Решение № 53 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2018 г.

Решение № 53 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 37 от 28.01.2019 г. по касационна жалба на Р. И. К. и Ф. А. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 769 от 13.02.2018 г. по гр. д. № 5/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 3867 от 11.10.2017 г. по гр. д. № 423/2017 г. на РС-Гоце Делчев, с което са отхвърлени исковете, предявени от касаторите при условията на евентуалност: да се признае за установено по отношение на ответниците Н. П. Д., А. Ю. К., Р. М. Б., Р. Р. Б., Л. Р. С. и В. И. К., че ищците са собственици на основание покупко-продажба, оформена с н. а. №....., т...... от г. на нотариус Е. Л. рег. № 137 на шест земеделски недвижими имоти, описани в него, а ако се приеме, че на това основание не са придобили имотите, съдът да ги признае за собственици на основание давностно владение на същите имоти. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по заявените придобивни основани и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 70, 79, ал. 2 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи изискванията за обсъждане на доказателствата и доводите на страните и за необоснованост на изводът, че не са придобили правото на собственост нито на основание продажба, нито на основание придобивна давност за тях, като добросъвестни владелци Ответниците по касация оспорват жалбата. Посочените норми не са имрепативни, а не е имало оплаквания във въззивната жалба за неправилното им приложение, не са налице основания за прилагане на института на добросъвестното владение, тъй като страните по сделката, на която се позовават ищците-касатори са син, снаха и баща. По третия въпрос се посочва, че нито касаторите, нито праводателят им са доказали признаците на владението, поради което нормата на чл. 79, ал. 2 ЗС е недопустима – не са доказали, че са изявили действия, които да доказват, че са владелци, а не държатели на частите на съсобствениците. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: допустимо ли е въззивната инстанция да не приложи императивни материално правни норми за нарушението на които няма оплаквания във въззивната жалба. Ищците са се позовали на покупко-продажба. Съдът е изследвал дали продавачите са били собственици на основание давност. Приел е, че не се легитимират като такива на основание придобивна давност. Не е приложил правилата на Закона за наследството – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, а е следвало да съобрази идеалната част, на която прехвърлителят И. К. е бил собственик по наследство и която е могъл да продаде. По този въпрос е допуснато касационо обжалване, тъй като отхвърлянето на иска изцяло с влязло в сила решение би създал сила на пресъдено нещо, че ищците не притежават на основание договор за продажба никаква идеална част, а това решение би било задължително за страните и съда в делбеното производство. В разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в изпълнение на задължението на съда да прилага точно закона, той следва да приложи императивна правна норма дори да няма изрично оплакване във въззивната жалба за неприлагането й. Нормите, уреждащи наследяването по закон и размера на дяловете на отделните редове наследници и на съпруга са от императивен порядът. Щом наследника е изявил изрично воля или е показал с конкулдентни действия, че е приел наследството, той получава дял, съответен на предвидения в закона. По предявеният иск за собственост на основание покупко-продажба, и при условията на евентуалност – придобивна давност е установено следното: С решение № 1291 Б от 29.01.1998 г. на ПК [населено място] са възстановени на наследници на Ю. И. К. шестте процесни имота. Той е починал 1983 г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Д. и низходящи А. К., Н. П. Д., И. П. К. и Д. Б.. Ищецът Р. К. е един от наследниците на сина И. П. К., починал на 19.04.2012 г., а ищцата Ф. К. е негова съпруга, с която е сключил гр. брак на 16.01.2010 г. Ответниците са останалите наследници на общия наследодател Ю. К.. На 15.02.2011 г. И. П. и съпругата му продават на ищеца Р. К. шестте процесни земеделски имота. В нот. акт №....., т...... от..... г. на нотариус Е. Л., рег. № 173, с който е оформена сделката не е отразен документ, с който са се легитимирали и решението на ПК за възстановяване на собствеността върху процесните шест земеделски имота. Ищците се позовават първо на покупко-продажба, като са навели довод, че праводателите им са владели процесните земеделски имоти от възстановяването им. При условията на евентуалност са предявили и второ придобивно основание – добросъвестно владение, текло от сделката. РС е отхвърли иска, като е приел, че ищците не са придобили на основание покупко-продажба процесните имоти, тъй като и праводателите им не са станали собственици на основание придобивна давност, защото не са преобърнали държането на идеалните части на другите сънаследници във владение за себе си. Дори да са ползвали процесните земи, това не доказва промяна на намерението за своене. Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС, като в решението е изложила теоретични постановки за владението на съсобствен имот, цитирала е задължителна и незадължителна съдебна практика на ВКС. Посочено е, че сделката, на която се позовават ищците е действителна, но е нетранслативна, защото продавачите не са доказали, че са собственици по давност, като не е обсъден въпроса за това, че прехвърлителят притежава идеална част по наследство, по отношение на която сделката е породила транслативен ефект. Затова решението се явява неправилно, като постановено в противоречие с нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН. На наследници на Ю. И. К. са възстановени с решение № 1291 Б от 29.01.1998 г. на ПК [населено място] шестте процесни имота в землището на [населено място], общ. С., обл. Б.: НИВА от 0. 341 дка, девета категория, в м. "С. Г. ", , представляваща имот №....., ЛИВАДА от 1. 979 дка, седма категория, находяща се в местността "Л. ", представляваща имот №....., НИВА от 2. 400 дка, седма категория, находяща се в местността "К. ", представляваща имот №....., НИВА от 1. 066 дка, девета категория, находяща се в местността "Р. Б. ", представляваща имот №....., НИВА от 0. 873 дка, девета категория, находяща се в местността "Е. ", представляваща имот №....., ЛИВАДА от 1. 231 дка, девета категория, находяща се в местността "О. ", представляваща имот №...... Наследодателят Ю. И. К. / П. С. К. / е починал 1983 г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Д., починала на 08.07.2010 г. и низходящи А. К., Н. П. Д., И. П. К. и Д. Б., между които наследството се разпределя по 1/4 ид. ч. Ищецът Р. К. е един от наследниците на сина И. П. К., починал на 19.04.2012 г. По наследство по закон, синът на общия наследодател И. К. е притежавал 1/4 ид. ч. към 15.02.2011 г., когато се е продал на сина си Р. К. с н. а. №....., т...... /..... г. на нотариус Е. Л. шестте процесни земеделски имота. На основание този договор, ищците-сега касатори са придобили 1/4 ид. ч., която праводателят им е притежавар по наследство. За тази идеална част следва да се уважи искът за собственост, предявен на първото основание – покупко-продажба, като се отмени обжалваното решение в тази част. За останалите 3/4 ид. ч., предмет на прехвърлителната сделка, ищецът се позовава на това, че наследодателят му е придобил тази част по давност като добросъвестен или като обикновен владелец. Обсъден е доводът за добросъвестно владение, като на основание чл. 172 ГПК, съдът е съобразил близката родствена връзка на свидетелите, доведени от ищците за установяване на твърдението им за добросъвестно владение и като не ги е кредитирал е приел, че ищците не са доказали добросъвестно владение за себе си. Съдът е кредитирал показанията на св. Костаманов без родствени връзки със страните, който установява спорове между тях от 4-5 г. и наличието на висящо дело за делба, което е спряно до приключване на настоящия спор с влязло в сила решение. По настоящото дело няма данни кога е предявен иска за делба по гр. д. № 513/2016 г. от ответниците по настоящото дело срещу ищците за същите имоти, което е спряно. Изводите на възивната инстанция относно евентуално наведеното придобивно основание са съобразени с материалния закон и доказателствата. При преценка на доказателствата, съдът е съобразил процесуалните правила. Съдът сам преценява на кои свидетелски показания да даде вяра и кои да не кредитира, като се обоснове. Съдът в съответствие с процесуалните правила е мотивирал защо не дава вяра на показанията на ищцовите свидетели. От гласните доказателства, преценени в съвкупност не се установява праводателят на ищците и те самите да са демонстрирали такива действия, които да надхвърлят обикновеното ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците. Всеки съсобственик може да ползва целия имот и да го отдава под наем или аренда / чл. 31, ал. 1 ЗС/. От тези действия не може да се формира извод, че е променено намерението за своене и, че то е демонстрирано пред останалите съсобственици. Отделно от това дори да се приеме, че само ищците са ползвали шестте имота и са ги считали изцяло за свои, по делото е установено, че ползването не е било спокойно, защото ответниците са оспорвали това фактическо положение, предявили са и иск за делба през 2016 г. Затова съдът приема, че за 3/4 ид. ч. от шестте процесни земеделски имота, искът за собственост правилно е отхвърлен и в тази част решението следва да се остави в сила. Съобразно частичната основателност на касационната жалба и на предявения основен иск, на касаторите следва да се присъдят 1/4 от направените от тях деловодни разноски за всички инстанции в размер на 915 лв. / 3660: 4/. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение