, такса битови отпадъци и данък превозни средства за периода 2005 - 2011 г. към дата 13.10.2011 г. Задълженията са посочени по отделни 254 обекти, индивидуализирани чрез подадените декларации, като са определени видът на задължението, размерът му, внесената сума, лихвата, дължимата сума. Посочени са: размер на задълженията 63 034,47 лв.; лихва - 19 767,00 лв.; внесена сума - 185,52 лв.; дължима сума за довнасяне 82 615,95 лв., от които 62 908,07 лв. и лихви 19 7071 88 лв.

1. Кооперацията оспорила акта пред началника на данъчната служба.

1. С писмо от 10.11.2011 г. органът по приходите информирал началника на данъчната служба, че актът е издаден "за земята, която е държавна собственост на МЗХ (Министерството на земеделието и храните)" и задълженията "са установени въз основа на подадени декларации", които са изброени.

1. С решение № 94-И-456 от 23.12.2011 г. началникът на данъчната служба отменил задълженията за 2005 г. и оставил в сила акта в останалата част. Като мотиви в решението е посочено, че: в подадените по чл. 17 ЗМДТ декларации за 2005 - 2010 г., въз основа на които са извършвани плащанията за задълженията през тези години, не са отразени характеристиките на земята в съответствие с чл. 11, ал. 2 и чл. 17, ал. 3 ЗМДТ; за имотите не са подавани декларации по чл. 14 ЗМДТ за определяне на данъчна оценка по чл. 11, ал. 2 ЗМДТ; такива са подадени през 2010 г., поради което задълженията са преизчислени за предходните пет години - 2005 до 2009 г. Посочено е, че задълженията за 2005 г. са погасени по давност.

1. Производствената кооперация оспорила акта пред съда.

1. В хода на съдебното производство била назначена съдебна експертиза. Експертизата установила, че дължимите от кооперацията данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък превозни средства и съответно лихвите за тях по подадените декларации са:

данък недвижими имоти - 10 751,06 лв.;

лихви - 2 879,75 лв.;

такса битови отпадъци - 46 892 35 лв.;

лихви - 13 699,27 лв.;

данък превозни средства - 1 200,00 лв.;

лихви - 17,83 лв.

Експертизата установила, че кооперацията извършила плащане на задълженията си, както следва:

2006 г. - 776,95 лв.;

2007 г. - 4 634,66 лв.;

2008 г. - 1 800,41 лв.;

2009 г. - 1 766,22 лв.;

2010 г. - 1 936,37 лв.;

2011 г. - 1 246,67 лв.

Експертизата посочила, че "тези плащания са отразени само частично в акта, тъй като посочените задължения в акта касаят задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за земи, които са декларирани от жалбоподателя през 2010 г., както и данък превозни средства за 2011 г., който данък е заплатен от ПК "Дивдядово" на 28.12.2011 г.".

1. Кооперацията представила акт за държавна собственост № 6832 от 13.03.1996 г. за трафопост "горен стопански двор", в който като собственик е посочен "Електроснабдяване", гр. Шумен. Представил и искане от 09.12.2011 г. до "Е-О. Н. България" АД за изкупуване на енергиен обект на потребител, съгласно § 4 от Закона за енергетиката, както и писмо от "Е-О. Н. България Мрежи" АД, изх. № 674 от 06.02.2012 г., в което е посочено, че "Е-О. Н. България Мрежи" АД е собственик на процесния трафопост, удостоверено с акт за държавна собственост № 6832 от 18.03.1996 г., поради което прекратява стартиралата процедура за изкупуване.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че акта съдържа фактически и правни основания като приложените към преписката доказателства съдържали фактическите основания за издаването му. Приел, че кооперацията е задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1, чл. 53 и чл. 62 във вр. с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Приел, че по делото е безспорно, че кооперацията е собственик на обекти, изградени върху държавна земя, както и че е безспорно фактическото предоставяне от общината на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Приел, че акта е законосъобразен до размера, установен от заключението на вещото лице - 75 440,26 лв. Приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не дължи лихви, тъй като общината му издала удостоверение, че няма неизплатени задължения. Приел, че кооперацията е задължено за трафопоста, собственост на "Е-О. Н. България мрежи" АД, лице, тъй като е декларирала трафопоста като собствен, а представените допълнително доказателства са неотносими. Въз основа на това съдът приел, че акт № 675 е незаконосъобразен в частта за определени задължения над 75 440,26 лв. и в тази част го отменил, а за определените с него задължения в размер на 75 440,26 лв. го оставил в сила.

Изводът на съда е частично неправилен.

Релевантните за предмета на спора факти са установени от съда и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Страните не спорят по тях. Спорът е по приложението на закона и обосноваността на изводите на съда.

I. По приложението на материалния закон:

1. По данък недвижими имоти:

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, непроменяна в основното си съдържание в процесния период, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот е данъчно задължен и за този имот. От доказателствата по делото - подадените от касатора декларации по чл. 14 и 17 ЗМДТ, е видно, че сградите, които е декларирал, са изградени върху поземлени имоти - частна държавна собственост. Този факт в хода на съдебното производство не е оспорен от касатора, а и изрично е посочен от него в подадените декларации. С оглед на това и при отчитане на обстоятелството, че до подаване на декларациите през 2010 и 2011 г. касаторът не е декларирал и не е заплащал данък недвижими имоти за поземлените имоти, частна държавна собственост, върху които са изградени собствените му сгради, факт, който също не е оспорен от касатора, то правилен е изводът на съда, че кооперацията е данъчно задължено лице за данък недвижими имоти за процесните поземлени имоти. Правилен е и изводът на съда, че кооперацията дължи данък за целия период 2006 - 2011 г.

Неправилен обаче е изводът на съда досежно процесния трафопост. Вярно е, че кооперацията е декларирала имота като собствен, но не декларирането прави данъчно задължено едно лице, а собствеността. Тогава, когато надлежно се установи, че лицето не е собственик на даден имот, той не е и данъчно задължен за него, разбира се ако не е налице някоя от хипотезите на чл. 11, ал. 2 - 5 ЗМДТ. В случая по делото е представен акт за държавна собственост и доказателства, че именно "Е-О. Н. България Мрежи" АД в процесния период 2006 - 2011 г. е бил и продължава да е собственик на процесния трафопост. За никаква процедура по прехвърляне на собствеността не става въпрос, тъй като е безспорно, че собственик на трафопоста е "Е-О. Н. България Мрежи" АД, поради което съдът е следвало да отмени определените за този обект данъчни задължения на касатора.

Видно от доказателствата по делото размерът на дължимия данък сгради за периода 2006 - 2011 г., определен на касатора с оспорения акт е 10 751,06 лв. и 2 879,75 лв. лихви. Определеният за процесния трафопост данък по декларация вх. № 2703001857 от 01.11.2010 г., е както следва: за 2006 г. - 82,82 лв. и лихва - 54,22 лв.; за 2007 г. - 99,38 лв. и лихва - 51,50 лв.; за 2008 г. - 99,38 лв. и лихва - 36,68 лв.; за 2009 г. - 168,95 лв. и лихва - 38,49 лв.; за 2010 г. - 168,95 лв. и лихва - 181,13 лв. Следователно общо начисленият за трафопоста данък е 619,48 лв. и лихва - 362,02 лв. С тези суми следва да бъдат намалени определените на касатора задължения за данък недвижими имоти и лихви. С оглед на това дължимият данък за периода 2006 - 2011 г. е 10 131,58 лв. и лихви - 2 517,73 лв.

1. По такса битови отпадъци:

По делото не се спори, че за целия период 2006 - 2011 г. общината престирала, а кооперацията ползвала и четирите услуги по чл. 62 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ, т. е. от собствениците на имоти, облагаеми с данък недвижими имоти, но и от собствениците на сгради, изградени върху държавна земя. Тази разпоредба обаче е в сила от 01.01.2010 г. До тази дата такса битови отпадъци, съгласно разпоредбата на закона - чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, се заплаща от собственика на имота или от ползвателя, при учредено право на ползване. По делото не се твърди, че кооперацията има учредено право на ползване на държавната земя, върху която са построени собствените й сгради. С оглед на това съдът неправилно приложил закона като приел, че за целия процесен период - 2006 - 2011 г., кооперацията дължи такса битови отпадъци за поземлените имоти - частна държавна собственост, върху които са изградени собствените й сгради. При престирани и ползвани услуги таксата ще се изчисли на база поземлените имоти - частна държавна собственост, само за 2010 г. и 2011 г. За 2006, 2007, 2008 и 2009 г. съдът неправилно приел, че органът по приходите приложил правилно материалния закон.

Видно от доказателствата по делото размерът на дължимата такса битови отпадъци за периода 2006 - 2011 г., определена на касатора с оспорения акт е 46 892,35 лв. и лихви - 13 699,27 лв. За 2006 - 2009 г. на касатора са определени с акта такса битови отпадъци 30 611,54 лв. и лихви - 12 331,70 лв. Следователно с тези суми следва да бъде намалено задължението на кооперацията за такса битови отпадъци и същото следва да бъде определено за 2010 г. и 2011 г. на 16 280,81 лв. главница и лихви - 1 367,57 лв.

1. По данъка върху превозните средства:

По факта, че касаторът е данъчно задължено за този данък лице и за неговия размер страните не спорят. Единственото възражение на касатора е, че данъкът е недължим, тъй като вече е заплатен. Видно от доказателствата по делото данъкът е заплатен на 28.12.2011 г., т. е. след издаване на оспорения акт - 13.10.2011 г., включително след издаването на решението на началника на данъчната служба - 23.12.2011 г. Следователно, както правилно посочил в мотивите си съдът, извършеното от касатора плащане е действие по изпълнение на дължимо данъчно задължение и тъй като е направено след издаване на акта правилно не се отразява на неговата законосъобразност.

Видно от доказателствата по делото дължимият от касатора данък превозни средства е 1 200,00 лв. главница и лихви - 17,83 лв.

II. По твърдението за необоснованост на обжалваното решение:

Касаторът твърди, че изводът на съда за наличие в акта на фактически и правни основания за неговото издаване е необоснован. Видно от оспорения акт в него в табличен вид са изброени 254 обекта. За всеки обект е посочен вид на задължението, период, декларация, размер на задължението, лихва, отстъпка, внесена сума, дължима сума след корекция, сума за внасяне. Следователно актът не страда от липса на факта. Това, от което актът страда, е липса на системност в излагането на фактите и изрично посочване, че става въпрос за начисляване на данък сгради и такса битови отпадъци за декларираните от касатора през 2010 г. поземлени имоти - частна държавна собственост. От приложеното по делото писмо на органа по приходите до началника на данъчната служба от 10.11.2011 г. (виж по-горе т. 8), е видно, че този факт е следвало да бъде надлежно и допълнително разяснен на самия началник. Следователно органът по приходите действително е следвало да бъде по-прецизен при обосноваване на фактическото основание за налагане на задълженията. Този пропуск на органа обаче не може да обоснове такава липса на фактически основания, която да е основание за отмяна само на това основание на акта.

Що се отнася до липсата на правни основания за издаването на акта, то органът се позовал на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Вярно е, че не е посочил и релевантните за дължимостта на задълженията чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, което би следвало да направи, но този пропуск, при посочване, че задълженията са определени на базата на подадените по чл. 14, 17 и 54 ЗМДТ декларации не може да обоснове незаконосъобразност, която сама да е основание за отмяна на акт.

С оглед на горното правилен е изводът на съда за наличие на фактически и правни основания за издаване на акта. В случая посочените от органа фактически и правни основания са изпълнили целта, заради която законодателят ги е въвел - те са дали възможност на адресата на акта да организира ефективно защитата си и на съда - да извърши контрол за законосъобразност.

Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не уточнил вида на собствеността на поземлените имоти, върху които са изградени собствените му сгради. Първо, този факт не се оспорва от касатора - самият той твърди, че поземлените имоти са частна държавна собственост. Именно като такива той ги декларирал в подадените от него декларации. И второ. Видно от мотивите на обжалваното решение в него съдът изрично посочил, че поземлените имоти са държавна собственост. Вярно е, че съдът неправилно посочил правната норма - чл. 11, ал. 1, вместо ал. 2 ЗМДТ, въпреки правилно изписаното с думи съдържание на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ. Но не тази неточност на мотивите прави обжалвания съдебен акт неправилен в частта досежно начислената такса битови отпадъци за периода 2006 - 2009 г., а неправилното приложение на закона. Що се отнася до решението в останалата част, тази неточност не се отразява по какъвто и да било начин на неговата правилност.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон са основателни досежно приложението на чл. 11 ЗМДТ по отношение на обекта трафопост и на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ по отношение на определената такса битови отпадъци за периода 2006 - 2009 г. В тази част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага връщането му за установяване на нови факти и съдът, в хода на съдебното производство не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това касационната инстанция следва да реши делото по същество като отмени оспорения акт № 675 от 13.10.2011 г. в незаконосъобразната му част.

С оглед непрецизността на решението на началника на отдел "Местни данъци и такса битови отпадъци", с което частично е отменен актът без в него да е посочен размера на отмененото задължение - то само е индивидуализирано с годината, с оглед на отменителния диспозитив на първоинстанционното решение и за яснота на задълженията на касатора съдът посочва следното:

С акт № 675 от 13.10.2011 г. на касатора са определени:

задължения - 63 034,47 лв.;

лихви - 19 767,00 лв.;

внесена сума - 185,52 лв.;

общо задължение след отчитане на внесената сума - 82 615,96 лв., от което 62 908,07 лв. главница и 19 707,88 лв. лихви.

С решение № 94-И-456 от 23.12.2011 г. актът е отменен в частта за определените задължения за 2005 г. Същите не са посочени като сума. От заключението на вещото лице, което нито една от страните не е оспорила, е видно, че задълженията за 2005 г. са:

задължения - 4 005,54 лв.;

лихви - 3 170,15 лв.;

внесена сума - 00,0 лв.

Следователно с акт № 675 на касатора са били определени:

задължения -59 028,93 л.;

лихви - 16 596,85 лв.;

внесена сума 185,52 лв.;

общо задължение след отчитане на внесената сума - 75 440,26 лв., от които 58 843,41 лв. главница и 16 596,85 лв. лихва.

В мотивите на решението си първоинстанционният съд приел, че определените с акт № 675 задължения на кооперацията са 75 760,91 лв., от които законосъобразни са задълженията до размер 75 440,26 лв., поради което отменил акта за размера над 75 440,26 лв. В мотивите не е обяснено въз основа на какво съдът приема, че стойността на задълженията на касатора по акта са 75 760,91 лв. Но доколкото за разликата от 75 760,91 лв., както приел съда, до 75 440,26 лв., какъвто е действителният размер на определеното с акт № 675 задължение на касатора, решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила, касационната инстанция не може да вземе отношение.

При така установения предмет на настоящото касационно производство - задължения на кооперацията в размер на 75 440,26 лв., предмет на обжалваната част от първоинстанционното съдебно решение, и с оглед на изложените по-горе мотиви за незаконосъобразност на акт № 675 в частта, в която на Производствена кооперация "Дивдядово" е определен данък недвижими имоти за сграда, която не е негова собственост, в размер на 619,48 лв. и лихва - 362,02 лв., и задължение за такса битови отпадъци за периода 2006 - 2009 г. в размер на 30 611,54 лв. и лихви - 12 331,70 лв., съдът следва да отмени акта в тази му част. С оглед на това оставащите на касатора задължения са 27 612,39 лв. главница и 3 903,13 лв. лихви или общо 31 515,25 лв.

При този изход от правния спор, направено от касатора и от ответника искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди община Шумен, юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал оспорения акт, да заплати на Производствена кооперация "Дивдядово" направените по делото разноски съразмерно уважената част на жалбата. От приложените по делото доказателства е видно, че разноските на касатора за държавна такса са 50 лв. за първоинстанционното производство и 25,00 лв. за касационното; за експертиза - 440,00 лв.; адвокатско възнаграждение за един адвокат - 4 100 лв. по договор за правна защита и съдействие № 51732 от 11.01.2011 г., л. 10, разходен касов ордер № 91 от 29.02.2012 г., л. 598, договор за правна защита и съдействие 51738 от 14.05.2012 г., л. 7 на касационното дело, които са изцяло платени от касатора. Ответникът по касационната жалба не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът следва да вземе предвид при определяне на съразмерната част на дължимите разноски целия размер на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Общият размер на разходите на касатора са 4 615,00 лв. Съобразно уважената част на касационната жалба община Шумен следва да бъде осъдена да заплати на кооперацията разноски в размер на 2 686,85 лв.

Ответникът по касационната жалба претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 1 958,61 лв. Същите са определени на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допустими са с оглед на тълкувателно решение № 3 от 2010 г. на Върховния административен съд и съответстват на материалния интерес по делото. За отхвърлената част от касационната жалба касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Шумен разноски в размер на 818,31 лв.

По компенсация община Шумен следва да бъде осъдена да заплати на Производствена кооперация "Дивдядово" разноски в размер на 1 868,54 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд